- Реклама -

- Реклама -

петък, 27 януари 2023 г.
-0.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Гледайте Кирил Петков и внимавайте с прогнозите

Автор: Тома БИКОВ

Да се правят прогнози за новата година от известно време се превърна в безсмислено занимание. Напоследък всяка стандартна прогноза, която се опира на задълбочен фактологичен анализ, се разпада пред изненадващите обрати на съдбата. Това сякаш иска да ни покаже, че линейната логика, построена върху причинно-следствени връзки, е само несъществена част от това, което се случва около нас. Тя стои само върху повърхността, докато в дълбочината на историческото движение стоят метафизични факти, които често остават неразбираеми за нас.

Спомням си как в края на 2019 година се появяваха спекулации, че ни очаква икономически спад, спукване на поредния имотен балон и евентуална глобална рецесия. По-мрачните анализатори на икономическите цикли бяха убедени, че ще ни сполети нова финансова криза и предвещаваха сътресения. Никой от тях, дори и най-мрачните обаче, не беше в състояние да си представи какво ще се случи през 2020 година. Лично за мен, предстоящата година изглеждаше като възможност, защото беше първата от много време насам, в която нямаше да има избори. Това означаваше, че във вътрешен план можеха да се направят някои непопулярни реформи, чиито резултати да станат факт преди редовните избори от пролетта на 2021 година.

Всички прогнози, които почиваха на някаква логика и проследяваха движението на тенденциите, отидоха в кошчето за боклук още в началото на годината. Вирусът, за който се заговори периферно в края на 2019 година, стана темата на темите през февруари и с това сложи край на един сравнително спокоен период, за който дълго ще си спомняме с носталгия. Сътресението, което беше предизвикано от коронакризата беше толкова мощно и дълбоко, че създаде нова реалност, която никой не би могъл да си представи. Кой би могъл да си представи, че най-важната фигура за 2020 година ще бъде директорът на Военномедицинската академия проф. Венцислав Мутафчийски, а само за няколко месеца третото правителство на Бойко Борисов ще достигне най-високите и най-ниските си нива на доверие?

В края на 2020 година прогнозите се въртяха основно около въпроса кога ще има ваксини за коронавируса и колко вълни от неговите пикове ни очакват. Това, което знаехме, че ще се случи със сигурност през 2021 година, бяха редовните парламентарни и президентски избори. Първите трябваше да бъдат през пролетта, а вторите през есента на 2021 година. Дали проф. Мутафчийски ще се кандидатира за президент беше въпросът на въпросите и голяма част от анализите гравитираха около тази възможност. Другият въпрос беше свързан с влизането на Слави Трифонов в политиката и дали партията му „Има такъв народ“ ще успее да предизвика електорална вълна срещу ГЕРБ. Колкото и екстравагантна прогноза да беше направена в края на 2020 година обаче, едва ли някой можеше да си представи, че в края на 2021 година вече ще сме ходили три пъти на парламентарни избори, Слави Трифонов ще е провалил лично два парламента, а в третия ще се е свил до малка парламентарна партия.

И още по-шокиращото – представете си политолог, който в своя анализ прогнозира, че най-големи шансове да стане министър-председател през новата 2021 година има Кирил Петков. Кой Кирил Петков? Този въпрос вероятно биха си задали голяма част от телевизионните водещи и зрителите им. Ами този, който се явява от време на време заедно с приятеля си Асен Василев под прозвището „харвардски възпитаници”. Да същият, който успя да разсмее цяла България в пика на коронакризата, като предложи държавата да закупи 7 милиона бързи теста и хората, които са здрави да тръгнат на работа, а болните да си останат вкъщи. По това време имаше не само недостиг на спирт и дезинфектанти, но и тестовете за коронавирус се правеха само в болниците. Докато хвърляха екстравагантното си предложение, ентусиастите Кирил Петков и Асен Василев не казаха нито как ще се тества едновременно цяла България, нито от къде ще дойдат самите тестове, нито пък какъв е смисълът всички да се тестват едновременно след като няма гаранция, че само след няколко часа здрав човек може да се окаже вече заразен с коронавирус. Като цяло нямаше кой знае какви коментари за „гениалната” идея на „харвардските възпитаници”, а ако имаше такива, то всички те бяха в полето на иронията и подигравките. По-късно се оказа, че двамата предприемачи май вече имали договори за внос на тестове и са привили реклама по телевизията.

В края на 2021 година, докато голяма част от хората си отдъхваха от коронавируса и се радваха на неговото омекване и отшумяване, се очакваше най-после ситуацията да се нормализира. Новите министри от все още неучредената партия „Продължаваме промяната“ бяха неопитни, но това не беше нещо, което да не се е случвало в политика. Все пак имахме редовно правителство, което най-вероятно щеше да управлява поне до местните избори през 2023 година. Така казваха голяма част от анализаторите. Тук там се появяваше по някоя прогноза за ескалация на напрежението между Русия и Украйна, но хронично напрежение в този регион така или иначе си имаше от 2014 година. Когато в началото на януари 2022 година американският президент Джо Байдън предупреди, че Русия ще нападне Украйна след олимпиадата, която се провеждаше по това време, голяма част от анализаторите отдадоха тези думи на възрастта му. Малко по-късно забравихме за коронавируса и последиците от него защото видяхме как на няколкостотин километра от нас започва истинска конвенционална война. Такава, каквато никой не си беше представял. И докато на геополитическото поле започна да се говори за ядрен конфликт, премиерът Кирил Петков нареди ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиара на най-голямата опозиционна сила Севделина Арнаудова. Последваха серия от скандали в управляващото мнозинство и в края на юни правителството подаде оставка след вот на недоверие.

Какво ще се случи през 2023 година? След всичко това, което вече преживяхме през последните три години, може би било най-уместно да прогнозираме, че със сигурност ще има местни избори. Няма съмнение, че не ни очаква лека година. Вместо прогноза за събитията, които ни очакват, може би било добре да си направим равносметка за способността ни да се справяме заедно с предизвикателствата, пред които вече бяхме изправени. Доколко беше осъзнат мащаба им и беше ли в състояние той да ни мобилизира като общество? Промяната, която в края на 2019 година звучеше като абстрактно понятие, вече има своите конкретни измерения и неизменно ще продължи да се случва, независимо от това дали ни харесва или не. От нас зависи да се справим с изграждането на новата реалност. Ако не го направим ние, като общество, тя ще се самоизгради, без да се интересува от желанията и необходимостите ни. А това със сигурност няма да ни хареса.

- Реклама -

Последни новини