Един от най-известните примери, които професори по журналистика години наред даваха на студентите е: Новина не е, ако куче ухапе човек. Новина е, ако човек ухапе куче. Явно са били прави. Информациите за разкъсани от кучета хора днес престава да е сензация. Жертвата влиза в графа статистика и толкова. Вместо да се стряскаме от това, което се случва, сякаш ставаме все по-безразлични.
А бройката на починалите от свирепи глутници расте. Но защитниците на животните продължават да бранят агресивните породи, а пък ако кучетата са бездомни – да предлагат да бъдат осиновявани. Вече като че ли човешкият живот губи стойност пред кучешкия! Но как да се обясни това на хората от Долна Оряховица, които живеят в страх, не само след фаталното нападение над жена от глутница, но и преди това. В края на март тази година в полицията постъпва сигнал за открита в покрайнините на града мъртва жена с разкъсни рани. 40-годишната Мирослава отивала на работа към общинската болница в Горна Оряховица, където била санитарка от една година. За зла беда била нападната от кучета, които от доста време тормозели града. Никой обаче не предприемал мерки. Докато не се случило най-лошото.
Едва след трагичния инцидент властите се задействаха. Ден по-късно кучетата бяха евтаназирани, но какво от това?! Аутопсията категорично доказа, че Мирослава е починала от кръвозагуба, причинена от множеството ухапвания. От прокуратурата заявиха, че стопанинът на кучетата е привлечен към наказателна отговорност. По думите на наблюдаващия прокурор Даниела Харитонова за това престъпление са предвидени до 5 години затвор. Прокуратурата е поискала постоянното задържане под стража на мъжа. Освен това е стартирала проверка на длъжностни лица и институции, неупражнили достатъчно контрол за начина на отглеждане на животните.
Стопанинът на кучетата е обвинен, че не е полагал достатъчно грижи за петте животни, които убиха 39-годишната санитарка. Родителите на починалата и нейният 15-годишен син, който жената отглеждала сама, поискаха обезщетение от 450 000 лева от болницата в Горна Оряховица, тъй като смъртта е настъпила, докато тя отивала на работа. Според нашето законадателство това се смята за трудова злополука. Болницата обаде няма откъде да вземе тези пари.
През юни в криминалните новини попаднаха и кучетата на Йордан Лечков. Немските овчарки разкъсаха до смърт померан, разхождан от неговите стопани. “Минавайки покрай Южния вход на стадион “Хаджи Димитър”, до фитнес центъра, изневиделица ни нападнаха две огромни кучета – немски овчарки, излизащи от входа на стадиона. Кучетата бяха без намордници и поводи, и веднага се втурнаха към нас. Ние се защитихме, но за съжаление насочиха агресията си към Арчи. Разигра се грозна сцена“, разказа стопанинът на померана Христо Халачев. Нашето куче загуби живота си, вследствие на безотговорното поведение на стопанина на кучетата-убийци. Вместо да срещна съпричастност от Лечков, бях подложен на словестната агресия, като ме попита какво правим в неговия имот и че стадион “Хаджи Димитър” и всички прилежащи улици са негови, и той, и кучетата са си у дома”.
Йордан Лечков пък обясни, че немските овчарки са пуснати, за да охраняват зона, отдадена на концесия, до градския стадион в Сливен. „Истината винаги е по средата – обясни бившият кмет на Сливен. Това е концесия, която е затворена. На 200 метра има парк, където е забранено да се разкарват кучета. На 100 метра има парк за кучета. Тези хора всяка вечер или всеки ден минават от тук и знаят, че ние разполагаме и гледаме кучета, стана осем години вече. Кучетата са на наша територия. Оградено е навсякъде, може да си направите проверка. Търсят се евтини сензации, на мен ми омръзна да се занимавам с едно и също нещо“.
През май подобен случай имаше и в София. Кучета нападнаха баба и внучето й пред детска градина „Шарена дъга“ в кв. „Враждебна”. При опит да спаси детето, жената изпуска един от двата йоркширски териера, които държи. За секунди домашният любимец е разкъсан и убит от освирепели животни. Кървавата история се разиграва пред очите на деца и родители.
„Извършили сме проверка на място. В двора на имота има пуснати свободно четири големи кучета. Установихме, че оградата е с нарушена цялост, откъдето животните напускат имота”, заяви Цветелин Добрев от Столичния инспекторат.
Милена Павлова – директор на „Екоравновесие“ заяви: “Тук се касае за домашни кучета. Ако са в двора, нямаме право да ги вземем. Трябва да се обединят силите на Общината, Столичния инспекторат и полицията. Собственикът да се накара да държи кучетата само в двора”.
И ако в тези два случаи – жертвите са други кучета, то през юни 2019 година село Владо Тричков осъмна с човешки труп – пет домашни кучета убиха човек. 39-годишен мъж бе нападнат и изяден в гориста местност. Веднага е задържан стопанинът и е установено, че животните му са от породата Кане корсо. Според местни хора кучетата и друг път са нападали хора. Многократно са подавали сигнали, но никой не реагирал на тях.
Няма как да бъде забравен и случаят с професор Ботьо Тачков, който беше разкъсан от глутница кучета в столичния квартал „Малинова долина“. Причина за неговата смърт бе, че постепенно всичките му органи са отказали да функционират. Според лекарите около 30 процента от тялото на мъжа са били разкъсани от бездомните кучета.
Преподавателят в Американския колеж в София е работил като научен сътрудник в Колумбийски университет, имал е сериозна кариера на „Уолстрийт“, имал е ангажименти в Държавния департамент на САЩ, в Световната банка и в ООН.
Може да се разказват още много подобни случаи, но те наистина в един момент остават само в графа статистика. За съжаление. Пременят се закони, приемат се наредби – но жертвите не намаляват. И май се оказваме безсилни пред агресивните кучета. Въпросът е докога?!
Първата ефективна присъда получава бизнесменът Милко Стайков
Годината е 1995, а датата 24 януари. 21-годишната Даниела Иванова е намерена мъртва с разкъсни рани до сервиз в Севлиево. Почернените й родители я погребват с булчински воал, защото традицията в този край повелява, ако е госпожица, да си отиде с венче. А през май всички във фамилията очаквали сватба. Даниела се готви да сключи брак с приятеля си Илиян. Но вместо това родителите й я изпращат в ковчег. Собственикът, който има 4 кучета, е осъден и това е първата ефективна присъда за убийство на кучета в България.
Но въпреки че всичко в тази история изглежда някак ясно, то около смъртта на Даниела има доста обстоятелства, останали загадка.
Трупът й е намерен около 21,30 часа на 30-ина метра от входа на бар „Майк“, собственост на бизнесмена Милко Стайков, а непосредствено до него има и автосервиз. Около младата жена са видени три от четирите немски овчарки на Стайков. От самото начало основната версия е, че те са я разкъсали. Разследването обаче не установява със сигурност как точно се е случило това.
Във фаталната вечер Даниела има среща с приятеля си в бар „Майк“, който се намира съвсем близо до блока, в който тя живее със семейството си. Според родителите и сестра й младата жена излиза от дома си между 20,30 и 20,40 ч., като следственият експеримент установява категорично, че разстоянието от жилището до заведението е само 2 минути и половина. Не се знае какво се е случило от тогава до намирането на тялото ѝ, свидетели на това как е нападната от кучетата няма.
Установено е, че в края на работния ден животните са прибрани в двора на автосервиза, зад 3-метрова телена ограда. Едното дори е вързано със синджир, защото е много буйно. В протокола от огледа на местопрестъплението не са отбелязани никакви повреди по оградата, а според експерти немските овчарки не биха могли да я прескочат.
Освен това Даниела е намерена с вдигната до гърдите тениска, смъкнат до колената клин, без връхни дрехи, чорапи и ботуши. Разкъсаното яке, блузата и ботушите са намерени на около 30 метра. Отговор на въпроса дали е възможно кучета да съблекат човек и да свалят ботушите от краката му не е търсен от разследващите. Ботушите, чорапите и бельото дори не са приложени като веществени доказателства по делото.
Според съдебно-медицинската експертиза на д-р Михаил Гайдарски раните по тялото на Даниела са от „ухапвания от животни (кучета)“.
На 7 октомври 1999 г. Габровският районен съд признава Стайков за невинен.
Съдиите обаче постановяват бизнесменът да изплати 100 000 лева обезщетение на родителите на младата жена. Няколко месеца по-късно Габровският окръжен съд постановява точно обратната присъда – обявява Стайков за виновен заради престъпна небрежност – могъл да предвиди, че кучетата му могат да убият човек. Приема се, че бизнесменът е хранел кучетата си със сурово месо, за да са по-добри пазачи, макар други свидетели да казват, че те не са били агресивни и дори с тях си играели деца.
Присъдата се основава на чл. 122, ал. 1 от НК, който гласи: „Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години“. Магистратите дават най-високото наказание – 3 години затвор, но намаляват обезщетението за родителите на 20 000 лева.
Той ги излежава, но не се признава за виновен. Дори твърди, че ходил при Ванга и тя му казала:“Кучетата не са убили Даниела…“. Според пророчицата тя е била убита с нож, вероятно военен. „Това дете е било убито някъде и изхвърлено пред сервиза – разсъждава Милко Стайков. Сигурно е било и изнасилено, защото беше съблечено, но те дори не са правили експертиза, за да установят това“. Той обяснява, че кучетата са били зад телена ограда, съставена от две мрежи, които се застъпват около 15-20 см по средата и там са завързани с тел. След смъртта на Даниела бизнесменът и близките му откриват, че телта е развързана, а някой е натиснал надолу долната мрежа, очевидно, за да могат да излязат кучетата.
След окончателната присъда той е изпратен в затворническото общежитие към Ловешкия затвор, което се намира във Велико Търново. Излежава само 20 месеца от 3-годишната си присъда при облекчен режим, преди да го пуснат предсрочно. Загубил напълно вяра в съдебната система, той признава, че е платил 3500 евро на прокурор, да излезе по-рано на свобода. След това заминава за Дания, където се установява да живее постоянно.
Защо любомецът ви е без намордник?
Законът изисква специални мерки за опасните видове, малцина го спазват
Законът за ветеринарно-медицинска дейност бе променен през 2019 година и наказанията за собственици на агресивни кучета бяха увеличени. Глобата, ако животното е без намордник от 100 лева се вдигна на 1000 лева, а ако няма повод – наказанието е 300 лева. Така собствениците на кучета, чието тегло се равнява или надвишава 5 килограма, се задължават да не извеждат домашните си любимци без повод. Изключения се правят само за:
- Всички кучета, изведени от стопаните си в специализирани площадки в населените места;
- Кучетата на: лица с увреждания, организации на бюджетна издръжка и кучетата на Българския червен кръст;
- Кучета, които се обучават в специализирани центрове, ведомства и организации за обучение на кучета;
- Кучета, които охраняват селскостопански животни в регистрирани животновъдски райони;
- Кучета, които се използват в конкретния момент за лов или участват в състезание.
В допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарно-медицинската дейност е записана и дефиницията за агресивно куче: „Агресивни кучета са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт“.
Уви, както се вижда, въпреки промените в закона, инцидентите с агресивни кучета не намаляват. Дори увеличените парични наказания не стряскат собствениците, а невинни хора продължават да си отиват, разкъсани от кръвожадни животни.
Зоопсихологът Александър Георгиев: Не е виновно животното, а стопанинът му
Александър Георгиев е един от най-добрите зоопсихолози у нас, специалист е по обучение и рехабилитация на кучета. През 2008 година. отваря училище за възпитание на четириноги в София, включително агресивни и проблемни.
С кучето трябва да се работи всеки ден, да го научим на подчинение и покорство, наравно с любовта и доброто отношение, което му даваме – категоричен е Александър Георгиев. Не е казано, че то трябва да е непременно питбул, доберман или ротвайлер, за да е опасно. Когато едно куче не е възпитавано както трябва, идват проблемите. За това е виновен стопанинът. Нужно е той да се грижи за домашния си любимец, да го възпитава, а не само да го храни. В един момент кучетата започват да живеят като диви същества и всяко нещо за тях се превръща в плячка.
Проблемът на агресивното куче е, че търпимостта му е много малка. Често стопаните нямат представа какво правят с кучетата си – подтиквайки ги към реакция спрямо други кучета, бездомни животни или по-малки породи. Така те предизвикват несъзнателно ловния им инстинкт. Трябва да потискаме тези инстинкти.
Аз живях в Австрия доста време, забелязал съм и в други европейски страни – на тези кучета, които не се възпитават, нямат правилно отношение към обществото, стопаните биват подлагани на финансови санкции. Но не е необходимо да се прилагат драконовски мерки – всички кучета да са с намордници или да плащаме 1000 лв. Един неподготвен служител на реда, който опитва да провери кучето дали е агресивно, в момента, в който посегне, е нормално да го излае. Трябва инспекторите да са подготвени. В Германия има един тест, който е щадящ за животните, но работи перфектно.
Проблемът у нас е, че почти няма контрол. Правят се една-две проверки по парковете, глобяват две бабички и нещата приключват.
Истинските проблеми са по селата и малките населени места. Да си спомним за случая в село Владо Тричков. Там са подавани жалби срещу стопанина на петте кучета, но не е имало никаква реакция. Ако бяха обърнали внимание, че животните могат да излизат без собственика им, нямаше да се стигне до този трагичен инцидент. Недопустимо е да оставим една група кучета сами. Едно от тях ако подаде сигнал, другите ще тръгнат с него. Когато няма човек с тях, водач, който да ги контролира, се получава това, което се случи.“
