“Американският оптимизъм среща българския потенциал” – от няколко години това е девизът на “Америка за България”, който според мен много точно описва всичко, което се случи в българската политика през последната година. За по-голяма яснота бих го редактирал така – американският прагматизъм яхна българското слагачество.
Ще опиша с няколко изречения онова, което се случи, без да го аргументирам, защото съм го правил в последните месеци, а и защото е по-важно да се очертае по-голямата картина. Точно преди една година Румен Радев беше изпаднал в пълна изолация. След рехавите протести през лятото на 2020 г., когато прокуратурата нахлу в президентството, хората от улицата не го припознаха за свой водач, през зимата на същата година скъса отношения с Корнелия Нинова и БСП, а американците отдавна го бяха сложили в черния си списък заради защитата му на изтребителите “Грипен”. След като видя, че Бойко Борисов печели редовните избори през април и то с огромна разлика, силите срещу него се прегрупираха.
Тук е мястото да отбележим, че Борисов изведнъж стана неудобен за американците след двадесетгодишно успешно партньорство, само защото се опитваше да балансира и интересите на Русия в България. Посолството на САЩ реши, че той е износен и трябва да бъде подменен заедно със сочения за негов партньор в последните години Делян Пеевски. По взаимно съгласие Пеевски бе отстранен чрез абсурдния закон “Магнитски”. Сега обаче нещата се обръщат и Нюйоркският съд прекрати делото “Рико” срещу Пеевски за пране на пари. Това е знак само и единствено за политическо решение на високо ниво. Тук Христо Иванов трябва да се чувства нещастен, защото протекцията над Пеевски идва от неговите основни работодатели от САЩ.
Така се оказа, че Бойко Борисов и ГЕРБ, които събраха най-много гласове на първите редовни избори миналата година, трябва да бъдат изчегъртани, за да дойде по-удобната на американците власт. Нейното натаманяване май още не е приключило, но мина през няколко комични фази, които наричахме предсрочни избори. Първо сложиха “Има такъв народ” през промени в законодателството. Слави Трифонов бламира съвсем съзнателно възможността да управлява, защото бе компромис, инспириран от ГЕРБ и ДПС. Той предложи по абсурден начин правителство, проваляйки възможността да бъде подкрепено. Така спечели време, за да се въведе напълно машинното гласуване, а и за да изгреят медийните звезди на Кирил и Асен.
Стигна се до втори предсрочни избори, които бяха спечелени от “Продължаваме промяната” след въведено машинно гласуване навсякъде, с малки и незначителни изключения. Никой не може да ви каже дали тези избори не са фалшифицирани, а и няма особен смисъл. Аз мисля, че са, защото всички социологически агенции показваха разлика от 5-6 процента с водач ГЕРБ. Недоверието в социологията е разбираемо, но такава “обща грешка”, допусната от агенции, които работят с различни политически сили, е трудно обяснима. Както и да е. Стигна се до измъчена победа на Кирил и Асен, които управляват с рекордно нисък брой депутати в 30-годишната демократична история на България. Това са двама души без партия, без хора зад гърба си, а само с приятелски кръг, и узурпираха властта, съсредоточавайки милиарди в ръцете си само за няколко месеца. С любезната подкрепа на Румен Радев. Мисля, че и двете страни са поели ангажименти към американското посолство и затова толкова скорострелно бяха изведени на политическия връх.
Днес те се държат като хора, които трябва да изпълнят своята част от сделката. Българското правителство на Кирил Петков се държи като защитник на американските интереси, а не като българско правителство. Нито темата за еврочленството на Северна Македония, нито бутафорната измислица за война в Украйна, на която не вярват и самите американци, вълнуват българското общество и са приоритети в неговия дневен ред. Дневният ред на българите са цените, инфлацията, здравната криза и страха от непосредственото настояще, родено от политическото безхаберие в последната година.
Кирил и Асен преследват само две цели – Северна Македония и американските енергийни интереси. Просто вижте новините от последните два месеца и ще разберете кой е истинският им приоритет. А този приоритет беше много ясно формулиран от президента Румен Радев през лятото на миналата година, когато Кирил и Асен бяха министри в неговото служебно правителство: “За нас е важно да постигнем синергия със стратегическия дневен ред на САЩ и да развиваме неговото трансатлантическо измерение”. Днес това правят Кирил и Асен.
България няма никаква бърза работа със Северна Македония, която не спазва Договора за добросъседство от 2017 г. Няма никаква причина българският премиер да се суети да ходи в Скопие, да вика македонското правителство тук и да занимава с тази тема българското общество от първия ден на своето премиерстване. Нямаше никаква причина и Румен Радев да свиква Консултативния съвет за национална сигурност по този въпрос, ако и да се опита да се разграничи по този начин от Кирил Петков, но за това малко по-късно. Петков очевидно се слага на американския геополитически интерес за Северна Македония, породен от напреженията и динамичните отношения с Турция и Русия. В момента България няма никакъв интерес по тази тема.
Другата синергия, която задвижи Петков, бе в енергийния сектор. Със смяната на ръководствата на “Булгаргаз” и КЕВР се цели преориентиране на българската енергетика под доминиращ американски интерес. Това не значи никаква диверсификация, а единствено по-скъп ток, което вече го усещаме по джоба си.
Интересен детайл в тази обща карантина е опитът на Румен Радев да се разграничи от този модел, който сам създаде. След като спечели втори мандат и се успокои, че ще бъде президент още пет години, той започна да се разграничава от Кирил и Асен, които сам създаде с помощта на Херо Мустафа, за да запази нарцистичната представа за себе си като морален коректив. Стигна дотам, че се сети за жертвите на комунизма онзиден. Кой знае какви пируети ще направи следващите години, за да се хареса на всички. Мисля, че това е най-големият му проблем. Той избра пътя на харесването, а не пътя на усилието. Неговата мисия беше да изгради алтернатива на досегашния модел на управлението на ГЕРБ, а вместо това той изгради повече от същото.
Признавам, че не съм си представял, че може да има по-лошо управление от това на ГЕРБ. Но Румен Радев, двете му служебни правителства и особено това на Кирил Петков ме опровергаха напълно.
Годината на Америка в България бе белязана от фрапираща некомпетентност, безкритичен слугинаж, гарнирани с празноглава реклама по американски.
Лошата новина е, че целият политически елит се съгласи да играе тяхната игра. “Възраждане” е дежурната удобна опозиция, както бяха останалите патриотични сили досега. Потресаваща е тази липса на национален характер, изявен през политическо лидерство. За това не са виновни лидерите, а хората, които ги излъчват, избират и подкрепят пред телевизора вкъщи.
Източник: Филтър
