Мария ПЕТКОВА
„Господ създал първо остров Мавриций и едва след това, по негово подобие, сътворил и рая“, казва Марк Твен и явно е бил прав, след като всяка година тук идват куп туристи от цял свят. Островът е любимо място за почивка на много холивудски звезди, а в туристическия бизнес е поставен наравно с Бали, Хавай и Бахамските острови.
Тропическият остров в Индийския океан, някога обитаван от пирати, сега е известен като сигурно убежище с луксозни хотели, разположени на бели пясъчни плажове на фона на вулканични планини. Мавриций обаче не е място само за плаж, но и за опознаване. Впечатляващи са пъстрите индийски храмове и пазари, френските колониални къщи, най-старите ботанически градини, редките птици, които се мяркат сред абаносовите дървета. Тук можете да се отдадете на всякакви водни спортове, да изследвате кораловите рифове или вулканичните пещери, да се разходите с лъвове или да плувате с делфини. Освен това навсякъде ще се радвате на топлото гостоприемство на маврицианците, които са смесица от индийци, креолци, французи и китайци. Причина за това е, че островът е владян последователно от португалци, холандци, французи и англичани, които си набавяли работна ръка главно от Африка и Индия. Затова етническата картина е изключително пъстра, а всяка група има и своите богове. Твърди се, че в Мавриций има 87 култа, макар основните религии да са три – индуизъм, християнство и ислям. Местните говорят на креолски, но повечето владеят доста добре френски и английски.
Въпреки че няма действащи вулкани, островът е с вулканичен произход, което обуславя и интересната му природа – южната част е планинска, централата – платовидна, а в северната са крайбрежните низини. На мястото на някогашните кратери растат тропически гори, а склоновете на планините са засети със скъпоценната захарна тръстика, едно от главните пера в икономиката на острова и източник за производство на превъзходен ром, който си заслужава да се опита.
На Мавриций, който е на 900 км източно от Мадагаскар, луксът е изненадващо достъпен – островът предлага едни от най-добрите туристически оферти в региона. Остатъци от британската колониална епоха могат да се открият в клуб Gymkhana, плантациите за чай и лявото движение, но всичко останало е екзотика.
Изобилието от водни спортове, спа центрове и голф игрища от най-висок клас, както и гурме кухнята, която е пикантна, защото лютото действа добре на потентността според местните, често затрудняват напускането на хотела. Разбираемо е да не искате да излезете от морето и да помръднете от шезлонга, но на Мавриций има много какво да се види, така че не изпускайте разходките из острова.
Най-посещаваната му част е на север, около Гранд Бей (Големия залив), където има най-голяма концентрация на хотели, плажове, развлечения и многобройни забележителности. Навремето тук се намирало малко рибарско селище, а сега е космополитно селище, с ресторанти и хотели за почти всеки джоб, което го прави най-предпочитаното място на острова. Истинската красота обаче се крие под повърхността на изумрудените води наоколо. Няма човек, който да не остане очарован от подводните съкровища – кораловите рифове, които тук са повече от достъпни. Лесно можете да се полюбувате на неповторимата им красота от подводниците и лодките със стъклено дъно, които разхождат туристите.
Източният бряг е популярен с едни от най-изисканите хотели и великолепни плажове с бял пясък, докато спокойното западно крайбрежие е предпочитано от семейства. Красивият юг е по-дивата, но може би по-интересната част на Мавриций. За Гри Гри, най-южната точка на острова, местните жители твърдят, че е място за правене на черни магии. Тук няма луксозни хотели и приятни плажове, а къпането е опасно, защото близо до брега се срещат акули. В тази част на острова времето сякаш е спряло и човек може да се любува на девствената природа и големите океански вълни, които се разбиват в насечения от черни базалтови скали бряг, необезпокояван от туристическата гмеж. В селския юг посетете планината Ле Морн, обект на ЮНЕСКО, която предлага невероятни гледки и е била убежище за избягали роби през XIX век.
Заслужава си да се види един от най-прочутите национални паркове „Кизела“, разположен върху 100 дка в подножието на планината Рампар. Там се съхраняват уникални растителни и животински видове. Кизела Бърд Парк пък е дом на 142 вида птици от цял свят, както и на огромни костенурки, внесени от Сейшелите. Друго богатство на острова е ботаническата градина „Памплимус“, кръстена на цитрусово растение, което холандците донасят от индонезийския остров Ява. Създадена през 1735 г., сега върху 240-те й декара растат 25 ендемични за Маскаренските острови растения, 80 вида палми и още много екзотични цветя и дървета.
Мавриций, който се намира само на 20 градуса южно от екватора, се рекламира като дестинация за целогодишен туризъм, въпреки че повечето хора го свързват със зимното слънце.
Пиковият сезон на острова се простира от октомври до април, който е горещ, влажен и дъждовен, с лек риск от циклони между януари и март. Зимата на острова, от май до септември, е топла и суха, с по-малко комари и жеги.
Добре е да знаете, че поради микроклимата на острова може да вали там, където сте, а едва на пет минути разстояние да грее слънце. Това е добре да се има предвид, когато планирате разходки из острова.
На тръгване от Мавриций повечето туристи си купуват сувенири с птицата додо, превърнала се в символ на острова. Има най различни – от додо в позите на Кама Сутра до додо като сърфист или рокер. Посетителите на музея в столицата Порт Луи пък ще разберат истината за тази птица, която е далечен роднина на гълъба, но не лети. Смята се че додо изчезва, тъй като холандските моряци я ловят, за да я ядат. Оказва се обаче, че тя имала отвратителен вкус и дори след часове варене оставала твърда като автомобилна гума. Моряците я убивали понякога, защото им се мотаела в краката – от любопитство тя ги приближавала твърде много, за да ги оглежда, и нямала никакъв страх. Прасетата, плъховете и кучетата, които моряците довели със себе си, всъщност основно допринасят за изчезването на додо, тъй като изяждали яйцата й.
