Юлияна Дончева ще издаде в началото на септември своята четвърта книга, озаглавена „КриптоQueen“. С романа си тя ще отведе читателите в жестокия свят на криптовалутите, където се вършат безскрупулни измами, хора губят цялото си имущество и дори мислят за край на своя живот. Главната героиня е жена и образът й много прилича на издирваната в цял свят бизнес дама Ружа Игнатова, участваща в измамническа схема с криптовалутата OneCoin.
„КриптоQueen“ е много различна книга от всичко, което Юлияна Дончева е писала досега. Докато първите две „Код червено: Моята истина за храната“ и „Ботокс в ума“ бяха с практична насоченост, даващи съвети за здравословно хранене и за предпазване от вредни продукти, то третата бе философският роман „Пътят“, по който сега дори се пише сценарий за 6-сериен филм.
-Съвсем скоро на пазара излиза четвъртата ви книга „КриптоQueen“. Какво ви вдъхнови да я напишете?
– Криптовалутите продължават да набират популярност, което провокира много дискусии за тях, не само на експертно ниво. Съвсем очаквано, особено любопитни към тях са по-младите, които не се страхуват да се впуснат в поредното предизвикателство, предлагано в нашия дигитален век. Но освен предимства виртуалните пари могат да се окажат коварен капан за онези, които не са достатъчно информирани и подготвени да боравят с тях. Неслучайно нарастват и случаите на престъпления, замаскирани като инвестиция в криптовалути.
Ние, българите, се прославихме в света с една от най-големите, но в никакъв случай не и единствената престъпна схема, основана на заблудата, че бързо и лесно могат да се спечелят милиони, ако се вложи във виртуална валута. Освен тази история вече има много случаи на всякакви измами, дело на все по-изобретателни умове. Според последни доклади само от началото на тази година досега са откраднати над 14 милиарда долара, доста повече от тези на Ружа Игнатова. А това поставя много въпроси. Престъпни мозъци с лекота измислят схеми, чрез които успяват да манипулират много хора, криейки се зад твърдението на експерти, че рано или късно криптовалутите ще заместят физическите пари и ще се премине към съвсем различно ниво на разплащане. Всички тези процеси ме провокираха да навляза в темата и да алармирам, че онези, които не са добре подготвени и информирани за тях, могат да попаднат в капан, а той да преобърне драматично съдбата им. Благодарна съм на издателство „Книгомания“, че не се поколеба да издаде този роман, който ще се окаже неудобен за онези, разчитащи на подобни измами.
-Заглавието подсказва, че прототип на главната героиня е издирваната бизнес дама Ружа Игнатова. Така ли е всъщност?
– Историята на Ружа Игнатова само ме провокира да навляза в тази тематика. Реших да напиша роман с идеята, че всяка престъпна схема, каквато например е тази с нейно участие, не може да бъде изградена от един единствен човек. Свикнахме да чуваме само името на Ружа като главен виновник за измамната схема и като че ли не се замисляме за нещо важно – зад нея стоят и други лица, може би не толкова познати на широката аудитория, но със сигурност известни на службите. Проучих заедно с моята приятелка Диана Димитрова, която е разследващ журналист и в момента живее в Нова Зеландия, как се извършват измами с криптовалути по света и открих много подобни случаи, макар и не толкова популярни като този с Ружа Игнатова.
Докато събирах информация за романа, с изненада установих, че криптовалутите съвсем не са само ония десетина, за които основно се говори. В момента те са над 12 000 и всеки месец излизат нови. В това море от виртуални пари човек много лесно може да се обърка и да се подведе от поредната история за някой, който е станал милионер за кратко време. Вярата в подобни легенди често води до грешни ходове и непремерени рискове, и струва прекалено скъпо на мнозина. Затова идеята на романа е да покаже една от схемите, по която хората могат да бъдат измамени.
-Нека да бъдем полезни на читателите. Дайте топ 3 от съветите, които да ни предпазват от измами с криптовалути.
– На първо място, преди да инвестираме в криптовалути, е добре да се допитаме до експерти, на които имаме доверие. Така ще разберем дали това, към което сме се насочили, си струва, а не е някаква примамка или клопка. Второ – да инвестираме, без да рискуваме. Нека вложим сума, която дори да загубим, не би променила нашия статус и начин на живот. В никакъв случай не бива да залагаме цялото си имущество, каквато е историята на един от героите в романа ми. Докато пишех книгата, разбрах за семейства, разпродали цялото си имущество и вложили парите си в криптовалути. Това е доста рисков ход, често с непредвидим край. Третият, не по-малко важен съвет е – да не се поддаваме на емоция, когато виждаме, че губим. За съжаление някои хора в реалния живот продължават да влагат с идеята да си върнат загубеното. Обикновено такъв подход се оказва пагубен!
Ако всеки се води от тези три простички правила, ще бъдат избегнати ситуациите с трагичен край, които напоследък зачестиха в целия свят. Доста хора слагат край на живота си след като са загубили всичко.
-Вие самата имате ли криптовалута?
– Инвестирах в криптовалута, когато започнах да пиша романа. Вложих малка сума, само за да усетя истинската тръпка, гледайки ежедневно как се движи курсът на виртуалните пари. Заради световните кризи обаче криптовалутите достигнаха най-ниските си точки от години. Но при мен загубата не е драматична, както при хора, инвестирали огромни суми.
-Нека се върнем към Ружа Игнатова. Ще припомним, че тя бе избрана за бизнес дама на годината през 2014, посещавала е и светски събития. Вие самата виждали ли сте с нея?
– Лично не я познавам и се радвам, че не съм имала личен контакт с нея. В романа образът на криптокралицата е по-скоро обобщен, тъй като профилът на хората, които измислят измамните схеми с виртуална валута, се припокрива. Те са интелигентни, високообразовани и респектират със знания и ораторски умения. Но при всички тях липсва морал и това ги превръща във враг не само на големи маси от хора, но и на самите себе си. А дали се казват Ружа или имат други имена и националности, няма никакво значение. Профилът им винаги е един и същ. Друго също е много важно. Пропастта между свръхобразованите и останалата част от човечеството става все по-голяма и все по-опасна заради разликата в нивата на информираност и умения. Това за пореден път показва, че не може да се вярва сляпо на хора само защото са завършили някой авторитетен университет. Престижното образование не е гаранция за техния морал и прекаленото доверие може да ни коства много, във всякакъв аспект!
-Смятате ли, че един ден Ружа Игнатова ще бъде заловена и осъдена?
– Едва ли ще бъде открита, ако въобще е жива. Но пак ще повторя – едно-единствено лице, което и да е то, не може да е виновно за такава грандиозна измама. Това е мрежа, в която са включени хора от различни страни. Тя е лицето, но не по-малко виновни са онези, стоящи в сянката зад гърба й.
-Казвате „ако въобще е жива“. Възможно ли е Ружа Игнатова вече да е убита?
– Има и такава версия, която самите служби едва ли изключват. Когато става въпрос за много пари, всичко може да се очаква. Но да задавам въпроса дали е жива или не Ружа Игнатова, не е цел на романа ми. Идеята ми бе по-скоро да разкрия каква е психологията на онези, които участват в големи измами. А те не са само българи, както се опитват да ни внушават.
-Ще ви върна години назад. Вие сте били депутат от листата на НДСВ. Липсва ли ви политиката?
– Няма да крия, че ми липсва, но само защото активното участие в нея дава механизми за предлагане и реализиране на идеи, които могат да променят живота ни. Иначе се чувстваш като пасивен зрител, от когото нищо не зависи. Това, което сега ми прави лошо впечатление е, че днешните политици, дори и новоизлюпените, са си самодостатъчни. Те бързо прекъсват каналите, свързващи ги с нормалните хора, и започват да чуват само собствения си глас. По наше време нито един депутат от листата на НДСВ не си е позволявал да върне или да игнорира някой, дошъл да предложи свои идеи или да сподели позиция по даден въпрос. Сега виждам абсурдно поведение на самозабравили се хора, приемащи за константа мястото си в политиката. Да не говорим за онези, чийто имотен статус се промени рязко по време на престоя им в Народното събрание. Това хвърля черна сянка върху парламентаризма и върху така наречения политически елит на България. Подобно поведение силно ме възмущава и не бих искала такъв да е образът на политика, от когото да зависи моят живот, животът на семейството ми и на народа ни. Смятам, че трябва да бъдем доста по-взискателни към хората, за които ще гласуваме и да не даваме своя глас по инерция.
-Вие по-богата ли излязохте от Народното събрание?
– Аз излязох с това, с което влязох. Успях да опазя името си. Но това, за което към днешна дата съжалявам, е моята позиция за отделянето ми от групата на царя. Ако бях със сегашния опит и разбирания никога нямаше да напусна НДСВ и да отида в „Новото време“. Това го признавам за първи път.
-А защо го направихте тогава?
– Заради моята неопитност, която ме накара да взема грешно решение.
– Със Симеон Втори говорили ли сте си, след като напуснахте групата на НДСВ?
– Да, виждахме се. Честитя му и лични празници. Той е човек, когото май не успяхме да оценим така, както заслужава. Няма как да не признаем, че по време на неговото управление, особено в първия му мандат, в сферата на бизнеса всичко беше спокойно и предвидимо. Не може да се каже обаче същото днес.
– Коя среща със Симеон Втори винаги ще помните?
– Няколко са. Едната е, когато посетихме Рим за 24 май. Тогава бях председател на групата за приятелство с Италия. Прие ни Силвио Берлускони и тогава с очите си видях с какво уважение се отнасят хората в чужбина към царя. Бяхме и на аудиенция при папа Йоан Павел Втори. Благодарение на Симеон Втори по-късно се срещнах и с президента на Италия Карло Чампи, който ми връчи „Звезда на солидарността“ – изключително високо отличие. А когато вече бях в „Новото време“ с царя проведохме много човешки разговор за причините, заради които напуснах групата на НДСВ. И тогава за пореден път се убедих колко широко скроен човек е той. Изслушва спокойно, без да критикува и обвинява. Малко политици биха имали тази сила да застанат до някой, който не е на тяхното мнение и да говорят спокойно с него.
-Мнозина ви свързват и с изявите като телевизионна водеща. Затова няма как да не ви попитам – телевизията липсва ли ви?
-Разбира се. След като човек толкова години е работил в телевизия, няма как да не му липсва. Екранът е магнетично място. Но смятам, че сега с книгите успявам да възстановя канала, чрез който общувам с хората – вече не от малкия екран, а чрез написаното от мен.
– Ако сега ви поканят да се върнете в телевизията, какво предаване ви се прави?
– Имах предложения да водя светски предавания, но това ми се струва несериозно. Не може човек да завърши своята телевизионна кариера там, откъдето е стартирал. Бих правила политически предавания на теми, които вълнуват хората, и с гости, можещи свободно да изкажат своето мнение, независимо от това дали се харесват на всички или не. Омръзна ми като зрител да гледам как едни и същи лица обикалят всички телевизии и се държат назидателно от екрана. Струва ми се, че днес все по-рядко се дава възможност да се чуят алтернативни мнения, каквито и да са те.
-Огорчена ли си тръгнахте от телевизията?
– Не. Наясно съм, че у нас се залага предимно на младите хора в журналистиката. Може би така е правилно. Но аз харесвам повече италианската система. Дори съм се шегувала, че там водещите им работят до преклонна възраст и сигурно си оставят бастуна зад завесата, преди да излязат пред публиката. Но Италия уважава и цени своите имена, а тук след определена възраст някои от големите ни журналисти отиват да работят във второстепенни канали, защото големите телевизии не ги искат.
– Вашата телевизионна кариера започва в италианско предаване през 90-те. Мислили ли сте си как щеше да се развие животът ви, ако бяхте останали на Ботуша?
– Всички, които участваха с мен в италианското предаване, излъчвано по държавната телевизия Рай, направиха стремителна кариера. Но аз предпочетох да се върна в България, вместо да продължа в Италия. Бях изключително ентусиазирана, че в зората на демокрацията нещата се променят с бързи темпове и трябва да съм тук. Тогава смятах, че мястото ми е в България. С днешна дата мога да призная, че това е втората ми голяма грешка.
– Каква майка е Юлияна Дончева?
– Има голяма разлика в това как съм отглеждала двете си деца. Големият ми син израсна на задната седалка на колата, докато обикалях като депутат из страната или снимах материали за тв предавания. С второто ми дете съм доста всеотдайна и спокойна. Различна майка съм. Много повече време прекарвам с него. По-улегнала съм. Вече съм намерила мястото си и не препускам напред както преди. Определено сега съм по-добра майка и казвам това с извинение към големия ми син.
-Вие признавате, че сте различна, но двамата ви синове Йоан Дако и Станислав-джуниър различни ли са?
– Много са различни. Големият работи, реализира проекти в различни сфери, предимно извън страната, но е изключително потаен и дискретен, когато споделя успехите си. Докато малкият ми син обича да се изтъква, вярва в себе си и не му липсва самочувствие.
– Малкият Станислав вече е на 8 години. Къде иска да се развива – в спорта или в друга сфера?
– Той е будно дете и често сменя своите идеи за това какъв иска да стане. Изключително добър е в математиката. Така че може да тръгне и по пътя на големия си брат. За спортист се изисква силна воля и амбиция, която на този етап не виждам в него. Но това не трябва да го чете баща му. Дори и да не ни хареса изборът му, нямаме никакво намерение да го отклоняваме от неговия път, за да изпълнява нашите амбиции. Нека постигне своите мечти, не нашите.
– Какво е да станете майка на 49?
– Най-прекрасното нещо, което може да се случи на една жена. Някои приемат тази възраст като депресивна, докато аз я усетих като рестарт в живота си. Продължавам да се чувствам млада и заредена с нови идеи, което би трябвало да е отшумяло с годините. Сега се опитвам да следвам ритъма на моето дете, да съм енергична и жизнена, за да мога да го обгрижвам. Всичко това едва ли щеше да ми се случи, ако не се бях престрашила да стана майка на 49.
-Прекалено много се коментираше 16-годишната разлика, която имате с вашия съпруг – председателя на българската федерация по ММА Станислав Недков. Какво ще кажете на жените във вашето положение, трудно приемащи одумванията?
– Човек трябва да слуша сърцето си. Аз лично отхвърлих съветите на близки хора, които ми казваха да не правя рискови стъпки като се свързвам с доста по-млад от мен мъж. Опитваха се да ме убедят, че след време тази разлика във възрастта ще проличи и ще ни раздели. Но ето, минаха вече 12 години и не смятам, че нещо се е променило в живота ни. Станахме още по-свързани чрез изпитанията, през които заедно минахме.
В никакъв случай със Станислав не сме леки характери, но успяхме да намерим пътя един към друг. Когато си открил твоя човек, винаги има начин да изгладите взаимоотношенията си и да постигнете онази хармония, която държи едно семейство.
-След 12 години любовта все така силна ли е?
– Дори е по-голяма. Ние сме неразделни. Никой никъде не пътува без другия. Непрекъснато сме заедно с детето и това не ни омръзва или натежава.
-Съпругът ви е изключително вярващ. До каква степен вярата помага във вашия живот?
– Благодарение на силната ни вяра на няколко пъти ни се случи чудо! Ние дълго време не можехме да имаме дете и сме се молили на чудотворната икона на Богородица в манастира в Арбанаси. Тя чу молитвите ни и най-голямото чудо в живота ни се случи. Обръщали сме се с молба към Господ да помогне на наши близки и тогава пак са се случвали чудеса. Възпитаваме във вяра и сина си. Всяка сутрин, след като се събуди, той си казва молитвата, а като сядаме на масата благодарим с „Отче наш“. Така формираме в детето ни ценностна система, която би му помогнала в живота. Съпругът ми пък подкрепи издаването на детска Библия, за да може младото поколение да се докосне до Вярата на един разбираем език.
– Съпругът ви имаше намерение да се кандидатира за президент на предишните избори, но нямаше необходимата възраст за това. На следващите обаче не пречи това да се случи. Вие готова ли сте да станете първа дама?
– Никога не си правя планове, за да не разсмивам Господ. Човек трябва да живее в ежедневието си почтено, а това, което трябва са се случи, то ще стане. Никога не съм се вживявала в каквато и да е роля. Единственото, за което се моля, е да сме живи и здрави и по някакъв начин да сме полезни на хората, а не да им пречим с нашите действия или избори.
.- Големият ви син има сериозна връзка. Готова ли сте да станете баба?
-Мечтая да стана баба! Шегувам се, че не е добре да губя инерцията, която имам покрай малкия ми син, и един нов живот ще ме ентусиазира още повече. Надявам се това да се случи възможно най-скоро.
-Накрая – кажете ни каква е вашата житейска философия?
– Опитвам се да си науча уроците. Да не прибързвам. Да приемам нещата спокойно, защото понякога съм прекалено емоционална и вземам грешни решения. Но никога с мое действие, не съм навредила на някого, дори понякога нещата да са били в мой ущърб. И най-важното, на което държа – винаги да имам силата да се извиня, ако неволно съм сгрешила и да благодаря за всеки добър жест.