ФИЛТЪР
Борисовата градина е заплашена от масова сеч, алармират еколози от различни зелени формации.
Преди точно месец общински съветници в СОС от „Демократична България“ също изразиха становище, че над най-големия столичен парк е надвиснала екологична опасност. Още преди три години Гергана Пирозова, администратор на фейсбук групата „Да спасим Борисовата градина“, първа предупреждава, че 15 хиляди дървета са застрашени от изсичане. Граждани на София пък анализират ситуацията и я сравняват с екологичен апокалипсис. По-крайните коментари гласят, че едва ли не един ден катеричките вместо по дърветата ще трябва да се катерят и да подскачат по останките от бетонови блокове в бившия плувен комплекс „Мария Луиза“ или някое друго занемарено съоръжение в остатъка от парк. Да имаш такива бели дробове в центъра на града и да ги разсипваш, се изисква огромен „талант“, смятат природозащитници и гледат сърдито към сградата на Столичната община, където чиновниците предпочитат да се крият, вместо да дават отговори на столичани и на журналисти.
Според общинската съветничка Марта Георгиева новият Подробен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждането на много нови обекти, отварял врати за масова сеч. Въпросният ПУП, който е дело на „Ковачев и архитекти“, начело с проф. Атанас Ковачев, се превърна в обществена ябълка на раздора. Масовото недоволство все пак стопира намеренията за ново строителство.
В епизодичните си медийни изяви Атанас Ковачев заявява, че според новия ПУП щели да паднат няколко дървета. При опита на „Филтър“ да разбере каква точно е представата му за „няколко“, професорът отказа да коментира, защото се бил напатил
от журналисти.
Междувременно от „Спаси София“ също предупреждават за фундаментален проблем, който се състои в липсата на процедура за отчуждаване на частните терени в парка. Дори заради тази тема е нормално проф. Атанас Ковачев да включи втора сигнална система и да говори, когато го питат. Защото всякакви поръчки – и архитектурни, и конструктивни, и строителни, се осъществяват с наши пари, с парите на данъкоплатците. И изпълнителите са длъжни да говорят и да информират. Ако се
налага, и по цял ден.
Проекция на бюрократичната небрежност и нежелание за дискусия е състоянието на Борисовата градина. Не му трябва на човек нищо повече, освен да се разходи по занемарените алеи, които не му оставят усещането, че през 2022г. се навършват 140 години от създаването на парка. Представяте ли си как ще изглежда английски парк на 140 години. Не си представяйте, а се върнете по алеите на столичната градина, където дори очуканите стари табели за 135-годишнината са забравени, а единствените признаци на живот са някои надписи по тях, определящи клубната принадлежност на преминаващите столичани. Да, през 2017 година имаше празненства в Борисовата градина и в тяхна чест са извършени някои ремонти, но те са капка в морето и създават още по-голяма еклектика в пейзажа. Пред погледа ни изникват запустели и разбити постройки, неработещи чешмички, дори постаменти на паметници без бюстове.
Изпразненото езеро Ариана, което изглежда потискащо, спокойно може официално да бъде обявено за Столично микросметище – район „Център“. Да, до Орлов мост има нерегламентирано сметище, а боклуците са покрили пространството около неработещото и запустяващо заведение „Старецът и морето“ (колко софийско име само!). Всичко това допълва натрапчивото усещане за безхаберие, от което вони на корупция, бездарие и лоши хигиенни навици. Язва на самия вход на Борисовата градина…
Тръгваме по алеите и стигаме до временната постройка „Парк театър“, която ще се окаже, че май няма да е временна. Доста се спори дали мястото й е там, при условие че недалеч от нея е лятната сцена, предназначена за културни събития. На всичкото отгоре стои и неестетично до паметника на Васил Левски. Самата лятна сцена, ремонтирана добре, е сменила предназначението си. Запалени картоиграчи я окупират целодневно, за да се надцакват. Дори през зимата. За целта две пейки са качени
под навеса и животът е „всичко коз“.
Добрият ремонт на лятната сцена за бридж белот е в естетически контраст с поредната тъжна гледка – постамента на Маестро Георги Атанасов. Бюстът на композитора, създал шест опери, вероятно вече е в някой склад за вторични суровини. Откаран е там от наши сънародници, които нямат особен афинитет към музиката.
Да не си помислите, че в две от емблемите на Борисовата градина – Патешкото езеро и Езерото с лилиите, има патици и лилии? Това не пречи на първото да е правен някакъв ремонт и със сигурност да са усвоени средства. Репортерска проверка установява, че това е станало през 2017 година, когато Столичната община възстановява първоначалния му облик. Лилии и патици може и да няма, но ентусиасти за спорт в този район не липсват. Фотообективът улавя тичащ гол мъж, напук на термометъра, показващ 0 градуса. Досущ като контрапункт на цялостната разруха наоколо.
И като говорим за емблеми, още една, спомен на няколко поколения деца, стои редом до съвременните катерушки. Каменният слон пързалка е заобиколен от модерни съоръжения, а точно тази част от градината продължава да е любима на родителите и техните наследници. В близост до детската площадка е гордостта на Борисовата градина – ремонтираната градска тоалетна, за която се излъчиха десетки възторжени репортажи по всички видове телевизии. Тъжно, но факт – тоалетна стана символ на модернизацията на парка във времето на нови технологии и модерни екорешения. Тоалетна, която можете да посетите срещу 1 лев. При нужда, а и като атракция. Като няма други. Преди време съборетината беше използвана като дом от бездомници.
И наред с ремонтираната тоалетна, до заведението „Маймунарника“ се намира още една язва – порутена сграда с незнайно предназначение. Само една желязна решетка на входа показва, че достъпът до нея е забранен. Потрошени стъкла, паднали керемиди и рушащи се тухли рисуват поредната грозна гледка в парка. На двеста метра от нея е и обсерваторията на Софийския университет. Макар като цяло отвън да
изглежда сравнително прилично, някои от сградите са олющени от влага. Човек
се чуди къде са отишли отпуснатите през 2019 година 150 000 лева за ремонт на
съоръжението.
Къпалнята „Мария Луиза“ е символът на разрухата в Борисовата градина. Години наред столичната управа не може да се пребори и да реши проблема с къпалнята, която 41 процента е собственост на общината, а останалите 59 процента си поделят две частни фирми. В белите държави за безстопанственост се отнемат имоти, а тук ръждясалите стълби, рушащата се кула и буренясалата водна пързалка са показател за управленско безсилие и гражданска немарливост. Стара табела предупреждава никой да не преминава огражденията на къпалнята, тъй като това била частна собственост и ако го стори, ще бъде нахапан от зли кучета, каквито не видяхме. Говори се обаче, че един вълк от бизнеса имал интереси и дялове в къпалнята и столицата засега е безпомощна пред него.
