Да се опиташ да влезеш в света на художника Васил Чакъров-Чак е все едно да се пренесеш в едно друго измерение – много по-цветно, но същевременно и по-духовно. Желанието да опознаеш твореца става по-силно и натрапчиво с всяка картина, която те разхожда в едно пречистено от пластмасата време. Защото всеки детайл, преминал от ръката на Маестрото през четката върху платното или акварелния лист, е осмислен и дълбоко прецизиран. Случайностите са невъзможни. Грешките – също. Просто в този случай грешките наистина са невъзможни.
Щастливо стечение на обстоятелствата ме направи гост в скромния апартамент на художника в Самоков преди двайсетина години. Споменът от тази среща не е избледнял и до днес. Впрочем гостите бяхме цяла делегация, водена от двукратния олимпийски шампион и всепризнат колекционер Боян Радев и от най-мистичния ни художник Иван Вукадинов, който ни е треньор в колекционерството – както на Боян, така и на мен.
Каква беше изненадата ми, когато този сух като телосложение мъж ни отвори вратата и по стените видяхме накачени картини на едни от най-добрите ни стари живописци. Боян не можеше да отлепи очите си от няколкото творби на Владимир Димитров-Майстора. Сумтеше, опъваше нервно от пурата и гледаше през дима картините с нескрито желание да ги придобие колкото се може по-бързо. Тогава Вукадинов, който иначе никак не раздава с лека ръка високи оценки за колегите си, сръчка Боян и му рече: „Абе, Бояне, не се разсейвай. Погледни какви неща е нарисувал самият Васил Чакъров. Че това са истинските шедьоври. Толкова са искрени… Тях гледай и за тях мисли…“.
Такъв комплимент рядко ще отправи художник за свой колега. Още по-малко Иван Вукадинов. В същото време онези, които добре познават Чак, са наясно, че той трудно решава по какъвто и да било повод да се лиши от някоя от картините си, които приема като свои деца. „Васил Чакъров не искаше да се разделя със своите рожби. Показваше ги в общи и колективни изложби. Уреди и няколко самостоятелни – в София, в Кюстендил, в Самоков и в Пловдив. Но отказваше да продава. Сигурно му е било драго, че хората харесват творбите му, но след това пак ги прибираше у дома. Затова сега, когато художникът не е между нас, те са живи и събрани наедно, свидетелстват за голям самороден талант и забележително по обем творчество, както и за необикновено личностно присъствие“, написа най-големият изследовател на творчеството на Васил Чакъров-Чак известната изкуствоведка доц. Ружа Маринска, която ни напусна в края на миналата година.
Сега две изложби – едната в градската галерия на Стара Загора, която ще продължи до 26 май, и другата – в галерия „Капана“ в Пловдив, която се открива на 28 април и ще бъде отворена за зрителите до 28 май, са част от голям проект на доц. Маринска за художника. И в двете Васил Чакъров ще бъде представен с акварелните си картини. Акварелът безспорно е голямата любов в морето от творчески търсения на този наистина неуморим творец, който е способен на всякакви изненади. „Акварелът е най-точната оценка за един художник“, казва приживе художникът и не пропуска да спомене, че се е учил от най-големите майстори като Константин Щъркелов.
„Акварелът, на който се е посветил Васил Чакъров, е всъщност негов избор, съответстващ на характера му. Труден избор. В тази техника – синоним на лекота и волно вдъхновение, Васил Чакъров гради, а преди това мисли с напрежение едва ли не всеки разлив на петното. Акварелите му не приличат на ничии други. В тях има картинна плътност и особена сериозност. Въпреки че много от сюжетите на художника са взети от Самоков, няма да разберем нищо, ако спрем дотук. Нали всеки живее не само във физическото пространство на близката реалност, а обитава пространства далечни и отдавна отминали? Така и Чакъров. Живее в Самоков, а духът му витае в изкуството на големите майстори, от които се е учил, с които не престава да общува през дългите дни и нощи на самотно търсачество. Без да пътува, като истински пътешественик той е преминал през пространствата на толкова картини, книги, филми“, пише Ружа Маринска, която не е единственият изследовател на акварелното творчество на Васил Чакъров. „Той ни представя своя свят през акварела – този подвластен само на майсторите материал – непостижимо ефирен, но с възможност да бъде и драматично дълбок“, казва изкуствоведката от Националната художествена галерия Анелия Николаева.
Но акварелните търсения са само част от огромното по мащаби и разнообразие творчество на Васил Чакъров. В своите маслени творби той има безспорни постижения, които го нареждат не само сред най-ярките представители на Самоковската школа, но и сред най-добрите ни живописци въобще. Десетина години след първите си опити с молив, туш и креда, след акварелите и маслените бои художникът се обръща и към графичните техники. Под влияние на Преслав Кършовски, използвайки стилизацията на възрожденските щампи, които очевидно детайлно е изучавал, майсторът прави забележителни творби. Качеството на гравюрните му работи е изключително високо и не може да остане незабелязано.
Наред с всичко друго, Васил Чакъров прави име и в областта на карикатурата. От заниманията му в карикатурата до края на живота му остава и псевдонимът Чак. Съвсем не е случайно, че негови карикатури са в златната колекция на Дома на хумора и сатирата в Габрово. В града на шегобийците художникът редовно участва в международните хумористични биеналета. Впрочем артистът живее и до днес с произведенията си, които се намират в най-престижните ни музеи – Националната галерия, Софийската градска галерия, галериите и музеите в Кюстендил, Самоков, Благоевград, Сливен, Добрич, Балчик, в изложбени пространства и колекции в Германия, Франция, Италия, Гърция, Израел, Мексико и САЩ.
Популярен и като изследовател на изкуството и преподавател, роденият през 1934 година в кюстендилското село Багренци творец отдава целия си живот на Самоков, където си отива от този свят през 2018 година. И до днес неговите съграждани го помнят като човек с компютърна памет, като творец, който сам се е създал и изградил, като личност с огромни познания и широки интереси. Както казва Ружа Маринска, Васил Чакъров е цяла вселена. „Щрих по щрих, резец след резец той е дълбал върху себе си – върху лика си и мислите си, върху талазите от напиращи чувства. Година след година, ден след ден, нощ след нощ. Дълбал в себе си и себе си, а духът му кръжал наблизо и далеч. Той си е бил в Самоков, а всъщност се е срещал с Веласкес и Матис, с Ран Босилек и Трифон Кунев, с Александър Мутафов, Божинов, Бешков и с кого ли не…“
Един талантлив чудак и колорит, оставил душата си във всички, които са се докоснали до него – ученици, приятели, съграждани. Затова някои с усмивка казват, че той не е просто почетен гражданин на Самоков, а е един от най-почитаните самоковци.
