„Демократичната“ общност – от Червената армия до днешната колония на глобалистите

Родът на Христо Иванов – Бойкикеви се връща от Съветския Съюз на гърба на Червената армия и става част от управляващата България червена, колониална номенклатура. Хората, които 45 години казваха на българина да не се репчи на Москва, че ще стане страшно.

Днес „Демократичната общност“ се опитва да играе същата роля на нещо като колониална администрация. Казва същите неща на българина, получава същата външна подкрепа. Дори понякога се състои от буквално същите червени родове и техните наследници.

Битката между проектите на „Демократичната общност“ от една страна и „Системните партии“ от друга е битка на „външните“ и „вътрешните“ политически сили в обществото ни. Битка между глобалния, спекулативен капитал от една страна, срещу локалния, вкоренен, олигархичен капитал от друга. Между това център на властта у нас да са чужди фондации от една страна, срещу „сараи“, къщи в Банкя, „патрЕоти“, прокуратура, родни олигарси и местни бизнес интереси от друга.

Колкото и непрестижно да звучи, аз избирам второто.

Избирам родни, вкоренени олигарси, зависещи изцяло от локален ресурс, пред международни финансови спекуланти, които минават, източват едни пари и се изнасят при „Нексо“ в Дубай. Избирам политическата власт да е концентрирана в „сараи“, къщата на Бойко в Банкя или на Костов в Драгалевци, партийна централа или сградата на главна Прокуратура, отколкото в чужди посолства и международни фондации, вторите пишещи доноси към първите.

Отхвърлям целия старателно изграждан от 2013-та насам в демократичните медии наратив, че няма по-лошо от олигарсите, от „Шиши“, от „бай Ганьо“ в политиката. Има по-лошо, и това сте вие – доносниците, външните НПО-та и паразитиращият глобален капитал, за когото дългосрочното състояние на една страна не е от значение, защото лесно и бързо се мести другаде, след като я е опоскал.