Десислава Николова е магистър по финанси от УНСС. От самото начало на кариерата си, вече 15 години, работи в портала MoitePari.bg, чиято мисия е да подпомага потребителите в намирането на най-добрите финансови продукти на пазара. В момента е старши финансов анализатор.
-Госпожо Николова, преди да поговорим къде да инвестира българинът, нека да ви попитам при тези невиждани от години равнища на инфлацията как ви изглеждат днес спестяванията на хората?
-Направихме проучване специално за тазгодишното издание на EXPO MOITEPARI и резултатите показаха, че хората се сериозно притеснени заради инфлацията. Данните сочат, че преобладаващата част от анкетираните всъщност очакват висока инфлация между 15 и 25% и смятат, че тя ще се запази и дори ще продължи да нараства през следващите няколко месеци. В същото време повечето от хората не знаят какво да предприемат, за да защитят парите си.
-Националната статистика обяви инфлация от 17.6% за октомври спрямо същия месец на миналата година. Вие говорите, че очакванията са за по-голямо поскъпване. От къде идва това разминаване?
-Ако говорим за покупателна способност, нещата стоят по различен начин. Инфлацията официално се измерва с потребителска кошница, която включва определени продукти и услуги, които не са актуализирани от много време назад. В действителност ние понасяме много повече поскъпване от официално обявеното. В сайта на НСИ има калкулатор за лична инфлация и всеки може да влезе там и да изчисли на база на продуктите и услугите, които потребява, колко е поскъпването.
-Има ли в гражданите достатъчно свободни ресурси, за които хората търсят убежище от инфлацията?
– Спрямо миналата година хората отделят по-малко пари за инвестиции. Има няколко вероятни причини – станали са по-бедни, доходите им са намалели във времето или се страхуват, понеже в момента на фондовите пазари се наблюда спад. В крайна сметка заделят по-малко за инвестиране.
– А тези, които все пак имат възможсти, в какво влагат средствата си?
-Купуват имоти, акции или се насочват към инвестиционно злато, което сега е доста популярно.
-Търсенето на имоти се отрази на цените, които рязко се повишиха през последната година. Осигурява ли добра доходност наемът?
-Бих искала да предупредя много да се внимава, когато се купува имот с инвестиционна цел. Първо, през годините много хора в големите градове вече направиха това. В София има голямо предлагане на жилища под наем, което означава, че доходността е по-ниска, отколкото може да бъде постигната с някакъв друг инвестиционен инструмент. Колкото за фондовите пазари, всеки ще даде какво е постигнато в исторически план. Никой няма да фиксира доходност, да кажем, след една година, защото има голяма несигурност на пазарите. Когато инвестиционният посредник или консултант дава съвет, той се позовава на постигната историческа доходност, например година назад. Той казва: ние сме реализирали 10,15 или 20% от този портфейл в миналото, но това не е гарантирано за настоящето.
-Много хора казват „Аз имам малко пари, как да ги инвестирам“, какъв е минимумът, за да предприемат подобна крачка?
-Сред българите битува погрешноjf схващане, че трябва да си богат, за да инвестираш. Не е така. Има консервативни фондове с умерени нива на риск и може по 50 лева на месец да се заделят и да се инвестират. Разбира се, колкото по-голяма е сумата, толкова повече доходност ще се постигне. Но инвестирането не е привилегия само за богатите, това е начин на мислене и говори за добре организиран личен бюджет.
-Но човек, който няма икономически познания, как да разбере какво точно да направи?
-Вярно е, че липсва финансова грамотност. Поради тази причина голяма част от гражданите взимат решения на базата на информация, която срещат в социалните мрежи. Аз считам, че това е опасно. Все по-често се срещат хора, които обещават много висока доходност – 200, 300 и дори 400%, а те дори нямат право да извършват подобна дейност. И някои губят парите си. Моят съвет е хората да се доверяват само на лицензирани консултанти и брокери. Кои са те? Може да ги намерите на сайта на Комисията за финансов надзор, там е публикуван списък с онези, които имат право да дават съвети за вашите спестявания. Всичко друго е измама и мошеничество.
-Как си представяте разумния инвестиционен портфейл на едно средно статистическо българско семейство?
– Разумен за мен не означава разумен за вас, тъй като всеки има различна склонност към поемане на риск, а той е свързан с печалбата. И когато отидете при един инвестиционен посредник-консултант, първото нещо, което ще направи, е да изследва вашата чувствителност към поемането на риск, задайки ви няколко въпроса. Чрез тях се измерва т.нар. толерантност на риск. На тази основа се определя каква част от портфейла да съдържа акции, каква – облигации, за да не поемате риск, с който впоследствие да не се чувствате комфортно. Да речем, ако аз съм по-високо толерантна към риска, ще изградя портфейл с над 50% от акции и високорискови инструменти. Но при вас може да е различно и вашият порфейл ще е базиран на по-малък процент акции и повече консервативни инструменти като облигации, държавни ценни книжа.
-А банковите влогове и депозити?
-Те съставляват вече много малка част от структурата на инвестиционните посредници, защото лихвите са все още много ниски.
-Как си представяте в близко бъдеще банковите лихви на кредитите и на спестяванията?
-Тук трябва да говорим за лихвена политика на Европейската централна банка, която неотдавна взе решение за трети път да повиши основната лихва и въпреки че не сме в еврозоната, това ще повлияе и на нас – върху лихвите по кредитите и по депозите. Вече виждаме, макар и плахи, корекции на лихвените нива на кредитите на търговските банки. И на един по-късен етап, предполагам в средата на другата година, ще има и промяна на лихвите по депозитите.
-Какво е мнението ви за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2024 година?
-Да, това е специфична тема и не всеки българин е длъжен да я разбира. Но не бих казала, че хората у нас са прости и не бива да им се дава думата и по този въпрос. Бих прехвърлила топката на БНБ, която да изготви един публичен доклад и там да разясни какви са плюсовете и минусите за обществото.
