- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Диана Димитрова с диагноза: Деменция на злото

Избрано

 

Автор: Антон СТЕФАНОВ

Диана Димитрова е от актрисите, които не могат да бъдат затваряни в рамки, най-малкото защото притежава различни таланти. За едни тя е доктор Огнянова от сериала „Откраднат живот“, за други е Ирина от театралната постановка „Тютюн“, за трети – талантлив художник, а за четвърти – автор на детски книжки.

Самата тя е приета първа по успех в Художествената академия, но следва там само година и напуска. След това влиза в НАТФИЗ. И отново е първа по успех. Там обаче сменя двама преподаватели – Веселин Ранков и Здравко Митков, с които не се разбира и завършва при трети – проф. Атанас Атанасов.

Признава, че на моменти не може да укроти буйния си нрав. Но не спира да се бори със своите демони и продължава напред.

Наскоро Диана Димитрова откри изложба в сградата на редакция на L Europeo, а само преди броени дни бе премиерата на постановката „Червено и черно“ в Малък градски театър „Зад канала“, където играе една от главните роли.

– Родена сте на 1 април. Това да не е някаква шега на съдбата?

– Доста съм разсъждавала по тази тема, но не стигнах до никакъв извод. Освен това има доста неясноти покрай моето раждане. Не се знае дали не съм родена и в осмия месец, защото ми е объркан терминът. Първоначалната идея на моите родители е била да се родя в Силистра, но съм се появила на бял свят в Добрич, тъй като майка е била на гости при сестра си в село Българево, получила е контракции и се наложило спешно да стигнат до Добрич. Не знам закъде съм бързала толкова. Надявам се един ден да си отговоря на този въпрос. За жалост, не мога да си определя нито асцедента, нито да следвам някакви астрологични стъпки, защото не си знам и точния час на раждане. Този в родилното картонче е задраскан. Знам, че се е случило е между 14 и 16 часа в неделя, но майка ми и баща ми не помнят кога точно.

– Когато сте на 12 години, родителите ви се разделят. Как дете на тази възраст преживява това?

– Със сигурност тогава не ми е било лесно. Дълги години ги обвинявах за това, което ми причиняват. Имах си моите тийнейджърски кризи. Всъщност бях доста голям темерут. Просто комуникацията с мен беше абсолютна невъзможна. Това, разбира се, не се дължи само на раздялата, а и на гадничкия ми характер. Но раздялата беше допринесла да се капсулирам още повече. Родителите ми знаеха, че няма как да излязат на глава с мен. Дори веднъж ги събрах, независимо че вече бяха разделени и им казах:“Вижте какво – аз пуша цигари. Няма какво да се крия. Или го приемате –  или не!“ И те приеха моя избор, защото другият вариант беше да се скараме, а те не искаха това. До ден днешен двамата са любящи родители и продължават да се грижат за мен.

– Отгледана сте от баба си. Тя си отива от този свят през 2016 година. Какво загубихте с нейната кончина?

– Дълго време не можех да говоря на тази тема. Година след нейната загуба получих първата си паник атака и то в абсолютно спокойствие, седейки си пред лаптопа. Изведнъж усетих силен задух, сърцебиене…Отворих прозореца, но имах чувството, че умирам. Писах на моя приятелка, която години наред се е борила с това така наречено заболяване и тя ми обясни, че е паник атака. Тогава за теб идва моментът на контрола на мозъка и личното убеждаване, че всичко е наред.

Със сигурност загубата на баба и подтиснатите емоции на подсъзнателно ниво винаги дават отражение. Фактът, че сега говорим за баба ми, е голям напредък. За мен винаги къщата, в която съм живяла на улица „Васил Левски №13“, ще си бъде моят дом.

– Ходите ли там?

– Ходя. Дядо ми се грижи за къщата. Той е вече над 80  години и си има гадже. Шофира. Мислех, че шансът да не се пребори след загубата на баба е голям, тъй като много тежко прие да се разделят завинаги след 50 години брак. Но сега му се възхищавам, че намери сили да продължи живота си.

– На откриването на вашата изложба неотдавна Любен Дилов каза, че след време ще говорим за Диана Димитрова само като за художник, а актрисата ще остане някъде в миналато. Приемате ли тази негова прогноза?

– С цялото ми уважение и възхищение към него, не ги приемам. Моя приятелка също каза, че не е прав, тъй като още не ме бил гледал в театралната постановка „Тютюн“. Но пък за сметка на това Любен Дилов ще има възможност да ме види на сцена в Малък градски театър „Зад канала“ в „Червено и черно“. Премиерните спектакъли са на 4,5 и 12 ноември, а той ще е мой специален гост. Режисьор на постановката е Бина Харалампиева.

– Както се вижда, нямате никакво намерение да казвате край на театъра!

– Тези дни, къде нашега, къде наистина, си говорих с колегите и им казах, че след тези две постановки – „Тютюн“ и „Черевно и черно“ смятам да си дам пауза от актьорската кариера, но те почти ме изядоха с парцалите, като го чуха.

– Къде се откривате вие самата в най-пълна степен – в рисуването, във филмите, на театралната сцена или в писането на книги?

– Не ми е удобно, когато ме представят като писател, защото не съм. Просто исках някой да напише детските истории, които имах в главата си, но не успях да намеря подходящия човек. И от немай къде тръгнах да пиша. Иначе детските илюстрации бяха основната причина за издаването на трите книги. Обмислям и четвърта, но ми се иска да е много по-различна.

Аз самата се откривам между рисуването и актьорството. Давам си сметка, че актьорството ми е нужно, защото иначе ще полудея тотално. То е моят отдушник. Там съм някой друг, всъщност много други хора. И това е въздух от самата мен. А и след като това, което правим с колегите, докосва толкова много хора, значи има смисъл.

– Да поговорим за рисуването. Признавате, че във всяка картина има част от вас. Къде сте вие във вашите творения?

– Понякога в детайлите. Друг път има прилики в портретите. Понякога съм в черното. Понякога в бялото…

– Защо рисувате само жени?

– Като цяло по-любопитно ми е женското тяло, но съм замислила и един проект, който ще е с мъжки фигури. Рисувала съм портрети и на малки момчета.

– Как се разделяте с картините, когато някой ги купи? Болезнено ли е това за вас?

– Болезнено е само първите три-четири минути. Като токов удар от 220 волта. След това преминава.

– А късате ли картини, ако не ви харесат?

– Случвало се е да съсипвам картини, защото не съм си слушала интуицията, но понякога съм ги унищовала от абослютна безпомощност.

– Ако трябва да се определите в цвят, кой бихте избрала?

– Червено. Това е цветът. Символизира огън, страст и ме описва най-добре.

– Вие сте като истински хамелон що се отнася до външния ви вид. Били сте с къса, с дълга коса, с по-светъл, с по-тъмен цвят. Според психолозите това е валидно за хора с непостоянство в характера. Приемате ли подобна квалификация?

– Не бих казала, че е непостоянство. На мен ми е интересно да експериментирам. Не искам, когато хората гледат сериал или театрална постановка, да си казват: „Ами тя е пак същата!“. Харесва ми да има изненада и обикновено са ми признавали, че изглеждам доста различно на живо.

А и аз имам едни определени ценности, в които вярвам и там няма как човек да е непостоянен.

– Кои са тези ценности?

Много моногамен човек съм и вярвам в брака като иституция. Мисля, че когато човек поеме някаква отговорност, дали е към домашен любимец, човек или към професията си, трябва да е отговорен. Ето с котарака ми Врубел сме девет години заедно. Отглеждам и един гущер. И аз съм поела отговорност към тези животинки.

– Казвате, че вярвате в брака, а къде е мъжът до вас?

– И аз това питам. Мисля, че съществува известна доза уплах в мъжете. А и как си представяте следната ситуация – лягаме да спим с човека, с когото имаме връзка, но аз казвам, че отивам в ателието да рисувам. Отделно актьорската професия е много изцеждаща. След представление 20-30 минути съм с празен поглед. Мен ме няма. Приятелите ми говорят нещо, но аз не ги чувам. Давам си сметка, че е сложно да се живее с мен. В личния си живот някакви генерални компромиси, просто защото е време да раждам или че ще остана стара мома, не мога да направя със себе си.

– Признавали сте, че искате да имате три деца…Ако желаете това да се случи наистина трябва да побързате!

– Така е. Давам си сметка за това.

– Вие сте имали сериозни връзки. Бихте ли издали нещо за мъжете, които са били до вас? Дори излезе информация, че сте имали любовни отношения с френски актьор!

– Това е лъжа! Много се смях на тази информация. Става въпрос за колегата ми Беноа Марешал, с когото снимахме заедно във филма „Бягство“. Той дойде на премиерата със своята приятелка и никога между нас не е имало нещо повече от професионални отношения. През годините мен са ме спрягали с много мои колеги, които са женени и аз се познавам със съпругите им. Но ние просто сме в приятели.

– С Калин Врачански имали ли сте любовна връзка?

С Калин имаме и то много любовна връзка, но тя е в постановката „Тютюн“, където играем ролите на Борис и Ирина.

– Добре, за да затворите устите на клюкарите кажете името поне на един, с когото сте имали сериозна връзка.

– Не мисля, че някой заслужава да му казвам името. В крайна сметка ние вече не сме заедно.

– А те актьори ли са или имат други професии?

– Човекът, с когото последно съм имала връзка, е оператор.

– Във филма „Бунтът на варварите“, сниман за световния канал „Хистъри“ има един впечатляваща сцена, в която сте разпъната на кръст.  Колко пъти са ви разпъвали на кръст в живота ви?

– Тази сцена беше болезнена наистина, независимо, че кръвта е фалшива. А що се отнася до разпъването на кръст, в живота гледам да не се оплаквам. Но ми се е случвало и то няколко пъти. Последно беше в професионален план. С тези хора никога повече няма да работя. Те не само ме разпънаха на кръст, но ме накараха да се отвратя от цялото това задкулисие, което съществува в нашите среди. Предопчетох да запазя достойнство и да си замълча, но те си знаят, че нашите пътища никога повече няма да се пресекат. Измъчвах се доста дълъг период.

– Какво все пак се случи?  

– Опитаха се  да неглижират цялата ми работа и всички жестове, които правих само заради това, че изразих мнение, че нещо конкретно не ми харесва. В нашите среди хората са с голямо его и когато артист каже какво мисли, се приема за минус. Но това си е моето мнение и имам право да го изразя, без да съм длъжна на никого.

– Да поговорим за ролята, която ви донесе голямата популярност и това е на д-р Огнянова от сериала „Откраднат живот“. Как се чувствахте в този образ?

– Добре се чувствах. Какво ли не ми се случи в този сериал – преживях изнасилване и още куп неприятни неща. Хубавото е, че е само на телевизионния екран. Получих и много специално отношение от зрителите, които ми изпращаха най-различни подаръци. Дори котаракът ми се сдоби с купичка, на която е написано неговото име. Не съм сантиментален човек, но всички тези подаръци си ги пазя в кутии и от време на време си ги гледам.

– Ако днес д-р Огнянова трябва да постави диганоза на Диана Димитрова каква ще е тя?

– Деменция на злото

– В едно интервю казвате, че талантът върви заедно с неговото проклятие. Тежко ли се понася това проклятие?

– Винаги се съмнявам дали изобщо имам таланти. Просто се занимавам с това, което правя от малка. Ще разкрия, че имаше ужасни коментари в страницата ми след откриването на изложбата. Дори пишеше, че сме сноби и сме гниели в разкош. Този, които го беше написал, въобще не знае какъв е бил моят път, колко лични борби се е наложило да водя и със собствените си демони, и с обстановката, в която живеем, за да стигна до тази изложба. Ако искаш да си добър в това, което правиш, ти не спиш, не се храниш нормално…Така че работата и нощите, в които съм изцеждала до последно, за да станат тези картини, могат да разберат само хората, които имат сетивност да го усетят.

– За какво мечтаете днес?

– Мечтая си да имам мое семейство. Не че нямам в момента – котарака, гущера, баща ми, майка ми, дядо ми. Но се чувствам готова на този етап да създам свое. Дали ще се случи – това вече си е Божа работа.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини