„Коприна“ – хитовият спектакъл на Пловдивския театър, е единственият от България, поканен в официалната селекция на Театралната олимпиада в Будапеща.
Постановката на Диана Добрева по сценичната адаптация на драматурга Александър Секулов, базирана на едноименния роман от италианския писател Алесандро Барико, е първото участие на страната ни в елитарния форум. Звездите от Драмата под тепетата са в един и същи афиш със спектаклите на световните майстори Ромео Кастелучи, Робърт Уилсън и Деклан Донелан. За Добрева това е пореден международен успех след представянето на „Калигула“ в японския град Шизуока през 2022 г. и голямата награда за „Одисей“ на фестивала на античната драма във Велес.
„Коприна“ ще се играе на 15 май пред публиките в Капошвар. Фантастичните декори и костюми на Мира Каланова и Марина Райчинова, които създават поетичната, екзотична и романтично-еротична атмосфера под прожекторите, пътуват за Унгария със специален транспорт. Философията и посланията на „Коприна“ прекрасно се вписват в кода на мотото, избрано за десетото юбилейно издание на Олимпиадата, започнало на 1 април – стихът от „Трагедията на човека“ на големия унгарски писател Имре Мадач: „О, човече, бори се, бори се, имай вяра; и доверие!“.
В центъра на „Коприна“ е търсещата личност, достигаща до красотата през единствения познат път – саможертвата в любовта. Главният герой, французинът Ерве, излиза от пространството на търговията, прекосява целия свят, за да остане безмълвен пред съвършенството на безименното японско момиче – онова съвършенство, чрез което цивилизациите оцеляват през катаклизмите на времето. В империята на красотата Ерве открива реалните измерения на собствения си дух, осъзнава цената на обичта и смирението. Любовта е смисълът на човешкото пътуване през живота, а коприната е метафора на човешкото безпокойство.
Диана Добрева изследва пътя като свързващ Изтока и Запада, поставяйки въпроса до колко те изобщо могат да бъдат съвместими при коренно противоположните разбирания за ценности и категории – успех, печалба, социална йерархия, модерност, традиционност. Над всички исторически събития, маркирани в спектакъла – бунтове в Япония, съд над литературното произведение на Бодлер „Цветя на злото“, акостирането на американските кораби, нарушили вековната изолация на Япония, превръщането на френското селячество в промишлен буржоазен слой – неизменно властва необяснимата и непреходна красота, която покорява и азиатците, и европейците. В ролите са Ивана Папазова, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова, Мария Сотирова, Ирина Митева, Климентина Фърцова, Боряна Братоева, Радина Думанян, Симеон Алексиев, Троян Гогов, Константин Еленков, Тодор Дърлянов…
Олимпиадата, която продължава до 1 юли в Будапеща на сцени от цяла Унгария, е най-престижното събитие в жанра. В програмата й участват още знаменитости – Еудженио Барба, Иво ван Хове, Хайнер Гьобелс, Силвиу Пуркарете, Кристиан Лупа, Тиаго Родригес, Алесандро Сера, Кристоф Марталер… Форумът е основан в Гърция през 1994 година от Теодорос Терзопулос, Тадаши Сузуки, Робърт Уилсън, който проектира и логото на Олимпиадата, Хайнер Мюлер, Нурия Есперт, Тони Харисън, Юрий Любимов, Антунес Фильо. Своеобразното подзаглавие на Олимпиадата е „Пресичане на хилядолетия“ – като почит към миналото и с поглед към настоящето и бъдещето.
Идеята за създаването й формулира гръцкият режисьор Теодорос Терзопулос: „С разпространението на глобализацията се появи тенденцията да се мисли, че икономическата стабилност е по-важна от духовната ценност – и за хората от театъра стана по-трудно да правят театър. Това работи срещу многообразието. Наш дълг е да ценим колективните съкровища. Вярвам, че с театралната Олимпиада изграждаме културни мостове, които ще ни помогнат да се разбираме по-добре“. Международен комитет, включващ както учредителите, така и организаторите в страните домакини, се грижи за имиджа, статута и провеждането. Досега събитието се е случвало в Делфи (Гърция), Шизуока (Япония), Москва (Русия), Истанбул (Турция), Сеул (Южна Корея), Пекин (Китай), Вроцлав (Полша), Ню Делхи (Индия), Санкт Петербург (Русия), Toгa (Япония). Неслучайно целта е тематичните култури и школи да бъдат обединени под егидата на мултидисциплинарния фестивал, независимо от идеологическите, културните и езиковите различия на артистите, осигурявайки и на професионалистите, и на зрителите мащабен поглед върху наследството и актуалните тенденции.
В Унгария театърът е на пиедестал. Правителството на Орбан за 2023 г. предоставя 44,4 милиона евро в подкрепа на сценичното изкуство, като допълнителният фонд за независимия сектор е 2,8 милиона евро.
