spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
понеделник, 3 октомври 2022 г.
8.5 C
София

Димитър Воев – лицето на контракултурата през социализма

Избрано

Албена АТАНАСОВА

Поне една трамвайна спирка да носи името на Димитър Воев, предлага Елин Рахнев преди 10 години. Идващия май най-после би трябвало да бъде открита алея, която ще е наречена на поета, композитор и бунтар. Тя ще започва от националния стадион „Васил Левски“, ще мине покрай Маймунарника, за да стигне до Лятната сцена.

Макар и от отвъдното, Воев предизвика истинска литературна сензация – книгата „Непрочетено“ с над 100 непубликувани негови творби беше разграбена за броени дни. Поклонниците на емблематичния антисистемен артист и бохем чакат на опашка за следващия тираж. Стилно оформеният том в черно и бяло съдържа още 80 архивни снимки, факсимилета и рисунки. Той се базира изцяло върху ръкописния архив на най-известния българин, отишъл си от този свят една на 27. На тази възраст в отвъдното се преселват Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Джим Морисън, Ейми Уайнхаус. Но за разлика от тях той не пуши – нито цигари, нито трева, няма нищо общо нито с кокаина, нито с хероина, много рядко посяга към минималистични количества алкохол.

„Непрочетено“ за първи път представя творчеството на Воев в автентичен и завършен вид. Стихосбирката, както подсказва и самото й заглавие, е наслада за ума и душата на изкушените от магнетичната личност и словото на Воев – фронтмена на групите „Парадокс“, „Вход Б“, „Воцек и Чугра“, „Кале“ и култовата „Нова генерация“, чиито парчета са и по римите и антиримите на Димитър Воев. Когато той умира през 1992 заради тумор в мозъка, оставя след себе си 12 тетрадки с текстове, датирани между 1981 и 1992, въпреки че някои от социалните сатири и от лириките са писани по-рано. Но всички те са еднакво въздействащи – с неповторимия сленг на Воев, с метафорите, асоциациите, експресията, емоционалния сюрреализъм, пародията, еротиката, символите. И ваят образа на поета, който твърди: „По-добре мъртъв човек, отколкото жива свиня“. Краен, но същевременно изтънчен – фокусиран върху отчуждението, но никога буквално злободневен. Воев притежава изумителен талант, даден от небесата на малцина призвани – създава паралелни и наситени със страсти светове, в които всеки открива себе си.

Самият той дефинира стила на произведенията си – в думи и ноти – като „студена вълна“, въпреки че от тях се излъчват флуидите на онази жега, с която Вергилий стряска Данте, докато го развежда из ада. Най-известният представител на контракултурата през 80-те избира съсипващата откровеност, мотивиран от „разграждането на ценностите под натиска на обезценената действителност“. Но въпреки всичко той гледа напред, тъй като „Дори да се връщам, няма да е назад – там е остро“. За него борбата и стремежът към красотата са смисъл на живота и благодарение на тях няма защо да се задават въпроси за съществуването.

Сред неиздаваните досега текстове са и писма на Воев, които разкриват предчувствието за разпадането на режима. „Понякога вечер се чувствам като самотен вълк със здраво гърло, който с наслаждение броди“, пише той. Сред духовната нищета Воев създава стихове и музика за малкото тукашни деца на цветята от края на 80-те, когато наоколо е пълно с „проиграни съдби, едни бити карти, родени и обречени на сивоч, тъпота и дезинформация“.

В „Непрочетено“ има изключителни черно-бели фотоси, които надграждат драматургията на книгата, осъществена от Димитра, по-малката му дъщеря, като истински спектакъл. Снимките са правени от много опитната с обектива Нели – съпругата на Митко. В повечето от тях той е главният герой, в другите герой е соцът – примерно, в тази от рок фестивала на 15 май 1987 на лятната естрада в Парка на свободата, когато група „Кале“ е свалена от сцената заради фразата „Светът е нещо, о, любима, над което аз пикая“ и заради последвалите еуфорични крясъци, отекващи до Орлов мост.

Изображения в „Непрочетено“ припомнят и за необикновената любов между Нели и Воев. Когато се срещат, тя е само на 22, но без да се колебае, тръгва с него, за да го нарече по-късно „свой учител“ в дуела им с тоталната конфекция в мисленето, поведението, гардероба. Той е все така малко странен, както е в детството си – красив като момиче – може би заради прабаба чехкиня от графско потекло, колекционер на пеперуди, вярващ в духове заради дядо медиум. Не може да готви, въпреки че е учил цяла година в Техникума за обществено хранене. Държи на лошите момчета, с които търка чиновете в Трета сменна гимназия, която се слави като училището с най-„пропадналите“ ученици в столицата. Когато след 10 ноември почти всички от приятелите му напускат България, Митко остава, обяснявайки им, че и тук е щастлив с Нели, с първата им дъщеря Магдалена и с очакваното второ бебе. Тогава излиза и албумът „Нова генерация Forever“, а бандата свири на няколко митинга на СДС, въпреки че Воев изрича това, което подозират повечето мислещи хора – номенклатурите и ченгетата никога няма да си тръгнат и винаги ще управляват държавата. „Отвъд смъртта“ е последният албум на Митко Воев, който остава само на демозапис – от него струи мрачност и безнадеждност. Всъщност, ако въобще може да се говори за дисидентство в България, то е в културата – и по-точно в музиката.

„Непрочетено“ на издателство „Парадокс“ е първата книга, свързана с Воев, от близо десетилетие насам. Скоро се очаква и документален филм – „30 години след Димитър Воев“.

Последни новини