- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София
Категории:

Димитър Димов предлага брак на три жени, но остава самотник

Избрано

С третата съпруга Лиляна Бушева и дъщеря им Теодора

„Защо не си като по-обикновените хора? Знаеш ли колко лесно щеше да ми е тогава?“, често пита Димитър Димов първата му съпруга Нели Доспевска. „А ти не виждаш ли колко си наивна? Та нали, ако бях такъв, какъвто искаш, веднага щеше да ме оставиш…“, отговаря й писателят, известен като чудак с маниакално пристрастие към реда и самотник въпреки трите си брака.

Творецът, който поставя България на картата на световната литература с едни от най-хубавите романи, никога не изоставя професията си на ветеринар. През 1953 г. той става професор по анатомия на гръбначните животни, а научните му разработки в областта на ветеринарната медицина не отстъпват по нищо на литературните му постижения. На научно ниво са интересите му по химия, физика, висша математика, завидни са познанията му за световната култура, има научен труд по философия, владее пет чужди езика. Освен че прилежно остри всеки ден 50 молива на бюрото си, не понася нищо в хола, превърнат в негов кабинет, да бъде размествано.

През целия си живот Димов предпочита уединението и прекарва голяма част от дните си сам, затворен в малък апартамент в софийския квартал „Лозенец“. Нито жените му, нито малкото приятели са в състояние да го откъснат от работата му. Между него и останалия свят сякаш има стъклена стена, която никой не е в състояние да счупи. На този фон изглежда странно, че сключва цели три брака, като от първия и последния има и по една дъщеря. Навярно заради любовта си към работата той няма време дълго да ухажва партньорките си. Затова предложенията му за брак идват на третата среща и винаги изненадват жените.

В училище Димов съвсем не е силен по литература и за близките му е голяма изненада, когато научават към 1934 г., че той пише роман със заглавие „Поручик Бенц“. Именно той става причина да се запознае с първата си съпруга – Недялка Доспевска, която е от рода на Станислав Доспевски и Захарий Зограф. Тя пише първата възторжена рецензия за творбата му. Двамата се запознават при общи приятели и писателят я кани на вечеря в ресторанта на хотел „България“. Следващата им среща е в модна сладкарница. След това Мишо, както галено го наричат, заминава на специализация в Испания. Когато се връща, кани Нели на среща на 8 септември 1944 г. пред църквата в Дупница и за огромна нейна почуда й предлага брак. Тя приема предложението с чувство за хумор. Три години след това се ражда дъщеря им Сибила, но дори детето не задържа твореца при семейството му. От седем години брак те живеят под един покрив на два пъти по една година. През другото време жена му отглежда детето в бащиния си дом. „Бракът с един тъй сложен човек, притежаващ талант, който тероризира преди всичко самия него, макар и да му носи висше удовлетворение, не може лесно да се издържи.

И когато Мишо се заричаше, по-скоро пред себе си, отколкото пред мен, че някой ден ще създаде като своя централна героиня една обикновена, домашна, предана жена, аз не можех да му повярвам, макар да ми говореше с най-искрена убеденост, а сигурно в дълбочината на съзнанието си не е вярвал и самият той. Кой може да изтръгне от себе си своята най-силна идея фикс?“, споделя Доспевска.

Творчеството е причина и за втория му брак с 18 години по-младата актриса Лена Левчева. Тя играе във варненския театър, но през есента на 1954 г. идва в София да види майка си. По това време на гости им идва тогавашният външен министър Иван Башев и я пита за романа „Тютюн“, който вече й е дал да прочете. Тя му отговаря: „По едни стълби да се размина с този мъж, ще се обърне след мен“. „Сякаш го каза някой друг, а не аз“, споделя Левчева. Но после съдбата наистина ги събира. Актрисата среща случайно проф. Любомир Тенев, неин професор от ВИТИЗ. Той я пита дали иска да играе Ирина, защото Димов търси актриса за ролята. Разбират се да отидат заедно у писателя на другия ден. Професорът не идва, а Димитър й отваря вратата с думите: „Ооо, вие ли сте? Тъкмо търсих Любо да му кажа да не идвате“. „Защо?“, попитах. „Не знам“, отговаря ми. Обърнах се да си тръгвам. „Е, влезте, щом сте тук.“ Но това „не знам“ сякаш беше предчувствие за нещо драматично и изключително силно, което впоследствие двамата ще изживеем“, разказва тя. Вечерят заедно и разговарят, а на тръгване той й дава сценария. На другия ден се виждат отново у тях, за да я чуе като Ирина. После й чете свои разкази. Завалява силен дъжд и тя остава да спи при него – тя в спалнята, а той на диванчето. „На третия ден ми телефонира рано-рано: „Добро утро! Купих ви пантофки. Видях ги на витрината, харесаха ми, взех ги…“ Аз блокирах. Не реагирам. А той: „Ало, ало, чувате ли ме? “ „Чувам, но…“ „Беше импулсивно. Ще си продължим разговора, нали? Въпреки пантофките… “ Ще ми купува пантофи! Да не би да съм му изкаляла килима! Пантофите бяха изящни. Настоя да ги пробвам. Сияеше, очакваше… какво? Повдигна главата ми и каза: „Случи се! Случи ми се! Обичам те. Обичаш ме и ти, миличка! Как ти личи!“. Тогава Димов все още е женен, но от пет години живее отделно от семейството си. Веднага подава молба за развод и в същия ден, в който получава съдебното решение за него – 6 януари 1955 г., с Лена подписват. „Връзката ни бе драматична, много силна и от двете страни – в такива огромни дози любов още от първия миг. Една такава изпепеляваща и съсипваща и за двамата любов“, споделя тя.

Актрисата Лена Левчева е втората съпруга на писателя

И за двамата това е втори брак. В началото искат да си имат дете, но по-късно започват споровете им, тъй като Димов вижда съперник в лицето на театъра. „Беше едно натрупване с месеци на клюки и анонимки. Имали сме отвратителни обаждания, намеси, изказвания в интимен план и той стана страшно предпазлив. Казваше: „Боже, как ще издържа, ако играеш Ирина!“. Тогава и моето честолюбие заработи: „Не съм мечтала за Ирина, но не мога без театъра“. Това стана причина да се разделим – той не искаше да се връщам към театъра. Патриархалното в него надделя“, разказва Левчева. По време на 5-годишния им брак двамата не се разделят, въпреки че писателят не обича да има човек около него, докато пише.

Скоро след раздялата им писателят среща 22 години по-младата пианистката Лиляна Бушева, която първоначално му отказва брак, вероятно смутена от бързото му предложение. Не след дълго обаче се женят и се ражда втората дъщеря на Димов – писателката Теодора Димова. Тя е на пет, когато писателят си отива едва на 56 години, покосен от инсулт.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини