- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 29 ноември 2022 г.
3.6 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Доц. Валери Апостолов: 3000 лева очакват младите икономисти

Избрано

Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Министърът на образованието и науката в оставка акад. Николай Денков предложи реформа, която трябва да повдигне нивото на учебните заведения и да повиши компетентността на младите хора. Дали анонсираните идеи ще постигнат тези цели коментира доц. Валери Апостолов, председател на синдикат „Висше образование“ на КТ “Подкрепа“ и завеждащ на катедра „Човешки ресурси“ в УНСС.

– Г-н Апостолов, предложената от бившия министър Денков реформа ще направи ли по-качествено образованието в България?

– Предлага се широка промяна на висшето образование, но на този етап в България не всичко това може да се случи. Разбирам, че желанието е да има ясно измерими критерии и срещу парите за образование да се знае какво стои насреща, но не всички висши училища могат да бъдат поставени под един знаменатал. Не всички преподавателите лесно могат да публикуват в международните бази Scopus или Web of Science, което е част от изискванията. Например, ако съм лекар и ви лекувам от коронавирус и опиша процедурата в достатъчно световни бази ще ме отразят. Но аз преподавам български пазар на труда, подавам материала, а след 6-7 месеца го връщат без забележки, но с обяснението, че не представлява интерес. Статии, свързани с физиката или статистиката може да бъдат публикувани, но кой ще прояви интерес към анализ на „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев на преподавател по български филология?

– У нас има 52 университета, от които 38 са държавни. Не са ли твърде много на фона на намаляващото население и защо ректорите скочиха срещу идеята за сливането?

-Нека да има сливане, но след като се направи анализ и оценка на въздействието. Не може механично да бъдат обединени например Минно геоложкия, Лесотехническия, Химико технологичния университет с Висшето училище по телекомуникации и пощи, защото нямат допирни точки. Как ще се повиши качеството на учебната и преподавателската дейност, ако ги съберем в една база?  Има още много подобни примери. Половината страни от ЕС имат много университети и това не нарушава качеството, защото проблемът не е в бройката. Защо не намаляваме частните висши училища, които се борят за държавната поръчка? За тях нищо не се говори и логично възниква съмнението за лобистки интереси.

-Все пак налагат ли се промените в нашето висше образование?

-Да, има нужда от реформа. Съществуват няколко университета, които са с много нисък годишен прием, което може да се видят в рейтинговата система на Министерство на образованието. Но няма как икономическите университети да ги направим изследователски. За сметка на това пък твърдя, че държавната администрация в България – общинска, областна, централна се захранва с кадри основно от УНСС и е странно защо това не се отчита. Истината е, че рейтинговата система е направена така че да показва на първите топ места няколко малки частни университети.

-Нали не отричате, че има вузове, които не могат да запълнят капацитета се и в тях се влиза прекалено лесно?

– Не мога да кажа как е във всички университети, но в УНСС имахме няколко вълни предварителни изпити, а входният тест изобщо не е лек. Но  трябва да се отчита и демографската криза, населението намалява, по-малко деца излизат от средното образование и влизат във висшето. А и доста европейски университети предоставиха възможност за дистанционно обучение на български студенти. Приемът е лек, при тях пък проблемът е с годишните изпити, след които поне 10-15% от студентите отпадат всяка година.

-У нас който влезе, излиза с диплома в ръка. Защо е така?

– Защото е сбъркана системата, тук парите следват ученика и студента, нямаш поток, нямаш и финансиране. Същото е със здравеопазването и затова всяка болница има интерес от пациенти, които да минават по клиничните пътеки. Наистина са необходими промени, но първо да бъдат създадени коректни показатели за измерване.

-Ако човек внимателно разгледа университетите, ще установи, че на различни места са открити специалности, които не съвпадат със специализацията на учебното заведение.

-Добре е да се попита защо почти всички техническите университети имат икономически и юридически специалности, за които са нужни широк кръг преподаватели, а е ясно, че не могат да бъдат осигурени. Публична тайна е и, че има държавни университети, които съществуване по чисто политически причини. Всеки депутат иска в неговия град да има вуз или поне филиал и досега не се позволяваше и дума да се каже за закриване, а напротив – натискът беше за откриване.

– Но така девалвира образованието.

-Проблемът е, че в министерството работят по промените на тъмно, а трябва да бъдат привлечени всички заинтересованите страни –  Съветът на ректорите, синдикатите, държавата, студентските съвети и така да се направи матрицата за реформи. После документът да бъде подложен на широка дискусия в обществото, защото всички сме заинтересовани как и къде учат нашите деца.

– Вярно ли е усещането, което съществува, че научните титли се дават образно казано „на килограм“?

-Ако това беше вярно преди 7-8 години, в момента не е така. Законът за висшето образование е посочил минималните изисквания, които са доста тежки. А някои университети като УНСС дори са удвоили тези критерии.

Сега се предлага на всеки четири години да има атестация, но изискванията са същите каквито са за получаване на научната степен. Какво да прави един доцент – ще преподава или ще се бори да защитава заплатата си с публикации, с участие в минимален брой конференции, с издаване на монографии…Колегите в БАН това работят, но те не преподават. Нека да има изисквания за научна продукция, но те да бъдат коректно премерени.

– Колко получават университетските преподаватели?

– Преди две години синдикатите се преборихме и направихме рамков колективен трудов договор и не може да има асистент с по-малко от 1300 лева заплата. За главен асистент долната граница е 1400 лв., за доцент – 1500 лв., а за професор – 1600 лева. Сега водим разговори и настояваме да ни изравнят поне с учителите, защото няма достатъчно желаещи млади хора да започват във вуз. И това е разбираемо – те получават ниските заплати, но за сметка на това към тях има твърде високите изисквания за развитие в кариерата.

-От какви кадри в момента има нужда държавата и в частност бизнесът?

-Точно това трябва да направи министерството – да разработи перспективи за развитие. Имаме защитени стратегически специалности, например ядрени физици, които трябва да бъдат финансирани без значение дали има желаещи за тях. За другите пазарът на труда да е водещ.

-Какво смятат да правят завършващите млади хора – да останат в България или да си пробват късмета в чужбина?

– 50 на 50 са, това показват моите наблюдения. В последните години в България е трудно и доста от младите хора искат да намерят реализация навън. Правил съм проучавния сред моите студенти с каква заплати биха искали да започнат работа, за да останат в България. Повечето очакват към 3000 лева, а реално получават предложение за около 1500 лева. Това не ги прави щастливи и започват да гледат навън.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини