Доц. д-р Дида Казакова е специалист по офталмология. През 1979 г. завършва магистратура по медицина във Висшия медицински институт – София. В периода 2001–2003 г. става доктор по медицина в Университетската очна болница в Кьолн, Германия. Специализирала е в Националния медико-изследователски център по очни болести „Хелмхолц“, Москва. Има клинична следдипломна специализация по офталмология от Медицинския факултет „Саклер“ в Университета на Тел Авив, както и следдипломна квалификация в престижни лечебни заведения в Лондон, Лозана, Лайпциг, Базел и Берлин. Доц. Казакова е участвала в редица специализирани курсове по офталмология в страната и чужбина. Проявява интереси в областта на лечението на глаукома, оперативното третиране на преден очен сегмент, пластичната и реконструктивна хирургия на очни придатъци. От 2013 г. е доцент по офталмология към МФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2009 г. доц. Казакова работи в болница „Лозенец“.
– Доцент Казакова, втората седмица на март е посветена на борбата с глаукома. По какъв начин болница „Лозенец“ ще отбележи дните от 12 до 18 март?
– Световната глаукомна асоциация ежегодно посвещава втората седмица от месец март за борба с глаукомата, като целта е ранно откриване и своевременно лечение, за да бъде предотвратена слепотата от глаукома. Глаукомни асоциации има в редица страни по целия свят. Всички глаукомни дружества сплотяват своите усилия в борбата със слепотата от това заболяване. В болница „Лозенец“ ще се извършват безплатни прегледи в рамките на тази седмица с цел ранна диагностика и своевременно лечение на това социално значимо заболяване. Като според световната статистика 50–59% от болните с глаукома са недиагностицирани. Но има и друга статистика – 50% от лекуваните нямат глаукома. Голяма част от пациентите не спазват предписаното от лекаря лечение. Идеята на профилактичните прегледи е да намалим броя на болните, достигащи до терминален стадий и слепота. Затова тези прегледи в болниците през седмицата на глаукомата са важни за ранното диагностициране и своевременното лечение на това заболяване. Болница „Лозенец“ разполага с модерна апаратура и висококвалифициран персонал за диагностика и лечение на това заболяване.
– Какво всъщност представлява това заболяване и какви видове има?
– Глаукомата е втората по честота причина за необратима слепота в света. Това заболяване се разглежда като мултифакторен, невродегенеративен процес, характеризиращ се с прогресираща оптикопатия, патологично изменение на зрителното поле и загуба на ганглийни клетки. Болните в света към днешна дата са повече от 80 млн. души или повече от 2% от населението след 40-годишна възраст. 8 милиона са двуочно слепите от глаукома.
Преди години глаукомата се разглеждаше като заболяване, обяснено изключително като патология, свързана с повишено вътреочно налягане. В последните години се натрупаха научни публикации, доказващи, че вътреочното налягане е само един от рисковите фактори за прогресия на глаукома. Съвременната дефиниция за глаукома е променена и вече обхваща и други рискови фактори, които не са свързани само с повишеното вътреочно налягане. Например често се наблюдава глаукома с ниско налягане, при която независимо от компенсираното вътреочно налягане пациентите ослепяват. При 35% от болните заболяването е следствие на съдова дисрегулация, вазоспастичен синдром, оксидативен стрес, водещ до исхемия и глаукомни увреждания без повишено вътреочно налягане.
Днес глаукомите се делят на „първични“ и „вторични“. Първичните не са свързани с други очни или системни заболявания, които да причиняват повишено съпротивление на оттока на вътреочна течност. Засягат се и двете очи. Има и фамилна обремененост в повече от случаите.
Вторичните глаукоми са свързани с други очни или системни заболявания, водещи до нарушение на оттока на вътреочната течност, най-често са едностранни и нямат фамилна обремененост.
Глаукомата протича безсимптомно. Затова редовните профилактични прегледи при офталмолог гарантират навременно поставена диагноза и адекватно лечение. Едновременно с удължаване на продължителността на живот на пациентите, с правилно лечение на глаукомно болните се гарантира висока зрителна функция и добро качество на живот.
– Какви са рисковете, когато не се лекува?
– Много голяма част от пациентите са с тежки зрително функционални нарушения при поставяне на диагнозата. Лечението при глаукома – медикаментозно, лазерно и хирургия, цели да подобри прогнозата на заболяването, но то не е в състояние да спре прогресията на този дегенеративен процес. Единствено ранната диагностика и лечение може да предпази болните от слепота.
– Наричат глаукомата „тихия крадец на зрението“. Съществуват ли все пак симптоми или рискови фактори, за които хората да следят?
– Наричат глаукомата „тихият крадец на зрение“, защото централното зрение се уврежда едва в терминалните стадии на болестта. Вътреочно налягането от 30 mm Hg и повече протича безсимптомно. А типичните патогномонични отклонения при изследване на зрителното поле не се усещат от пациентите, защото централното зрение е запазено в началните стадии на глаукомния процес.
– Какви са лечебните методи, които могат да се използват при тази диагноза?
– Лечението при глаукома е консервативно и е много успешно при продължително приложение. Навлязоха нови групи лекарствени продукти, с много терапевтични възможности, както в самостоятелно приложение, така и комбинирани форми. Усъвършенстваха се и възможностите на лазерното лечение – диоден или селективен лазер. В хирургичното лечение се въведоха интиметаболитни средства и се подобриха резултатите на фистулизиращите операции. С особен успех са оперативните техники с микроимпланти – микроинвазивна глаукомна хирургия, при която постоперативният период протича без усложнения. Подобряването на терапевтичните възможности при глаукома е важна насока за борба с това заболяване и значително намаляване на слепотата от глаукома.
– Има ли нарастване на случаите на глаукома в световен мащаб и ако да – на какво се дължи?
– Счита се, че до 2050 г. броят на глаукомно болните ще нараства диспропорционално. Ако през 2000 г. броят им е бил 67 милиона, то през 2020 г. броят им е достигнал 80 милиона. От една страна, се разшириха значително диагностичните ни познания и възможности, а от друга страна, с удължаването на продължителността на живота честотата на заболяването в бъдеще ще се увеличава. Ще се увеличава и социалната значимост и интересът към този проблем.
– По какъв начин хората могат да защитят зрението си?
– Редовните профилактични прегледи са от изключително значение за ранна диагноза и съответно лечение не само за глаукома, но и за други очни заболявания.
– С края на зимата слънцето става по-силно и хората започват да носят слънчеви очила. За какви характеристики трябва да следим при избора на такъв тип очила и доколко опасни за зрението са некачествените?
– В оптиките има богато разнообразие на различен тип стъкла. Офталмолозите често се срещаме и с патология и увреждания, свързани с технологиите като сухота и умора в очите, трудна адаптация от светло на тъмно и затруднено нощно виждане, трудно фокусиране. Изследвания показват, че синята светлина, която е 25% от слънчевия спектър, има патологично въздействие върху очни структури – роговица, леща, ретина, слъзен филм. Близо 30% от осветлението на закрито е LED или синя светлина. LED екраните излъчват синя светлина. Затова използването на специални филтри към очила за четене и работа в затворени помещения е задължителен елемент, за да предпазим очните структури. При слънчеви очила трябва да се използват защитни филтри както за UV протекция, така и защитни покрития за синята светлина.