Доц. д-р Петър Чобанов е роден на 20 юли 1976 година в Ямбол. Бил е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози и председател на Комисията по финансов надзор. Министър на финансите в периода 2013–2014 г. Доцент в катедра „Финанси“ на УНСС, преподава „Международни финанси“, „Парична теория и парична политика“, „Финансова устойчивост“, „Системен риск“. Научен секретар на Института по икономика и политики към УНСС. В процеса на присъединяване на България към Европейския съюз е съпредседател на работната група по Глава 11: Икономически и валутен съюз.
Специализира в Обединения виенски институт. Участва в Международната програма за гостуващи лидери „Финансовата система на САЩ и глобалната икономика“, организирана от Държавния департамент на САЩ. В пет парламента е народен представител от ДПС, а в последното Народно събрание – председател на бюджетната комисия
-Господин Чобанов, каква е вашата прогноза за българската и за европейската икономика през тази година?
През миналата година имаше няколко шока, които се отразиха неблагоприятно на икономиката. Най-силният е войната в Украйна, но преди това вече беше започнала енергийната криза. В началото на 2022 г. от Института по икономика и политики към УНСС, в чийто екип съм и аз, прогнозирахме, че средногодишната инфлацията ще е 11,6%, тя се оказа 13 %. Очаквахме икономически растеж 3,5%, а в момента оценките показват, че ще е 3,3%, т.е. и там сме близо. Консенсусът за растежа за тази година е около 1,5%, което е около прогнозата на Министерството на финансите. Само преди няколко дни Европейската комисия направи лека ревизия нагоре в очакванията си – от 1,1% до 1,4%, т.е. някъде там ще е растежът у нас през 2023 година, ако се развиват нормално нещата и няма допълнителни шокове. Но всичко зависи какво ще се случи с инвестициите – това е най-проблематичното място в българската икономика. Ако погледнем през последните няколко години, вместо да се увеличават в реално изражение, частните инвестиции – намаляват. Публичните са по-колебливи, но като цяло не успяват да покажат някакъв темп на нарастване. Предстои да видим с края на предишния програмен период дали ще успеем да усвоим средствата по европейските фондове и да реализираме големите инфраструктурни проекти.
-Казвате, че всичко зависи от инвестициите в икономиката ни. Защо са толкова малко в последните години?
Защото няколко поред правителства не можаха убедително да докажат, че подобряват бизнес средата. Голямата несигурност в условията за правене на бизнес и честата промяна в законодателството водят до тези лоши резултати. Преди глобалната криза през 2007 година преките чуждестранни инвестиции бяха 30% от брутния вътрешен продукт. Сега, ако са 3%, започва голяма хвалба. Да се надяваме, че най-накрая ще се сформира редовно правителство и колкото може по-бързо бизнесът ще разполага с рамка, която няма да се променя през следващите няколко години, за да си планира по-добре дейността. Тогава може да очакваме, че инвестициите ще нарастват.
-Но ако политическата криза продължи и не може да се състави редовен кабинет?
Подобен сценарий ще има неблагоприятно отражение. Виждаме какво се случва: събира се парламентът за няколко месеца, през които не се приемат важни закони. А не може да се има доверие на една икономика, ако липсва правителство с ясен мандат, което носи политическа отговорност. Но, разбира се, и когато се състави кабинет, той трябва да има ясна представа какво върши и защо. Видяхме, че някои експерименти не бяха успешни и вместо да се подобри ситуацията, тя се влоши. Последният редовен кабинет е пример за това. Миналата есен от Министерството на финансите съобщиха, че ако се продължават политиките на предходното правителство, ни очакват големи дефицити от порядъка на повече от десетина милиарда годишно. А това предполага огромна необходимост от взимането на нов дълг. Тези показатели също демотивират икономическите агенти да правят инвестиции в страната. Само през януари фискалната ситуация се е влошила с 1 милиард лева. Затова е необходимо да се създаде кабинет, който ще има ясна представа какво трябва два свърши. Да си постави за цел първо овладяване на кризите и второ – да се посочат всички структурни проблеми в българската икономика, така че да може да мислим и за ускоряване на растежа.
-С кои политически сили би разговаряло ДПС след изборите за съставяне на правителство?
Още през 2016 година ДПС посочи формулата. Първо – да има истински диалог между политическите сили за важните приоритети и единомислие за посоката на развитие. И след това да се създаде експертен кабинет в трудната политическа ситуация, който да обедини водещи политически сили, така че да се върви напред. Ние не поставяме разделителни линии, ще влезем в диалог с всеки, който мисли позитивно за страната и има визия как тя да се развива с конкретни икономически параметри. Също е важна ясната евроатлантическата ориентация на страната.
-Каква е формулата за това правителство: да е съставено от представители на различни политически сили или пък от надпартийни експерти?
Това е въпрос на конкретни разговори. Ако успеем да стигнем до разумен диалог след изборите, тогава ще се търси формулата. Но мисля, че основополагащото е да се говори конструктивно и да се възстанови диалогът, нещо, което не видяхме в последните няколко парламента. И освен това да се признае какви са били проблемите в миналото, така че да не се повтарят и да се върви напред. Как точно ще се реализират тези идеи, зависи от изборния резултат.
-За да получим следващо финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е необходимо парламентът да измени доста закони. Вече стана известно, че България няма да стане част от еврозоната от 1 ануари 2024 година и една от причините е, че парламентът не е приел нужните закони. Ще може ли да свърши бързо цялата тази работа бъдещото Народно събрание?
Основният проблем не е колко време работи парламентът, а липсата на ясно мнозинство, което да носи отговорност. Още през 2020 година предупреждавахме, че по начина, по който се подхожда, ще отнеме доста време да бъдат завършени всички процедури. Виждате, че вече сме 2023 година и едва сега започва да се говори за приложението на оперативните програми, чак сега стартират някои от проектите по Плана за възстановяване. Три загубени години, през които не се случиха тези инвестиции. Дали ще бъдат приети необходимите закони е функция на това дали ще се има стабилно мнозинство с ясна отговорност.
В парламента приехме политическо решение 1 януари 2024 година да е датата за присъединяване към еврозоната, но за съжаление, икономическата ситуация и особено инфлацията е такава, че не можем да изпълним критериите. Виждате, че в зимните прогнози на ЕК се говори за инфлация от 7,8% в България, а изискването е да е около 5%. В момента нямаме голямо основание за оптимизъм, но това не означава, че трябва да спрат всички действия, които подготвят българската икономика за влизане в еврозоната. Нека служебният кабинет и БНБ да си действат в рамките на техните правомощия. Предстои да се приеме т.нар. Закон за еврото, в който ще бъде разписано как се извършва промяната от левове в евро, какво се случва в банковата система, в магазините, в правно-икономическите отношения. Инфлацията е въпрос на конкретни мерки и икономическа политика. Ако сравним цените в нашите магазини и в Западна Европа, се оказва, че там са по-ниски и причина за това е неефективността в българската икономика. Т.е. нямаме достатъчно конкуренция, което позволява поддържането на по-високи цени, отколкото на по-развити пазари. Нашата икономика не е достатъчно ефективна, което също оказва влияние.
-Служебният премиер заговори за контрол върху цените на определени стоки, основно на храни. Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък предлага таван върху цените. Това възможно ли е в условия на пазарна икономика?
Не мисля, че това е решението на тези проблеми. Може за момент да има ефект, но светът е глобализиран, твърде лесно пазарните участници намират начин да заобикалят регулациите. Всяка директна административна намеса в цените в дългосрочен период води до тяхното повишение.
-Как ще коментирате включването на нови лица от България в списъка „Магнитски“ и настояването на Джеймс О’Брайън, ръководител на Службата за санкциите в администрацията на президента Байдън, за законодателни промени, които ще гарантират съдебна реформа?
Аз съм от гражданската квота в ДПС и от експертните си позиции ще кажа, че институционалната среда винаги е важна. Трябва много внимателно да се изгражда и да гарантира върховенството на закона. ДПС още в началото на миналата година внесе свой проект за промени в Конституцията в парламента и предложи как да се гарантира в по-висока степен върховенството на правото. Необходимо е и тези предложения да се обсъдят внимателно.
