Доц. д-р Румен Драганов е директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма. Роден е през 1952 г. в София, завършва „Техническия университет“, а по-късно „Мениджмънт и маркетинг в международния туризъм“ в УНСС. Получава докторска степен в СУ „Св. Климент Охридски“.
Още като ученик работи като пиколо в „Слънчев бряг“. Впоследствие ръководи дирекция във ВТО „Балкантурист“, става главен изпълнителен директор на „Балкан Холидейз“ АД и президент на фирмите „Балкан Холидейз“ в различни точки по света. Заема постовете на заместник министър в Министерството на търговията и туризма и председател на Комитета по туризъм към Министерския съвет.
Преподава дисциплини, свързани с туризма в УниБИТ, Лесотехническия университет, Международното висше бизнес училище и Варненския свободен университет „Черноризец храбър“.
-Г-н Драганов, появиха се информации, че са малко туристите в някои от морските ни курорти. Например, в Черноморец служителка в ресторант казва, че от 10 години не е било толкова празно по това време на годината. Какво показват вашите наблюдения?
Показват, че през последните десет години в началото на юни е празно – до 15-и е нисък сезон, където заетостта е под 17%. След това вече пристигат туристи, средният сезон е до около 20 юли. После започва високият сезон, навсякъде базата е много натоварена и така ще бъде до 15 септември, а в някои случаи до 17-и – 18-и както през тази година в зависимост от уикенда.
-Дъждовете и по-хладното от обичайното време оказват ли влияние върху решението за ваканция?
Няма как времето да се отразява, тъй като 2023 година е на пазара от 2021 година, когато туроператорите в Европа вече са излезли с продажби. Който се запише две години напред, може да ползва намаление от 30%. При това положение няма как човек, планирал почивката си през 2021-а или 2022-а, сега да се откаже и да има финансова глоба заради това, че вали дъжд. Навсякъде по света вали и както вали така и спира. Времето се отразява на краткосрочните вътрешни пътувания. Когато не сте решили къде да ходите през уикенда и ако е мрачно и влажно, може да се откажете да излизате. Но общо взето причината за пътуване е съвместно съжителство с хората, които обичате и тя не се влияе от времето.
-Какъв е делът на организираните пътувания, които се резервирани преди година?
Примерно, в морските ни курорти през 2019 година сме имали 1,8 милиона чужденци и само около 100 хиляди българи. Чуждестранни граждани почиват основно в Албена, Свети Константин и Елена, Златни пясъци, Елените, Слънчев бряг (източната част), ММЦ „Приморско“. Извън тези територии преобладават български курортисти. За този летен сезон очакваме 3,2 миилона чужденци, от тях 2,1 милиона ще бъдат в черноморските ни курорти, още 1,1 милиона – в местата извън основните туристически комплекси. Около 5,1 милиона българи ще изберат Черноморието това лято, а някои от тях ще бъдат по три-четири пъти на море.
-Достига ли вече туризмът нивата си отпреди пандемията?
Надминава ги дори. За първите шест месеца на годината имаме около 5,8 милиона чужденци, които са влезли в страната, а през 2019 г. са били 4,8 милиона.
-Прави впечатлени, че представители на властта напоследък често и под различна форма съобщават, че у нас няма замърсяване, причинено от взривения язовир „Нова Каховка“ в Украйна. Защо се налага толкова да се обясняват? Притеснява ли се туристите?
– Подобни обяснения наистина звучат някакси като оправдания. Това няма значение за пътуванията на туристите, защото те са мнителни. В същото време хората проверява много източници, а някои от тях идват от Молдова, където се правят около 30 проверки дневно и водата е изключително чиста. В Румъния също анализират над 40 проби на ден и не са открити никакви следи от ешерия коли или каквото й да е било друго замърсяване на тяхното крайбрежие. Ако в България съществува каквато и да е макар и минимална заплаха, туристите са наясно, че официалните власти ще сложат червена лента пред морето и ще забранят влизането вътре. И е съвсем очевидно, че има фалшива новина, която са разпространява от тези, които искат да нанесат вреда на едната или на другата воюваща страна.
-Възможно ли е слуховете да се пускат от наши конкуренти?
-Не, в никакъв случай. Конкуренцията се стреми да има отличен продукт, с който да ни надвише и няма да тръгне да обяснява какви сме ние.
-Всъщност кои са конкурентите на нашия морски туризъм?
Съседните страни – Турция и Гърция, но когато става въпрос за морски дестинации, това са всички на Средиземно море и в Атлантическия океан – и Италия, Франция, Испания, Португалия. Спрямо Гърция нашият продукт е два пъти по-евтин. Ние се равняваме с Турция – Слънчев бряг, например изцяло отговаря на Мармарис. Ето и сравнението: едно семейство плюс две деца до 12-годишна възраст, в периода между 27 юли и 3 август, за 7 дни, 6 нощувки, в България може да избира почивка между 650 и 3400 лева, а в турския курорт от 850 и 35 000 лева.
-Бихте ли описали кои са хората, които предпочитат България за своята почивка?
Най-много идват от Румъния и от съседните страни – Турция, Гърция, Сърбия, Северна Македония. След това са курортисти от Чехия, Полша, Словакия, Германия. На трето място са пътуващи от Великобритания и Израел. И, разбира се, от цял свят. Но софиянци сами виждат в центъра на столицата колко много са чужденците и то основно са неорганизирани, индивидуални туристи, които се разхождат свободно из града. И така е в Пловдив, във Велико Търново, Варна, Бургас.
-Вече не разчитаме на руснаци и украинци, а и на тях дали им е до почивка изобщо?
Не е така. През 2020 г. руските туристи у нас бяха 50 000, а през миналата година – 150 000, сега очакваме също толкова. Те идват по различни причини – някои притежават имоти тук, други са в смесен брак, трети имат бизнеси у нас. Пристигат през Дубай, Истанбул, Белград. Има и много украинци – през миналата година само по линията на т.нар. бежанци хотелите получиха над 200 милиона лева. Голямата част от дойдоха на курорт, стояха и се върнаха.
-Вече са изградени, а и в момента се строят нови къмпинги, които предлагат наред с почивка на самия бряг, но и условия като в хотел – интернет, климатик, кухня, самостоятелен тоалетен възел? Това някакво модно течение ли е?
– Да, това е мода. Както имаме кемпери, вече наблюдаваме и глемпери – може да влезете в бъчва, в пещера, в прозрачен цилиндър или сфера. Имате възможност да нощувате в шатра, които са много много пазпространени като обекти за къмпингуване. Съществуват суперскъпи кемпери – представете си голям автобус, който се разтяга нагоре и настрани, може да има джакузи и дори басейн към него. Технологиите стигнаха много напред. Хит сега са бунгала като прозрачна сфера, през която виждате цялото небе и звездите. Има стъклени домове, които висят над скали, други са под водата, където плуват разноцветни риби и вие сякаш спите с тях. Тези форми все още ги няма в България, но имаме шатри, юрти както на прабългарите – с балдехини и високи легла.
-Вие как приехте решението да бъде съставено правителство от две партии, които до скоро бяха върли опоненти? Това как ще се отрази на туристическия бранш?
Най-важното е, че ще има правителство, което означава, че ще има бюджет, че могат да се решават редица въпроси, свързани с общините, с държавната администрация, да се направят всички плащания, които засягат определена част от туризма. Съответно ще има възможност за влизане в Шенген и еврозоната, за стабилизация на държавата. Надяваме се и очакваните помени в съдебната система, да бъдат положителни за бизнеса. За туризма е изключително важно, че политиците успяха да се споразумеят да има правителство.
-Попълнен ли е вече екипът на Министерството на туризма?
Той не е променян, разбира се, изключвам политическия кабинет на министъра. Но Ирена Георгиева е запазена като заместник министър, всички хора са по местата си. Министърът трябва само да съобщи политиката, която смята да се изпълнява и има кой да я изпълни.
-Кой е виновен, че са платените над 93 милиона лева държавни пари за т.нар. „мъртви души“ по хотелите – дублирано настаняване на украински бежанци?
Хотелиерът не е инспекторат да знае един украинец, настанен при него, дали не се е самонастанил на още едно, две или три места. И дали междувременно не е започнал работа. Всичко е резултат от несвършената работа на Агенцията за бежанците и бюрата по труда. Поради немарливост, некадърност, незнание и политически връзки Министерството на туризма беше натоварено с абсолютно несвойствена задача. Но вина носи и Министерският съвет и премиерът, който не е разпределил работата по компетентност.