Д-р Анъл Хюсменов е специалист невролог с над 5 години медицински опит. Извършва съвременна диагностика на заболявания на централна, периферна и вегетативна нервна система. Завършва Медицинския университет в София през 2017 г. и придобива специалност „Нервни болести“. Има магистърска степен по специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Д-р Хюсменов е член на Българския лекарски съюз и Българското дружество по неврология.
- Доктор Хюсменов, кои са най-честите заболявания, свързани с нервната система, с които се срещате във вашата практика?
- В амбулаторен порядък при нас често попадат пациенти с оплаквания от страна на периферна нервна система: радикулити, дископатии, лумбалгии. При тях основен проблем са остри или хронични болки вследствие на определени вътрешни или външни въздействия. Такива оплаквания се наблюдават при хора, чиито професии са свързани с прекомерно заседяване или други, чиито професии предполагат полагане на физически усилия. Често срещаме пациенти с оплаквания от страна на вестибуларния апарат като световъртежи, замайване, гадене и повръщане, познатия Мениеров синдром, както и други световъртежи от централен или периферен произход. Нерядко в неврологичния кабинет попадат пациенти, които се оплакват от нашумелите през последните години симптоми на тревожност, паник преживявания, депресивни състояния, вегетативни реакции като сърцебиене, вариации в артериалното налягане, изпотявания, тремор и други. Чрез анамнеза и снемане на неврологичен статус, както и провеждане на необходимата терапия, успяваме да бъдем полезни на голяма част от пациентите. За ефективността от проведеното лечение е важна комуникацията лекар-пациент. Ето защо наблягаме на изграждането на доверителни отношения с пациентите.
- Наблюдава ли се понижаване възрастта на хората със сериозни заболявания на нервната система, като болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и други видове деменция, а също и при инсултите?
- Дегенеративните заболявания на централната нервна система като Паркинсонова болест, различните видове деменции, начело с болестта на Алцхаймер, която е най-често срещаната деменция, са характерни при хора в по-напреднала възраст. Все повече проучвания доказват генетичната предиспозиция на такъв тип заболявания. Разбира се, освен генотип, роля играе и фенотипът, т.е. заобикалящата среда на пациентите, която има неблагоприятен или съответно по-благоприятен ефект върху симптомите. Съществува зависимост между възрастта на пациента и протичането на заболяването. Появата на симптоми в по-млада възраст създава риск за по-неблагоприятно протичане на тези заболявания. Съответно при по-късна изява на симптомите, развитието на заболяването може да бъде по-бавно. Инсулти също по-често наблюдаваме при хора в по-напреднала възраст. Това касае исхемичните инсулти. Хеморагичните инсулти, т.е. кръвоизливи, могат да бъдат причинени от черепно-мозъчни травми, спукани аневризми, където възрастта няма отношение. Инсултите в детска и тийнейджърска възраст по-скоро са в резултат на генетични заболявания, свързани със съсирването на кръвта като тромбофилии и други.
- Възможно ли е да се предотврати развитието на такъв тип болести и ако да – как?
- Освен генетичното предразположение към всякакви видове заболявания, значение има и начинът на живот, както и заобикалящата среда. Не бих казал, че е възможно да се предотврати появата на различни видове деменции или Паркинсонова болест, но е възможно да се забави развитието при спазване на определени правила и следване на препоръките на специалисти. При здрави индивиди без симптоми не се налага подлагането на специфични упражнения, които стимулират функциите на главния мозък с цел когнитивна рехабилитация. Предприемаме мерки след проявяване на симптоми.
- Изключително тревожна е статистиката за случаите на мозъчни инсулти. Кои са най-важните неща, които трябва да се знаят за него, и защо страната ни заема челни места по смъртност от мозъчен инсулт?
- За съжаление, България винаги е била на едно от първите места по заболявания от съдов произход. Причината може да се крие в генетиката на населението, както и в начина ни на живот, който не е от най-здравословните спрямо други западноевропейски страни и по света. Провокиращи фактори като захарен диабет тип 2, артериална хипертония, дислипидемии, тютюнопушене, могат да имат влияние върху образуването на тромби и да доведат до тромботичен инсулт с атеросклеротичен произход. Заболяванията на сърдечно-съдовата система като предсърдно мъждене, някои вродени анатомични изменения в морфологията на сърдечните кухини също са рискови за появяването на исхемични инсулти. Те представляват кардио-емболични исхемични инсулти. Важно е да установим причината на инсулта, защото вторичната профилактика при едните и при другите е различна. Обществото трябва да знае, че това е сериозно заболяване, което има висок процент на тежка инвалидизация и пациенти, при които са налице част от провокиращи фактори, трябва да осъществяват редовен контрол над основното си заболяване, за да минимизират риска от съдови заболявания.
- Какви са ранните симптоми и как хората да го разпознаят?
- Отговорът на този въпрос е от изключителна важност за всички хора. Много е важна бързата ориентация и съответно реакция при такова състояние, защото има възможност да се проведе специфично лечение – интравенозна тромболиза, което е показано до 4 часа и половина от началото на симптомите. Но колкото по-рано се извърши, толкова по-добре за пациента. При забелязване на лицева асиметрия, увисване на устен ъгъл, караме пациента да се усмихне, ако движенията се осъществяват само от едната страна на лицето, е симптом на исхемия. При слабост в някой от крайниците, крак или ръка спрямо другия или сетивни нарушения също трябва да мислим за исхемия. При нарушения в говора, като затруднена артикулация или изобщо липса на говор също трябва да мислим за исхемия. При наличие на някои от тези симптоми и особено всички накуп, трябва веднага да потърсим спешна медицинска помощ.
- Кои са най-важните препоръки, които трябва да следват хората, прекарали инсулт?
- Хората, преживели исхемичен мозъчен инсулт с добро възстановяване, трябва да се опитат да ограничат вредните си навици. По възможност да се погрижат за физическото си и ментално здраве. Тези, които имат придружаващи заболявания, като захарен диабет и артериална хипертония, да следят редовно кръвната захар и артериалното налягане и да ги поддържат в референтни стойности. Трябва да спазват здравословен режим на хранене и да следват стриктно инструкциите на лекуващия лекар. При пациенти, претърпели исхемичен мозъчен инсулт, извършваме вторична профилактика, като използваме антиагреганти или антикоагуланти, в зависимост от произхода на инсулта. Много е важно пациентите да са информирани, че това лечение при повечето случаи остава перманентно. Не бива да спират лекарствата си без консултация със специалист, защото има риск от рецидив, който може да бъде много по-тежък. Нека обобщим, че здравословният начин на живот се препоръчва на всички хора, независимо дали са със заболяване или без и препоръките са едни и същи за всички. Разбира се, вредните навици не са толкова вредни в определени граници и човек може да си позволи по малко от всичко. Разсъдъкът си остава наша индивидуална отговорност.
