Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира през 1984 г., работи дълги години в САЩ като психиатър. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.
– Доктор Канов, как да си обясним по-благосклонното отношение на президента Радев към „Продължаваме промяната“ по време на консултациите?
– Тези така наречени консултации ми заприличаха на сцена с крокодил и агнета, насядали около него. Изобщо не разбирам позицията му на президент, който си присвои изключително много неща, които не му се полагат по конституция, и хазяйничи, както биха казали руснаците. Тоест лично на мен ми беше неприятна цялата тази сцена, натегнатата жестика и мимика на присъстващите там „надежди“ от партията на „Промяната“ и „Демократична България“. Дали създаването на правителство зависи от благосклонността на този президент, или е извън неговия кабинет, това предстои да видим. Но мисля, че той нито може да улесни процеса, нито е негова работа какви компромиси ще направи едната или другата страна. Общо взето, този човек се позиционира непрекъснато пред очите на телевизионните зрители и слушателите и това на мен лично ми е все по-неприятно.
-Забеляза се унилото поведение на Христо Иванов и други лидери на ДБ на фона на самоуверените представители на ПП. Каква според вас ще е съдбата на коалицията ПП-ДБ?
– Тази, нека я наречем коалиция, навява по-скоро униние, отколкото оптимизъм. Единственият по-бодър политик измежду тях е Асен Василев. А дали ПП са водещите? Вероятно да. На какво се дължи това, не знам. Помните ли колко организации ги подкрепиха?
– Казаха за около 100 неправителствени организации…
-Доста хлабава асоциация между индивиди, тяхната вътрешна сигурност издиша. Дори да успеят да договорят нещо или пък да се провалят с гръм, перспективата е мрачна и навява тъга.
– През 90-те години, когато се случиха промените, имаше ясни разделителни линии – между лявото и дясното, между комунизъм и антикомунизъм, между консервативно и либерално. Сега тази линия е неясна и бе заменена с добрите и лошите.
– Действително, сякаш се изтриха ясните идеологически линии, идеи и философии за това накъде трябва да се развива нашето общество. Има криза, не бих казал на идеологиите, а на понятията, която не беше никак благоприятна за обществото като цяло. Там, където философски, човешки, морално стоят две големи концепции за развитието на обществото, наричаме ги леви и десни. Днес може би са заместени с „прогресивни“, както сега ги наричат на Запад. Има, разбира се, идеи за социализъм, за капитализъм. Но те са като лявата и дясната ръка – две необходими и естествено противопоставящи се концепции, с които обществото се движи напред. В България тези концепции бяха доведени до насипно състояние, където битката на идеи се изроди в битка на всеки срещу всеки, битка на хора, които не се понасят. Възникването на социалните мрежи и други начини на комуникация, ефектът на световната пандемия, изолацията и други процеси доведоха до още по-дълбок разпад на обществото и трудно биха съчинени някакви отчетливи социални концепции и респективно и формирования – партийни или обществени, които да имат ясна визия. Така че в България онова, което беше идеология и политика, се превърна в противоборство между отделни личности, които се атакуват често един друг в крачка. Виждаме всекидневно грозни неща, където епитетите са на улично ниво, атакува се манталитетът, моралът на хора, съчиняват се песни. Това е вулгарно и крайно неприятно.
– Има ли връзка този идеологически разпад у нас с онова, което се случи с либералния Запад и неговите концепции за полови разнообразия и политкоректности, от които Путин удобно се възползва?
– Тези процеси са различни, но в основата на повечето стои една много странна трансформация, която наричахме либерално общество – либерално, в смисъл на свободно, което през 60-те години на миналия век се превърна в нещо, което аз и други хора наричаме „неомарксизъм“, или някоя друга деривация на левите идеи, на Троцки и прочие мислители, идеолозите от Франкфуртската школа, Маркузе и други. В крайна сметка някои от идеите на тези западни левичари, изключително влияят върху младите през университетите и литературата, пресата, киното и т.н.
Ефектът беше едно олевяване, прикрито със смокиновия лист на „прогресивно“, „прогресистко“ в опозиция на онова, което се нарича консервативно или дясно мислене. В основата на западното левичарство стои идеята на Маркс, че човешката природа трябва да бъде променена. Човекът трябва да действа не като индивид, а като колектив. А колективът да бъде надарен със свръхчовешки, дори божествени качества като справедливост, равенство. Те го правят ново божество, тъй като религията бе обявена за „опиум за народите“ и прогонена от същите тези марксисти. Това се разви в два варианта – източен и западен. Източният – ленински, болшевишки, сталинистки модел, причини чудовищни жертви на народите, най-вече на руския. Докато западният му вариант продължи да се развива като внимателно избягваше асоциация със сталинизма и онова, което вирееше отвъд Желязната завеса, но по същество имаше същите амбиции – човекът да бъде превъзпитан подобно на Червената книжка на Мао. Тези прогресивистките идеи трябваше да бъдат пробутани по някакъв начин през идеологическия език, който се преподава в училищата и университетите, и полека-лека се превърна в движение на политическа коректност. И движението Woke за изкореняване на „неправилното мислене“ на Запад доведе до уволняване на професори, до съсипване на репутацията и живота на доста хора, които се осмеляват да се съпротивяват. Но най-странното от всичко е фактът, че тази левичарска идеология, която се представя за либерална, свободолюбива и т.н., се налага от корпорации и леви милиардери.
-Леви милиардери звучи като оксиморон.
– Да, истински парадокс – глобалистки леви милиардери, чрез които се разпространиха тези идеи и стават все по-господстващи на Запад. Този процес се отнася и за миграциите от други континенти и други религии в западния свят, отнася се и до начина, по който се управляваше ковид пандемията и всички други процеси. Всичко това отчасти вероятно влияе и върху всички протести по един или друг повод и подстрекавани от политически „правилно“ мислещи идеолози – специалисти по климата, борци за расова справедливост, за справедливост между половете, колкото и да са те, борба за равенство.
– И къде сме ние в този процес на борби?
– Българинът, който е един средно консервативен човек, по-скоро клонящ към консерватизъм като човешки тип, поставен между Сцила и Харибда в някакъв смисъл, от една страна, не е много щастлив от тези „правилни“ движения от Запад, които претендират да го учат как да живее правилно половия си живот, как да мисли „правилно“, какво да харесва и какво не. От друга страна, те подхраниха неоимпериализма на Путин, който фактически възражда една късна версия на руския кагебизъм, превърнал се в руски фашизъм.
Между тези две алтернативи, тези две реалности, се вижда сплескан българският човечец, който трудно може да се ориентира. Също и част от българския народ, което се доказва от възхода на „Възраждане“. Той се втурва към Путин, който „защитава“ неговата православност, българщина, защитава го от западното влияние и това е печално.
– Смятате ли, че в България има някаква поколенческа стена, че езикът, на който говори младото поколение и по-старото, става неразбираем за другия?
– Действително проникването на тази идеология, в основата си левичарска слободия, атакува основите на изградените с векове представи кое е правилно и кое не, кое е нормално, кое е здравомислещо. Съпротивата срещу тази „прогресивност“се нарича с различни пейоративни, дори ругателни имена, като ретроградност, изостаналост, расизъм, фашизъм и пр. Нашият народ беше ударен тежко от комунизма, и това, което наричаме по-възрастно поколение, бе деформирано, бе въвлечено в служба на комунистическата власт под една или друга форма, защото хората бяха лишени от информация. Така възрастното поколение съдържа много остатъци от изкривеното мислене. Поколенческата бариера съществува и диалогът между старото и новото върви много трудно, особено при чудовищната скорост, с която се развиват технологиите. По-възрастните се чувстват все по-безнадеждно изостанали в старите си коловози.
-Изкуственият интелект и неговото бъдеще в човешкия свят засега само се предполага. И тъй като развитието на технологиите изпреварва осмислянето на ползите и вредите, как да вървим по-безопасно напред?
– Мисля, че нашият разговор, който се занимава с идеологиите, ще бъде ирелевантен и в някои отношения архаичен много скоро. Това, което се случва с изкуствения интелект, е толкова революционно, чудовищно и непредвидимо, че всичко досега, което се развиваше в технологиите, ще бъде трансформирано и неузнаваемо в много близко бъдеще. Това го казват хората, които разбират начина, по който се трансформира процесът. Това, което излезе в края на миналата година под името ChatGPT, е само една промоверсия на всичко, което ни очаква. Новите версии на изкуствения интелект, произведени от Гугъл и другите компании, ще са 100 пъти по-силни. Това ще трансформира до голяма степен обществата, начина, по който се работи, цялата т.нар. средна класа, всички служби и организации. Професии ще изчезнат или ще бъдат променени. Ще се появят много ненужни хора, и то такива, които са прилично образовани и прилично живеещи днес. Не става дума за тези, които работят на полето, тоест занимаващите се с неквалифицирания труд, защото точно той едва ли ще бъде изместен от този изкуствен ум. И това, което си говорихме за ляво и дясно, вероятно ще се промени неузнаваемо. Самата нова технология ще атакува всичко, което сме познавали досега. Ние винаги сме знаели, че властта не е нищо друго освен информация.
– Доколко резултатът от войната срещу Украйна ще повлияе на света, на нас конкретно?
– Смятам, че Русия ще загуби тази война, а тя търпи поражения и в сферата на технологиите. Всички талантливи и способни руснаци напуснаха, а които останаха, ще бъдат арестувани и пратени на фронта според последните закони на Путин. Русия е обречена в близко бъдеще да бъде парий, нация, за която ще се говори с отвращение подобно на Германия след Втората световна война.
-Един въпрос към вас като психиатър. В мрежите през последните години се забелязва наплив от уж образовани и прилични хора с напълно неадекватни писания, тегне някаква травмираща атмосфера на омраза и ненавист. Защо така озверяха хората?
-Това е много тежък проблем, бих го нарекъл когнитивен, проблем с осмислянето на живота. За да не бъдеш травмиран от настоящето, би трябвало да го разбираш и да осмислиш. За да извършиш този процес на осмисляне, трябва да е имало среда, учители, родители, общество, което да ти помогне да се научиш да мислиш. В България, но не само, това когнитивно умение да осмисляш беше недоразвито, защото се наблягаше на зубренето, а не на умението да правиш изводи и да разбираш процесите правилно. Там се корени една голяма част от причината за травмата, която много хора в България изпитват при досега с реалността, която не разбират.
