Д-р Николай Увалиев, УМБАЛ „Лозенец“: Клиниката ни по анестезия и интензивно лечение разполага с най-модерна апаратура

Д-р Николай Увалиев завършва медицина през 1994 г. в Медицинския университет във Варна, a през 2003 г. защитава специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. В периода 1995–1999 г. е анестезиолог в ОАИЛ – МБАЛ-Търговище, а от 1999 г. до 2007 г. работи в КАИЛ-УМБАЛ „Св. Екатерина“. От 2007 г. до 2011 г. е анестезиолог и интензивен терапевт в Отделението по кардиохирургия на МБАЛ „Токуда“, а впоследствие завеждащ ОАИЛ на Кардиохирургична болница „Понтика“ в Бургас. През периода 2015–2019 г. е завеждащ на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в „Аджибадем Сити Клиник“, Бургас. По време на ковид пандемията д-р Увалиев е началник на ковид отделението на УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“. В последните две години оглавява Отделението по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник Център Младост“, София. От началото на тази година е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. Д-р Увалиев е член на Европейската асоциация по анестезиология и интензивно лечение, както и на Европейската асоциация по анестезиология и интензивно лечение в кардиоторакалната хирургия.

• Доктор Увалиев, вие сте новият началник на Клиниката по анестезия и интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“. Как се чувствате в болницата?
• Ако мога да кажа с едно изречение, чувствам се все по-добре. Първоначалният период на адаптация и известно безпокойство, което е естествено, вече премина. Бях посрещнат много радушно от колегите и за това им благодаря.
• Бихте ли разказали малко повече за клиниката – нейните дейности, апаратура, специалисти?
• Познавам някои от колегите в клиниката от дълги години и имах първоначална представа за това какво мога да очаквам. От преките ми впечатления вече мога да заявя, че съм в клиника с традиции, която разполага с доказани специалисти, има нужната апаратура за осъществяване на всички необходими дейности в анестезиологията и интензивното лечение, като се покриват необходимите стандарти за добра медицинска практика. Клиниката разполага с най-съвременната апаратура в областта на заместването и подпомагането на органната дисфункция и недостатъчност, което е основна част от интензивното лечение и задължително условие за преодоляване на критични състояния. В областта на анестезията клиниката разполага с възможност за най-доброто мониториране на всички жизнени показатели, което осигурява максимална сигурност за пациента. С увереност мога да заявя, че сме в състояние да дадем на нашите пациенти най-съвременните терапевтични възможности в интензивното лечение.
• Кои са най-големите трудности в работата на анестезиолога?
• Най-големият проблем, който съществува от години, е недостигът на медицински сестри. Причините за това са комплексни: на първо място, трудността на работата и недотам атрактивното заплащане, както и липсата на млади попълнения в тази изискваща много енергия и отдаденост професия. От медицинска гледна точка предизвикателствата пред анестезиолога и интензивния терапевт са свързани със стресовата среда, на която той е подложен ежедневно. Изисква се голям професионализъм, за да се вземат бързи и адекватни решения, от които много често зависи животът на пациента. Това, естествено, изисква много издръжливост, както физическа, така и психическа, на което бяхме свидетели в периода на ковид пандемията.
• Доколко е важно пациентите да имат доверие на анестезиолозите и да бъдат максимално откровени с тях?
• Доверието между пациент и лекар е задължително във всички медицински специалности, то дава шанс за по-добри клинични резултати. В противен случай много трудно можем да се надяваме в преодоляването на трудностите, които са ежедневие в лечението на тежко болните пациенти. Доверието е свързано и с отношението към близките на пациентите, които е необходимо да бъдат информирани за тежестта и рисковете, свързани с лечението.
• А доколко е лесно да се изгради това доверие с пациента?
• Трудно ми е да кажа доколко е лесно, но знам какво е условието за изграждането му – това е откровеност и споделяне на ежедневните проблеми, свързани с лечението. Много често сме изправени пред споделяне на лоши новини, но когато пациентът и близките му са информирани и им е обяснено адекватно за тежестта на състоянието, има взаимно разбиране и толерантност.
• Коя е най-важната информация, която пациентът трябва да сподели с анестезиолога?
• Тя е свързана с евентуални проблеми, които касаят предишни анестезии и оперативни интервенции. Много важно е пациентът да информира за съпътстващи заболявания, както и за приема на антикоагуланти и антиагреганти.
• Кои са най-значимите медицински открития в областта на анестезиологията?
• Анестезиологията е сравнително нова специалност и нейното развитие е непосредствено свързано с напредъка на фармакологията. В този аспект е важно да се отбележи, че през 50-те години на ХХ век се появява новото поколение анестетични газове с пръв представител халутан. Към днешна дата най-популярни са севофлуранът и десфлуранът. Голяма крачка в развитието на анестезията е откриването на нервномускулната блокада през 1942 г. от Грифит и Джонсън, при което е използван мускулният релаксант кураре. Друг важен аспект в съвременната анестезия са медикаментите, които потискат болката, наречени упоиди. Първият представител в тази група е морфинът, който е бил изолиран през 1803–1805 г. от Сертюрнер. Друг важен момент е откриването на барбитуратите през 1903 г. През 1935 г. е синтезиран тиопенталът, който става основен избор за индукция в анестезията. Кетаминът е синтезиран през 1962 г., а три години по-късно се прилага за пръв път в клиничната практика. Тогава се появява и етомидатът. Пропофолът е бил открит през 1986 г. През 1926 г. Lundy представя концепцията за балансирана анестезия, използвайки тиопентал за индукция, азотен окис за амнезия, опиоид за аналгезия.
• По време на пандемията сте началник на ковид отделение. Кои са най-важните уроци, които трябва да запомним от тази пандемия?
• Че трябва да очакваме неочакваното. Ковид пандемията доказа за пореден път, че най-важният фактор за успешна работа е наличието на квалифициран персонал, който обаче трябва да бъде и достатъчен като количество. Това си остава траен проблем, особено в областта на анестезиологията и интензивното лечение. За решаването му е необходимо да се положат огромни усилия, тъй като това е въпрос на национална сигурност.