spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 2 октомври 2022 г.
16.5 C
София
Категории:

Ева Найденова: Пиша книга за живота на Гого

Избрано

Нейното истинско име е Геновева, но за почитателите на родната попмузика е Ева от „Тоника“. Родена е в Айтос, където живее и до днес. Тази година на 12 октомври ще празнува юбилей, а музикалната є кариера започва през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на транспорта с ръководител Стефан Диомов. През 1971 се ражда и група „Тоника“. За жалост едно турне във Виетнам спира бляскавата кариера на формацията. Тогава Ева гласно изразява недоволството си от условията, които се предлагат на групата, а по онова време такива своеволия не са разрешени. През 1980 „Тоника“ е заличена. Песните на формацията са спрени, а пътят до телевизията – отрязан. През 1981 обаче Ева, съпругът й Гого, Краси и Вили Гюлмезови създават нова група, „Домино“, като четири години по-късно печелят втора награда и приза на публиката на престижния фестивал в Сопот, Полша. 1994 е историческа, тъй като Стефан Диомов събира всички формации в обща „Фамилия Тоника“, а през 2014 година Ева заедно с Вили и Краси Гюлмезови създават нов проект „Тоника Домини“. Това лято на Ева Найденова й предстои да се включи в турнето „Обич и песен“, където ще дели една сцена с Йорданка Христова, Тони Димитрова, Силвия и Теди Кацарови, Роси Кирилова, Мими Иванова и Нелина.

-Ева, предстои ви турне. Има ли вълнение?

-Винаги се вълнувам, когато ми предстои среща с публиката. Сега, особено след ковид пандемията, с нетърпение очаквам тези изяви на сцената. Моля се само да няма дъждове, тъй като концертите ни са в летни театри.

-Какви песни ще изпълните на концертите?

-Нямам самостоятелни песни, тъй като винаги съм пяла в група. Ще бъда гост на Тони Димитрова и ще изпълним няколко дуета. Тя често ме кани да се включвам в нейни участия и тези наши изяви се радват на много голям успех. Сега Тони е моята дуетна половинка. Нямам си друга.

-Това е дамско турне, в което се включват Йорданка Христова, Силвия и Теди Кацарови, Роси Кирилова, Нелина, Мими Иванова и естествено Тони Димитрова. С коя от тези певици имате незабравими спомени извън сцената?

-С всичките, само с Нелина не се познавам. Никога няма да забравя как с Данчето Христова преди много години бяхме заедно в Куба. Още пеех в първата „Тоника“. 15 дни изнасяхме концерти в прочутото кабаре „Тропикана“, имахме и други изяви в Хавана. Данчето беше истинска звезда там. Посрещаха я като царица. Познаваха я добре, тъй като често гостуваше в Куба и имаше много приятели. Освен това Данчето и Гого бяха партньори по бридж и осъмваха, играейки на карти. В съзнанието ми е останал и един Хуанито, който спеше пред вратата ни и пазеше да не би някое от нашите момчета да има свалка с някоя кубинка. Той си беше истински цербер.

-Успяхте ли да видите Фидел Кастро тогава?

-Да, пяхме пред Фидел Кастро и Тодор Живков, защото това беше месец на българската култура в Куба – декември 1976 година. Мина фантастично. Там беше зима, но термометрите показваха 29 градуса. Направи ми впечатление, че кубинките ходеха доста пооблечени, но ние се разхождахме разголени, защото за нас си беше жега.

-С Тони Димитрова какви истории имате?

-С Тони имаме море от истории, ние по пет пъти на ден се чуваме по телефона. Тя е изключително талантливо и чистосърдечно същество, а в началото беше много притеснителна. Правихме едно шоу с Гого и като я чух за първи път как хубаво пее, направо й се скарах: „Ти къде беше бе, моето момиче, досега?!“. А тя по това време работеше като машинописка в общината, но вечер пееше по заведения. След това Стефан Диомов й подаде ръка. Много съм щастлива, че така се разви кариерата й, защото тя е изключителен професионалист.

-Какви спомени пазите от съвместните изяви със Силвия Кацарова?

-Работихме в един период в Скандинавия. Пеехме на различни кораби, но всяка събота и неделя се събирахме на сушата, за да бъдем заедно.

-Това турне идва след доста труден период за вас – загубихте майка си…

-Отдадох се на грижата за майка, защото, когато дойде ковид пандемията, вече не можех да си позволя да идват асистенти при нея. Не исках да допускам външни хора в дома ни, тъй като можеха да я заразят. Живеехме двете почти като в затвор. Само рано сутрин отивах да пазарувам с маска и ръкавици и се прибирах. Мама имаше склероза. Случваше се на моменти да не ни познава с брат ми. В други случаи ми казваше името, но смяташе, че съм жената, която се грижи за нея. В деня преди да почине, на 23 декември миналата година, нямаше никакви признаци, че си отива. Няколко дни по-рано само беше започнала да вдига кръвно и виках два пъти Бърза помощ. Но тя все пак беше на 90 години, а от тях осем – на легло. Вечерта преди да почине, познаваше абсолютно всички. На сутринта изпи лекарствата и си отиде пред очите ми. „Спешна помощ“ пристигна бързо, но лекарят само констатира смъртта й.

-Вярваща ли сте, ходите ли на църква?

-На църква ходя много рядко. Вярващ човек съм, но не съм религиозна. От дете вярвам в Господ, имам такава закалка от баба си.

-Липсва ли ви Гого?

-Много.

-Сънувате ли го?

-Преди непрестанно, но напоследък не съм го сънувала. Това, което се случва при мен, не е точно сън, а по-скоро видение. На десетия ден след смъртта си той ми показа къде е. И наистина там беше раят.

-Защо сте убедена, че това не е сън?

-Убедена съм, че не беше сън, тъй като усетих Гого. Чувах стъпките му, подушвах аромата му, а матракът до мен потъна. Затаих дъх и усетих двете му ръце на гърба си. Когато това се случи, скочих и само казах: „Любими, тук ли си?“. Всичко това ми дава ясен знак, че Гого постоянно е покрай мен.

– А дава ли ви някакви напътствия?

-Ще ви разкажа още една история. Сънувах, че съм канена на рожден ден и сме седнали на дълги маси. Имаше много хора, които не познавах. Вратата се отвори и влезе той. Седна на стола до мен. Попитах го как е, а той отговори: „Добре съм, но много ме боли, когато трябва да си сложа старото тяло“.

-Приживе последно какво си казахте?

-Ние нямаше как да общуваме с думи, тъй като Гого последната година не можеше да говори. Имахме си азбука със знаци. Последното, което помня, е как му дадох да яде супа, но докторът беше забранил да слагам сол в храната и аз бях прибавила съвсем малко. Гого обаче си обичаше подправки. Попитах го чрез нашата азбука как е супата. А той отговори: „Буламач“.

-Липсата на Гого кара ли ви да се чувствате самотна?

-За щастие не съм сама, защото синът ми сега си е в България. Той живее в Англия, но всяко лято си идва. Брат ми е близо до мен. През няколко къщи е и братовчедка ми. Имам и две котки, за които се грижа. Така че не се чувствам сама.

-Не сте ли се изкушавали да живеете при сина си в Англия?

-Не! Имала съм много възможности да живея в чужбина, но никога не съм искала да оставам където и да било. Напротив. Брояла съм дните да се върна в България. Ние сме си гастарбайтери. Не можем да се присаждаме. И синът ми е така. Той копнее да се прибере.

-Какво ви дава вашият роден град Айтос, че не искате да се разделите с него?

-Моят Айтос е моята къща и моят двор. Почти не излизам. Обичам да си седя у дома. Толкова години съм пътувала, че сега искам да съм си вкъщи.

-Ще ви върна няколко години назад. Вие бяхте участник в последния „ВИП Брадър“ през 2018 година. Съжалявате ли, че се подложихте на това изпитание?

-Съгласих се да участвам, за да проверя до каква степен съм стабилна. А разбира се, и заради парите. Ако някой ви каже, че не влиза в Къщата и за това, ще ви излъже. Мисля, че се справих добре. Имахме обаче мисия, в която всеки трябваше да разкаже за най-трудния момент от своя живот. Интервюто с мен направи Мира Добрева. Говорих за Гого и след това изпаднах в жестока депресия. Разплаках се. Не очаквах, че тя толкова ще задълбае в темата и ще засегне душата ми. Наложи се дори психологът Ани Владимирова да дойде, защото бях много зле. Не можех и да спя. Едва след няколко дни се стабилизирах.

-Продуцентите очакваха във „ВИП Брадър“ да има скандал между вас и Ваня Костова, светла й памет. Но това не се случи.

-Ваня, Бог да я прости, беше експанзивен човек. Имаше добро сърце, но обичаше да става това, което тя казва. По тази причина и хората малко се дистанцираха от нея. Аз с Ваня крива дума не съм си казвала. След „ВИП Брадър“ продължихме да поддържаме връзка. Седмица преди да почине, даже си говорихме по телефона и много се смяхме. Когато ми съобщиха, че си е отишла от този свят, направо извиках, че това не може да бъде истина. Та тя беше само на 64 години. Дойде ми като гръм от ясно небе.

-Изпитанията, които преживяхте в група „Тоника“, забравено минало ли са за вас?

-Не се забравя, защото бях и изселена от София. Песните ни бяха забранени да се излъчват. Изтриха и записите ни от телевизията, само Хачо Бояджиев беше запазил някакви снимки. Много трудно преживях всичко това. Но сега, като се връщам назад, осъзнавам, че случилото се е било подготовка за всичко, което по-късно преживях. За да мога да съм по-стабилна. Въпреки че след смъртта на Гого четири години бях в депресия, и то сериозна. Тогава за втори път загубих и гласа си.

-А кога беше първият?

-След Виетнам. Загубих гласа си от нерви и притеснение. Тогава отидох в Самоковския манастир при монахинята майка Гавраила. Тя беше моя духовна наставница. 15 дни останах при нея. Благодарение на молитвите и вярата се оправих.

-Простихте ли на онези, които спряха кариерата ви?

-Човек трябва да умее да прощава. Ако не прости, затормозява себе си, а не онези, които са направили белите.

-На кого трябваше да дадете най-голямата прошка?

-Най-голямата прошка човек първо трябва да даде на себе си, а после да мисли за другите. Не искам да се връщам назад към минали неща. Освен това никога не можеш да си сигурен каква точно е истината. Не търся мъст. Не умея да мразя. Имам една приятелка, която, като се обаждаше по телефона, се обръщаше към мен с думите: „Ало, фениксът“. Имам някаква такава способност като птица феникс да политам от пепелта.

-Какво стана с проекта „Тоника Домини“, в който пеехте с Краси и Вили Гюлмезови

-Той продължи осем години. Сега Краси и Вили издадоха двоен албум, но когато някой поиска да покани на участие „Тоника Домини“, аз се отзовавам. Свободен артист съм.

-Тази година имате юбилей. Мислите ли да напишете книга за живота си?

-За моя живот – не. В момента с Тони Димитрова и една моя приятелка се захванахме да пишем книга за Гого. Този ковид ни забави, но есента продължаваме да работим по нея. Ще разказваме истории от детството му, младежките години и разбира се, от кариерата ни. Много приятели и колеги също ще си спомнят за него. Не искаме да е високопарна книга. Гого не беше такъв човек. Той имаше чувство за хумор. През януари 2024 година се навършват 10 години от смъртта му и дотогава трябва да я издадем.

-Внучката ви носи вашето име. Музикална ли е?

-Много е музикална, но ми каза: „Бабо, не ме занимавай с глупости!“. Тя е на 17 години, учи английски и китайски, много се увлича и от психология. Доста интелигентна е за възрастта си.

-Накрая – за какво си мечтаете?

-Мечтая да бъдем по-добри хора. Да спрем да теглим чергата все към себе си и да сме по-задружни. Да не сме такива размирни траки, а да сме по-обединени като народ. Не ми харесват тези крамоли, обиди и просташки тон. Омразата и злобата ме убиват. Вече дори не гледам новини, защото ми е болно, като виждам какво се случва. Ще ми се да бъдем по-спокойни и да се обичаме повече. Това е мечтата ми.

Последни новини