Еврочиновниците са на прицел в една от последните премиери на Сатиричния театър
Бени МЕТОДИЕВА
Нова пиеса на Александър Секулов изтупва от прахта традицията Сатиричният театър да набляга на социалната пародия. „Експлозивна комедия за големия взрив“ в режисьорската интерпретация на Пламен Марков е дисекция на днешната действителност, наситена с екзистенциални абсурди. Всичко, за което говори авторът, е еманация на постмодерния кретенизъм. Николо Барабанов – фамилията неслучайно е със славянско окончание, е шеф на сигурността в Европейския парламент в Страсбург. Той е толкова отчаян от това, което става зад стените му и извън тях, че иска да го взриви – но не с обикновен тротил, а със собственото си тяло. За тази цел е наел Пьонтек – нелегално пребиваващ във Франция поляк. Въпросният Пьонтек е построил огромен арбалет, с който трябва да изстреля топ охранителя и той да се размаже върху фасадата на глобалната институция.
Александър Секулов
Прецизността в акцията е водеща – иначе ще се смята за атентат. И оттук започва фамозна драматургична въртележка. От екшъна и отношенията между героите става ясно, че всичко се разпада, докато идиотщините на бюрокрацията бавно, но сигурно се очертават като новия фашизъм. На сцената се появява Катрин, съпругата на Барабанов – секси военна кореспондентка, с Ларс, млад любовник оператор от Швеция. Тя иска от Барабанов да подпише декларация, че е съгласен да бъде баща на детето й, заченато при групово изнасилване от африканско племе. После обаче ще даде оплодената яйцеклетка на приятелка, защото, както се знае, сурогатното майчинство във високохуманната Европа е забранено. Но синът им Грегор, който цял месец не е излизал от къщи и само пуши марихуана, обявява, че няма проблем да си има братче или сестриче от друга раса.
Междувременно от Европарламента търсят на пожар Барабанов, който трябва да овладее въстанието на чистачките – начело с Корнелия Негреску, бивша хигиенистка от 11-и санитарен отдел, опълчили ли срещу малоумната заповед да работят в костюми на цена от 7 хиляди евро. Която откаже гумен гащеризон с антихимическо и антибактериално покритие, самовакуумиращ се шлем с бифокални очила и радиовръзка, антирадиационен плащ, ботуши със защита от електричество и мълния и антистатични чорапи – глоба от 18 хиляди евро, а при повторно нарушение директно екстрадиране.
На финала се разбира, че Пьонтек е купил експлозив „втора употреба“ от афганец, решил да взривява църква в испанска провинция. Излиза, че източноевропейците пестят и от смъртта.
Половината от сцените в постановката изглеждат като висящи във въздуха – между земята и небето, тъй като персонажите често не знаят на кой свят се намират. Това сценографско решение на Мира Каланова е волна или неволна препратка към „Сако от велур“ на Станислав Стратиев – перлата в соцабсурда на българския Бродуей“ през 70-те. В главните роли сега са Пенко Господинов, Кирил Бояджиев, Стела Ганчева, Димитър Баненкин, Теодор Елмазов – Жуков.
„Това е пиеса за малкия човек с големия тротил в джоба – или обратното. За онзи, който иска да взриви света, а експлодира самия той. Пиесата е смешен (надявам се!) разказ за тъгата, която Европа изпитва по самата себе си. За изтриването на самото понятие Европа. За унищожаването на катедралния й дух, граден от Възраждането. За Европа, която ще трябва да откриваме след време, както Магелан е откривал Новия свят. Защото ние вече не чакаме варварите. Те са тук и са прелюбезни. Но колкото и да са любезни варварите, всички останали плачат. Нелепият бунт срещу тях е зов на кръвта, а не въстание на разума. Това е единственото, което ни е останало в лудницата с тапицирани стени. Днес няма никаква революция, никаква борба със системата, не се води никаква класова, социална или културна война. Останал е само неясен хрип, последен остатък от достойнство, опит за съхраняване на иначе безсмъртната душа“, казва Александър Секулов.
