Петя БАХАРОВА
Тя се появява като цветно петно сред зимния и мрачен софийски пейзаж. Ярката й коса контрастира на още по- яркото й синьо палто, което пък я откроява сред хората наоколо. Срещаме се с тв водещата Екатерина Генова на пилоните пред НДК, а мнозина се обръщат към нея, припомняйки си дългото й присъствие на малкия екран. „Много странно, че хората все още ме възприемат като лице на БНТ. Вече спрях да ги опровергавам“, са първите думи на Екатерина, която вече е затворила екранната страница в своята биография.
Тръгваме към любимия й ресторант – „Босненска скара „Сараево“ в столичния квартал „Лагера“. Заведението е на приятели на журналистката. В „Сараево“ предлагат автентични босненски специалитети, включително и босненска бира. Едно от най-вкусните предложения в менюто е „Бурек со месо“ – баница с месо, която се прави по рецепта на майката на шеф Фарук Алич – страстен гастроном и вещ познавач на месата. Попаднете ли в „Босненска скара „Сараево“, задължително опитайте и лука, пълнен с кайма (Соган долма).
„Не съм много силна в говоренето за себе си. Предпочитам да ме питате.“ С тази уговорка започна срещата ни с Екатерина Генова. Приятната обстановка в ресторанта и хубавата храна са идеална предпоставка разговорът да потръгне. И съвсем естествено започваме с уточнението, че от 4 години името на Екатерина Генова не е свързано с БНТ, където работи повече от две десетилетия. За тези, които не знаят, тя е минала по цялата стълбица на „Сан Стефано“ 29 – от репортер на „Актуална антена“ , през репортер на „По света и у нас“, до водеща на авторското токшоу „Ах, тези муцуни“. Напуска телевизията майка като директор на двата канала БНТ 2 и на БНТ Свят. От поста я освобождава Константин Каменаров, който по това време оглавява медията.
„Бяхме започнали доста голяма реформа на БНТ 2 като канал за регионални предавания и информация. Идеята ни беше да показваме какво се случва в градовете и селата на България – разказва Генова. – Каменаров преобърна профила изцяло. Искаше да направи БНТ 2 културно-образователен канал, което не се случи заради краткото му „царуване“. Сегашният генерален директор Емил Кошлуков запази някои елементи от регионалността на програмата, но истината е, че трябват пари, за да се развие един пълноценен регионално насочен канал. БНТ има потенциал с четирите си регионални центъра, но се иска финансиране. Предполагам, че Кошлуков, покривайки големите харчове на предишното ръководство, няма възможност сега да го направи.“
Телевизионната кариера на Екатерина Генова започва като репортер в „По света и у нас“. През 1992 година при създаването на Ефир 2 става автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. То е на екрана на „Ефир 2“, а след закриването му – и на „Канал 1“, в продължение на 10 години. Този период от кариерата на Екатерина Генова е увековечен в книгата й „450 съботи в студиото на „Ах,тези муцуни“, която разказва зад кадър за предаването и гостите му. Името й се свързва още като сценарист на документални филми. Сред тях са „Ефир 2 – снимка за спомен“, „40 години БНТ“, „Европеецът от Байлово“, „Върховният“, „Булевардът“, поредицата „Връстниците“, „Двамата Габровски“.
Самата тя няма как да не помни славните години на БНТ, когато тя е единствена телевизия. Журналистката е от знаменателния екип на „Ефир 2“ и революционната му програма, които изгряват след 10 ноември 1989 г. „Ефир 2“ промени представата за новинарството и предаванията. Повечето рубрики се излъчваха на живо, зрителите „присъстваха“ в студиата в реално време“, разказва телевизионерката.
В онези години Екатерина е репортер в новините и работи с екипа, където водещи са Асен Агов и Нери Терзиева. „Спомням си времената, в които бях в „По света и у нас“ и как се промени начинът на правене на новини. Бурните политически събития наложиха ново темпо – разказва Генова. – Когато започваше „По света и у нас“, улиците опустяваха. Хората се прибираха, за да гледат нашите новини. Тогава че чувствах като истински комуникатор между зрителите и политиците.“
Тогава Екатерина отразява като репортер ставащото в Министерския съвет. А там в началото на родната демокрация се взимат жизнено важни решения. „Чувствах голямата отговорност на репортера, който ще съобщи вечерта горещата новина. Трябваше да го направя по най-точния начин, за да знаят хората какво ги чака утре“, връща лентата тя.
Генова никога няма да забрави събитията около танкера „Места“, който трябва да достави горива по времето на бензиновата криза. Налага се репортерите да чакат новината за пристигането му часове наред в сградата на Министерския съвет. За тези, които не си спомнят, да уточним, че тогава хората висяха на километрични опашки, за да заредят колите си с бензин.
„В Министерския съвет чакахме тогавашния министър на икономиката Иван Пушкаров да съобщи дали танкерът е пристигнал. Е, дочакахме го, а за мен танкерът „Места“ е символ на онова бурно време и неговите жизненоважни за хората новини“, разказва Екатерина Генова. Репортерите успяват да съобщят важната новина, която означава, че в бензиностанциите в страната ще има бензин. Тогава технологиите са доста по-различни от сегашните и на Катето се налага да бърза с касетата в чантата, за да се монтира материалът и репортажът да се излъчи по телевизията. „Сега човек може да бъде репортер по всяко време и от всяко място на света“, не пропуска да уточни тя.
Съвсем естествено от новинарството разговорът ни с Екатерина Генова се насочва и към политиците от зората на демокрацията и тяхното отношение към журналистите. „Политиците не се бъркаха в работата ни. Нямаха опит, но през годините го натрупаха и сега не завиждам на журналистите. Тогава си позволявахме всевъзможни хватки. Винаги давахме думата на политиците да съобщават лошите новини, ние от „Екип 2“ не го правехме.
Сега се навъдиха безброй пиари, които си оплетоха кошниците с кръг от приближени репортери, които, от своя страна, станаха нещо като говорители на институциите . А това е пагубно за професията, журналистът е длъжен да е отдалечен от институциите и да работи за зрителите.“
Според Генова тогава на журналистите не се е налагало да защитават нечии политически или корпоративни интереси, каквито са стереотипите сега. „Имахме каузата да бъдем обективни посредници между създаващата се нова власт и зрителите.“
Повече от ясно е, че телевизията прави Екатерина Генова разпознаваема. Тя обаче твърди, че не се е случило нищо значително за самочувствието й. Веднъж обаче я спира жена, която й съобщава, че я е гледала във филм. „Вие сте Невена Коканова“, като е убедена, че тя е прочутата актриса. „Много бих искала да съм Невена Коканова, но не съм“, разказва с хумор Генова и уточнява, че ако трябва да се говори за разпознаваем журналист по онова време, то това е Нери Терзиева. „Случи се така, че с Нери пътувахме из български градчета, села, пазари и хората непрекъснато я спираха. Тя беше явление. Имаше излъчване и огромно въздействие върху зрителите. Освен мисълта, правилния български език, начина на поднасяне на новините, тя владееше езика на тялото.
Още не мога да повярвам, че тя не е между нас. За нея никога не мога да говоря в минало свършено време“, казва с тъга журналистката.
Името на Екатерина Генова се свързва най-вече с авторското й предаване „Ах, тези муцуни“, което води 10 години. Предаването е спряно по времето, когато Кирил Гоцев е генерален директор на БНТ. „Той прецени, че телевизията няма нужда от „Муцуните“. Винаги съм смятала, че всяка затворена врата, дори и принудително, отваря доста други“, казва тя. Както вече стана ясно, от този професионален период Екатерина Генова излиза с 450 „муцуни“, които интервюира, а след това описва и в книгата си. „Имаше страхотни моменти от това време, но вече не съм в състояние да ги коментирам конкретно, защото мина много време и доста други събития се натрупаха.“
Преди да попадне в БНТ Екатерина Генова минава през вестникарството. Тя е завършила специалност „Печат“ във Факултета по журналистика на Софийския университет. Най-забележителният изпит от студентските й години е този по „Естетика“ при Исак Паси. Преживяването е паметно, защото точно този преподавател е известен със строгостта си и с това, че къса наред студенти, особено такива, които не учат във философския факултет. Екатерина признава, че буквално трепери за този изпит. Изчита цялата възможна литература и се подготвя много добре. Идва редът й за изпитване. Сяда пред Исак Паси и започва да говори. Преподавателят слуша, без да пророни и дума. После взима студентската й книжка, написва бележката с лявата ръка, и я подава на треперещата студентка. Екатерина нищо не успява да види. Излиза от залата с мисълта, че е скъсана. Отваря книжката, а там се мъдри шестица. „Това е една от най-скърпите ми шестици, защото Исак Паси наистина беше взискателен, казва тя. – Това, което научих за неговия изпит, много ми помагаше по-нататък в работата.“
Журналистиката не случайно става професия на Екатерина Генова. Както се казва, тя е закърмена с нея от родителите си.
С името на бащата й Любен Генов се свързват вестниците „Отечествен фронт“, „Труд“, „Поглед“, които той ръководи. Майка й също е журналист във в. „Ехо“, който е орган на Туристическия съюз. С две думи – Екатерина е отгледана в редакции и печатници.
Завършвайки журналистика, тя работи като литературен сътрудник и редактор във вестниците „Вечерни новини“ и „Работническо дело“, прекръстен по-късно на „Дума“. „В началото много държах баща ми да преглежда текстовете ми преди да ги дам за публикуване – признава тя. – Тогава се редактираше на ръка и драскането беше страшно. В училище не са ме коригирали толкова, колкото той го правеше. От него се научих да ценя българския език, словореда, думите, да избягвам шаблоните.“
От вестникарския период на Екатерина Генова остава специалното й отношение към образованието, тъй като пише основно по тази тема, а и до днес има контакти с хора, които работят в тези сфера. „Не можем да делегираме само на учителите възпитанието и обучението на децата ни – пали се тя. – Това е двустранен процес между родители и учители. Но сега има поколение, което тотално се е отказало от възпитаването на децата си.
Това е поколение на прехода и самото то не е било възпитавано. Много млади хора растат без родители, които са на гурбет, а това има огромно значение за тяхното израстване. С баба и дядо на село не е същото.“
Макар разговорът ни с Екатерина да се върти около спомените, тя признава, че не обича да се вглежда в миналото. Предпочита да говори за нещата, с които се занимава сега, а те по някакъв начин отново се свързани с телевизията. Сега Екатерина Генова е изпълнителен директор на сдружението „Избери България“. Описва работата си като особен тип журналистика. Заедно с колегите й правят информационни кампании, създават документални репортажи, портрети, видео съдържание. Голяма част от поредиците на сдружението се излъчват по БНТ, „България Он Еър“ и други телевизии. Имат 5–6 кампании, посветени на новостите в лечението на различни заболявания. В началото на пандемията правят поредица от видео портрети на лекари, които работят и лекуват в условията на непозната опасност. „Тогава обществото отново се обърна към лекарите с чувство на уважение, след като ги беше низвергнало и се правеха само негативни репортажи за тях“, обобщава Генова. Тази поредица от 10 портрета се излъчва по БНТ. А Екатерина определя срещите си с българските лекари като вдъхновяващи.
С днешна дата тя води видео подкаст. Една от последните теми е столицата, като подкастът се казва „Какво става в София“. „Влизам в новите медии“. Специално за този подкаст прави поредица от интервюта с хора, които управляват града. По този повод изтъква, че в столицата има интересни новости и тенденции, които не винаги стигат до гражданите. „Наближават местните избори и по-гласовити са тези, които критикуват“, констатира тя.
Разговорът ни отново се връща към телевизията и по-конкретно към международните новини. А те, според Екатерина Генова, са доста пренебрегнати от българските медии. „Изненадана съм, че важни международни новини не попадат в новинарските емисии. Ние не научаваме от основните телевизии как се компенсират домакинствата в Гърция, Австрия или други европейски страни срещу ръста на цените на енергията. А там има интересни решения, които не се прилагат у нас. Изненадах се, че новините отминаха с няколко думи скандалния опит за преврат в Германия. И други процеси в Европа и света често се неглижират, а новините от Европа и света не бива да бъдат пропускани, защото те дават перспективата, рамката, в която попада и България. И в същото време в новинарските предавания се дава протяжно програмно време на случайно попаднали в политиката хора, на които не можем дори да запомним имената. Ние не знаем какво се случва дори при съседите ни. За Македония чуваме само, когато има инцидент или когато оттам ругаят българите, за Румъния и икономиката й да не говорим. Няма го интереса на новинарите към международните теми, а те са важни.“
Любен, Ивайло и Филип – три мъжки имена, които значат много за Екатерина Генова. Те са на синовете й, което моментално я прави многодетна майка. „Вече са големи и спокойно мога да разчитам на тях“, казва тя не без гордост. Единият й син е спортен журналист в каналите на Нова телевизия, най-малкият се занимава с новите медии. Големият син на Генова работи във финансовия свят и живее във Франция.
Любопитно е как ангажиран журналист като Екатерина се е справила с ролята на многодетна майка. А отговорът е – с помощта на родителите. „В началото ми беше трудно, разбира се, но тогава майка ми беше жива и помагаше. Баща ми също се включваше. Сега синовете ми са самостоятелни хора и най-много да им дам някой съвет.“
На ски в Австрия, а на море – в Гърция. Това са любимите дестинации на Екатерина Генова и мъжа й. А тенисът допълва семейните хобита. „Всеки ден говорим с баща ми за журналистика“, казва тя в края на разговори. Ритуалът е такъв . Той купува вестници, изчита ги, прави обзор на написаното и задължително отбелязва коя тема е добре представена и коя не. „От него научавам много, защото не винаги имам време да чета. Баща ми категорично не иска да влезе в света на Интернет, но много често пръв ме информира за важните новини и дори изпреварва сайтовете. Има си свои, достоверни канали за информация“, хвали го дъщерята. Баща й например пръв й съобщава новината, че Николай Габровски е номиниран за министър-председател. Всъщност именно в клиниката на професора в „Пирогов“ преди няколко години спасяват Екатерина след сериозен инцидент и травма на гръбначния стълб.