Репродукции на артефакти от колекцията на Васил Божков са сред илюстрациите в „Орфей“ – новата книга на Иван Гранитски и Иван Маразов, посветена на най-известния интелектуалец на древността.
Докато четат мистичната поема и критическите етюди ценителите могат да се насладят на впечатляващи предмети от V–IV век преди Христа – златна полумаска, ножница, фалери – метални пластини с кръгла или овална форма, сребърен рог, киликси – медни съдове със златни орнаменти, набузници, ритони, кантароси – ритуални чаши за вино, фиали – ниски чаши за жертвоприношения…
Иван Маразов неведнъж е уточнявал, че не е консултант на беглеца в Дубай, но се е занимавал с публикациите за огромната му сбирка и с организацията на две изложби в Москва с предмети от нея. И тъй като той я познава в детайли, анализира и затвърждава хипотезите си, свързани с Орфей, базирайки се върху изображенията на експонатите, притежание на Божков.
Маразов сочи две сребърни вази – киликс и ритон – доказващи тезата за тракийския произход на Орфей. Семантичен анализ на текст върху кантарос от Божковите трофеи убеждава, че „културните отношения между елини и варвари не са били на примитивното равнище на пасивно възприемана мода – тоест на едностранен процес на елинизация сред тракийската аристократична върхушка“. Особено любопитно е да се види сребърен и богато украсен кантарос, който без съмнение е произведен в атическо ателие – тоест от майстори в древна Атина. От сюжетите върху друг кантарос може да се напише сценарий за холивудски блокбастър – от едната страна гол младеж усмирява конете на колесница, с която приятелят му отвлича девойка, от другата – тракийските жени замерят Орфей с камъни и го гонят с брадва, за да го убият. Върху рога на един от ритоните на Божков пък има сцена от трагедия на Еврипид.
Както се знае, Орфей е не само магически певец и музикант, но и поет и пророк. „Няма митология, в която да не присъства – неговата функция е да съхранява свещеното знание, да го предава от поколение на поколение. Той е образ на колективната памет, той е неин пазител“, коментира Иван Маразов, който изследва някои по-малко известни аспекти от многостранния образ на Орфей, вдъхновявал артисти и учени от античността до наши дни. Професорът коментира, че тракиецът предоставя гласа си на бога, той го обсебва и го заставя да интерпретира неговите речи с помощта на свещена напитка – защото в нея е знанието, а то е винаги течно.
А понеже Орфей получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозина, персонифицираната Памет, поредицата на Гранитски и Маразов се нарича „Мнемозина“. „Вярваме в силата на паметта“, обясняват съавторите на премиерата за „Орфей“, издание на „Захарий Стоянов“.
