Националите на Англия използват вентилатори с водна мъгла за охлаждане в Катар, след като тренират на 33-градусова жега
Инженерните решения за справяне с екстремния климат в Катар са най-любопитната интрига на Мондиал 2022, освен чиста спортната – кой ще стане световен шампион. Двете са свързани, атмосферните условия несъмнено ще повлияят върху представянето на отборите.
Комбинацията от горещина и висока влажност на въздуха намалява функционалност и издръжливост на организма при физическо натоварване. Жегата е малкият проблем. Влагата затруднява регулирането на телесната температура, което извършваме чрез изпотяване. В резултат се получават мускулни схващания и дори топлинни удари.
Фиаско в маратона през 2019
Негативният ефект се видя още на световното първенство по лека атлетика в Катар през 2019 година. Дузини маратонци окапваха въпреки безпрецедентното решение бяганията на 42 км да започват в полунощ местно време и по трасето да бъдат добавени пунктове за течности, охлаждане, медицинска помощ. При жените отпаднаха 28 от 68 стартирали, при мъжете – 18 от 83-ма. Някои гледки на изтощени до припадък атлети бяха тревожни.
Опасенията се сбъднаха, въпреки че световното беше изместено от август за есента. Женският маратон на 28 септември започна при 32 градуса и 70% влажност, а мъжкият на 5 октомври – при 29,1 градуса и 50% влажност. В полунощ, а не следобед и привечер, когато ще са футболните мачове.
Президентът на световната атлетика Себастиан Коу упорито защитаваше избора на Катар пред Юджийн, САЩ, за домакинство. След гнева на редица състезатели заради поставяне на здравето им под риск, англичанинът призна, че влажността е била по-голямо предизвикателство от жегата. Повечето дисциплини се проведоха – за първи път – на открит стадион с климатична инсталация, която успяваше да свали температурите докъм 25 градуса.
Изобщо изборът на Катар за атлетическото първенство породи сходни обвинения и разследвания за корупция с този на Световната купа по футбол. Климатичните условия са само една от кашите, които ФИФА забърка с вота през 2010. Едва през 2013–2015 футболните функционери отвориха очи за опасността и обърнаха целия календар с безпрецедентно решение за първенство през ноември-декември. Сетне 10 от общо 22-ма гласували членове на изпълкома получиха присъди или забрани заради корупция или неетични практики.
75% влажност = плюс 2 градуса
Капитанът на Португалия Кристиано Роналдо се полива с вода в принудителна пауза на мача срещу САЩ от Мондиал 2014, игран в амазонския град Манаус при 29 градуса и 70% влажност. Условията в Катар ще са много сходни
В отделни случаи футболният елит се е сблъсквал с подобни екстремни обстоятелства. Например бразилският град Манаус в джунглата на река Амазонка прие четири двубоя от Мондиал 2014. Но този пример, както и мачове на висока надморска височина, са изключения. В Катар стресовите условия ще са за всички, от начало до край, заради географската специфика. Арабското емирство е с територия 10 пъти по-малка от България (население 2,8 млн. – 80% в столицата Доха). Няма планини и реки, а като малък полуостров в топлите води на Персийския залив не може да разчита и на морски бриз, който да облекчи тропичния климат. Летните температури достигат и надхвърлят 40 градуса. През ноември-декември са около 25 до 30 градуса, но с най-висока влажност от 70–75% (средна годишна 59%).
Научно доказано е, че при влажност от 75% температура от 26,7 градуса се усеща като 28,7. Проблемът не се ограничава с 90 минути игра или няколко мача. В такива условия организмът изисква повече време за възстановяване (каквото графикът не позволява) и аклиматизацията е на практика невъзможна.
Решението специално за стадионите е климатични, охлаждащи инсталации и подвижни покриви. Електричеството за тях по възможност ще идва и от соларни панели. Роденият в Судан инженер Сауд Абдул Гани изобрети и приложи технологията на новия стадион „Ал Джануб“ за първенството по лека атлетика през 2019. Тогава той се похвали, че съоръжението е „контролиран микроклиматичен балон“, посочвайки издухването на хладен въздух през решетки на пода под седалките и 170 кулички край терена, с последващо рециклиране на въздуха. Сега охлаждането на стадионите няма да е критично нужно, но отборите ще прекарват много повече време извън „балона“.
Защитата: пасивна и активна
Седем от осемте стадиона за Мондиал 2022 са нови, съобразени с концепцията срещу тропичните условия. Климатиците са крайна мярка, преди тях е помислено за пасивните архитектурни решения. Първо, съоръженията са ориентирани в линия изток-запад според движението на слънцето, за да осигурят максимално количество сянка по терена и трибуните.
Значение има и цветът. Стадион „Ал Байт“, който има форма на бедуинска шатра, първоначално е планиран в черно. Ревизията към бял цвят практически снижава температурата с 5 градуса. Фасадите са проектирани така, че да допускат възможно най-малко топлина и горещ вятър. Накрая идват подвижните покриви, които повишават ефективността на охладителните системи и съответно намаляват разхода на електричество и вода за процеса.
Използват се всички възможни форми за набавяне на енергията, нужна за помпи и вентилатори в климатичните инсталации. Стадион „Халифа“ например има фотоволтаични панели на покрива, които задвижват двигателите на компресорни охладители. Отделно в района има хидросистеми, които по тръби отвеждат студена вода до стадиона с цел охлаждане на въздуха.
Като цяло основна роля в инженерното решение вършат т.нар. абсорбционни охладители, които използват енергията на нагрята чрез слънчеви панели вода към отделен, студен воден кръг. Оттам през топлообменни тръби се охлажда въздух, а задвижвани от солари вентилатори го вкарват на трибуните. Друга част от процеса изтегля, филтрира въздуха от прах и микроби и го връща през технологичния цикъл обратно в стадиона. Методиката не е новаторска, но Катар е инвестирал мащабно в изследване силата, посоката на въздушни потоци и температурните промени около стадионите, и отказва да патентова системата, за да я използват други държави.
Реклама на космическа цена
Цената, която Катар плаща за глобален имидж чрез най-гледаното спортно събитие, официално е 220 милиарда долара – десетки пъти над стойността за последните три мондиала. Към 75% от сумата отива (почти поравно) за новите модерно климатизирани стадиони, помощни тренировъчни съоръжения и обекти за настаняване на отбори и фенове. Другата част е за транспортна инфраструктура и практически ново градче около главния стадион „Лусаил“.
От ФИФА защитават космическите харчове с твърдение, че в подготовката на първенството Катар за две-три години е извършил прогрес като за 20 г. Изтъква се не само наследството на спортните обекти, но и законодателни реформи към защита правата на работниците емигранти, по отношение на които емирството отнесе остри критики. Мнозина остават песимисти и обясняват похвалите от ФИФА с очакваните милиардни печалби, от които 440 милиона долара ще бъдат разпределени към 32-та участващи отбора.
