Елена Поптодорова е дипломат, политик и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Депутат 4 мандата в парламента. Била е два мандата български посланик в САЩ. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб.
- Как се представяте пред хората?
Елена Поптодорова. С името.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Важно е. Според известния афоризъм, това е единственото нещо, което не можеш да направиш втори път.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам в харесване и химия от първо запознанство. Не е задължително да води до любов. Достатъчно е усещането за общност.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Зависи от човека отсреща. Прагът на допустимост варира, но никога не отива отвъд чертата на самозащита.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Несправедливост, агресивна и самонадеяна неграмотност.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Компромисът е винаги в контекст и зависи от конкретни обстоятелства. Намирам го за необходим и неизбежен. Смятам, че трябва да спира, когато вече е незащитим.
- Какво може да ви разплаче?
Отстоявано въпреки всичко достойнство, човешка драма. Разветият национален флаг с българския химн – това не е преструвка, случвало ми се е винаги при официални български поводи. Е, не е плач, но е просълзяване и трудно преглъщане.
- На какво най-често се смеете?
Смея се лесно, даже сама си търся поводи. Смея се на ситуации, на хубави вицове – тип английски хумор. Смея се на себе си. Не се присмивам.
- Последната книга, която ви впечатли?
Прилежно се стремя да следя българските автори, особено по-новите – Георги Господинов, Теодора Димова, Здравка Ефтимова. Но имам едно срамно признание – от много време вниманието ми е към политическите четива. Като че ли нямам достатъчно концентрация за фабулен сюжет. Хич не е за хвалба …
- Последният филм, който ви впечатли?
„Не поглеждай нагоре“ (Don’t Look Up), с Леонардо ди Каприо, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет.
- Любим художник?
Трудно ми е да посоча един любим. Гледам колкото мога повече. Възхищавам се на много. Чувствам се уютно с наивистите – 19-ти и 20-ти век.
- Любим писател?
Още по-трудно. Като мнозина съм преминала през период на „безразборно“ четене. Готова съм винаги да се върна към Чехов, Мопасан, Керуак, Стайнбек, Роалд Дал, Сол Белоу, Моравияq Fскар Уайлд, Марк Твен r толкова още. Но всъщност май най-отпред ще сложа Павел Вежинов.
- Любим поет?
Дебелянов, Дамян Дамянов ….и пак още други …
- Любим певец?
Обичам рокендрол, блус, джаз, италианската музика…Наистина са ми трудни такива въпроси за едно име. Харесвам повече жанрове и изпълнители, отколкото побира един кратък отговор.
- Любим филм?
Е, пак не мога с едно име – тук е „Казабланка“, „Оркестър без име“, „Таралежите се раждат без бодли“, “Изборът на Софи“, италианския неореализъм. Всъщност избирам филмите по любими актьори и режисьори.
- Любимо тв предаване?
„Стани богат“ с Михаил Биллалов.
- Каква музика предпочитате да слушате?
В зависимост от състоянието на бодрост или умора варира от рок и джаз и всякаква танцувална до баладна, инструментална. Вагнер ми е труден.
- Политик, на когото вярвате?
Вярата е особена категория. Има политици, които подкрепям, заради сходни виждания. Уважавам всеки, показал порядъчност – дори и да се разминаваме във възгледите.
- Историческа личност, която презирате?
Марк Юний Брут.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Елинър Рузвелт.
- Любим парфюм?
Рив Гош на Ив Сен Лоран.
- Любимо мъжко име?
Борислав, на баща ми. И също Георги.
- Любимо женско име?
Ясмина, на дъщеричката ми, която я няма. С времето харесах и Рада, на мама, която пък не си го харесваше.
- Какво научихте от родителите си?
„Дръж главата високо и името чисто“ , казваше татко.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Най-сложната задача. Да бъде уважителен човек, четящ (и хартиени книги), засмян и разбиращ. Да знае, че всеки избор носи последствия. И че родителите му не са перфектни – той е по-добър от тях. Но те са винаги до него и за него.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Като не много малка исках да стана актриса. Даже като студентка играх 5 година в театър „Студентина“. Забележителният режисьор Пантелей Пантелеев искаше да експериментира с мен, като нестандартна фигура във ВИТИЗ. Е, разумът на Девата надделя и се отказах да сменям попрището …
- Кое е любимото ви животно?
Конят. Завиждам на тези, които умеят да яздят.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Не се оплаквай, не се обяснявай.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Наистина много се смея на хубави вицове, заливам се от смях и ги забравям. На много помня края, но без началото не става.
- Думата, която използвате най-често?
Всъщност са три – добър ден, извинете, благодаря.
Не ходех още на училище, когато в кварталната книжарница ми казваха „Добърден-а“. Отварях вратата и оттам се провиквах с всички сили: „Доообър дееен!“. За да ме чуят. След десетилетия, вече бях депутат, в цветарницата срещу Съдебната палата продавачката извика: „А, ама това е Добърден-а!“. Нямам по-вълнуваща среща от тази. Детството изведнъж се върна.
- Любимо ястие?
Всякакви салати.
- Любим цвят?
Синьо-зелената гама.
- Любимо питие?
В последните години чаша вино.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Че не можах да стана балерина.
- 3 Кога сте били най-горд/а със себе си?
С наименуването на кръстовището пред посолството ни във Вашингтон на името на Димитър Пешев. Беше много сериозно усилие. За да случи, трябваше да се извърви целият законодателен процес на САЩ – започвайки от общината на Вашингтон, та до Конгреса. Отне повече от година. Трябваше да се търсят свидетелства в подкрепа на личността на Д. Пешев. Стигнах до Яд Вашем в Йерусалим и до Габриеле Нисим – италианският автор на книгата „Човекът, който спря Хитлер“. Намерих на място американски изследователи, които се явиха лично да свидетелстват пред нарочна комисия. И най-сложното – трябваше да неутрализирам Музея на Холокоста във Вашингтон, които имат резерви към България заради депортациите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония.
Днес, като се вкара адресът на посолството в GPS системата, при наближаване гласът на оператора съобщава: „Димитър Пешев Плаза“. Всеки път е особено преживяване. Правила съм го многократно – само за да чуя съобщението.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
В моя случай е невъзможна дилема. Двете са в постоянно състезание, направо конкуренция, с различна степен на превес в различни периоди. Без възможност или право, или желание за отказ от едното от двете.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Много различни. Всеки има място в живота ми по своему, с всеки имам история.
- От какво най-много се срамувате?
От ситуации, в които по моите мерки не съм отговорила на собствената представа за себе си.
- Кой е най-големият ви страх?
Стомашният. Този, който те превзема отвътре. С рационалните страхове опитвам да се справям.
- Мечтата, която преследвате?
Да имам време и спокойствие. Недостижима – като повечето мечти.
- Откъде черпите информация?
Информацията е навсякъде – медии, книги, хора. Стремя се да видя повече гледни точки.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Чрез проверка от повече източници.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Не много. Само в две съм – Туитър и ЛинкдИн. От самата поява на Фейсбук знаех, че не е за мен – не си представям да изляза на виртуалния площад, своеобразна агора, и да разказвам за себе си или себе си пред неизброимо анонимно множество.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не. И не само защото не ми се иска, а защото смятам, че е обективно невъзможно. Човешкият мозък и сетива са действително най-голямото чудо на природата. Самият изкуствен интелект е човешко творение.
- Искате ли да летите в Космоса?
Откровено казано не. Въпреки че и аз имах своя период на научна фантастика, Не се чувствам добре в тесни затворени пространства, от където не мога да изляза, когато пожелая. Сигурно затова не съм имала никакво желание за така модните круизи.
- Вярвате ли в извънземни?
Допускам, че може да ги има някъде, за да държа ума си отворен. Не е суеверна вяра.
- Имате ли пророчески сънища?
Не.
- Кое е любимото ви цвете?
Трудно е да посоча едно. Всяко носи толкова смисъл и нежност.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Да. Едно осиновено, най-добро и най-умно куче.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Търпението.
- Кога предпочитате самотата?
Когато имам нужда да огледам себе си. Когато съм изтощена и търся безвремие.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Поначало пороците не са за харесване. Не харесвам пороците, които променят ума и поведението на човека.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не. Страхувам се от тях и затова не съм ги допускала.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Битката за короната в герба на България. Беше през есента на 1996 г., аз все още бях депутат от БСП. Тя имаше мнозинство и правителство (на Жан Виденов) тогава и с гилотината на мнозинството се готвеше да наложи герб без корона. Смятаха короната за монархически символ и път към връщане на монархията. Никакви аргументи, че е символ на държавност и сравнения с други държави не помагаха. Предизвиках раздразнение и насмешки в групата.
В пълна безпомощност, малко преди гласуването в зала си спомних за едно ръчно тъкано килимче в дома на Иван Станчов във Варна, което изобразяваше три лъва с корони, надпис „Свобода“ и …годината 1874 – четири години преди Освобождението !! Взех килимчето от Джони и го отнесох в залата. Помолих квесторите да го държат опънато пред народните представители. Пледоарията ми беше наистина като битка за живот. Имах чувството, че съм извадила в шепа сърцето си и съм го протегнала към всички в залата. Успях да откъртя три гласа от инак монолитното мнозинство и законопроектът не мина. В 1997 г. вече имаше друго мнозинство, което гласува герб с корони, както повелява историческата традиция на България. Хич друго да не съм свършила, само това ми стига.
- Имате ли хоби?
Хобито изисква пълно отдаване, дори лишаване от други неща, за да е истинско. Аз имам по-скоро любими занимания и отделям време за тях – планината и водата са сред тях.
- Бихте ли се определили като бохем?
По-скоро като жизнерадостен човек, със стремеж към savoir vivre – понякога въпреки всичко.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Основно в България. Чужбина ми е свързана с работа. Неотдавна си мислех, че може би е крайно време да направя почивки в Гърция и Турция – толкова много българи пътуват натам, сигурно има защо.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да съм обездвижена.
- Вярвате ли в късмета?
Всъщност да, вярвам. Смятам, че има и добър, и лош късмет.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Да имам още деца.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Винаги отговарям на този въпрос. На 71.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Живяла съм достатъчно дълго, за да съм имала повече от една. Преживявала съм ги еднакво самокритично, колкото и различни да са били.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Тук и сега. Но знам, че ще съжалявам за онова, което неизбежно ще пропусна напред.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Откриването на ДНК.
- За или против ваксините?
За.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
В теориите не. Знам, обаче, че има такива практики.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Хм, като се замисля, повече либерал, но и с някои консервативни вкусове.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Това ме плаши, но също усещам, че бих бранила детето си в труден избор, ако това се налага. Това е тежко изпитание, да не дава Бог.
- Интересувате ли се от спорт?
О, да! Опитвала съм различни, по-трайно останах с плуване и ски.
- Държите ли на перфектна визия?
Драго ми е като я видя у другите, самата аз не успявам. Утешавам се с максимата, че перфектното е враг на доброто.
- За или против пластичните операции?
Ефектът у някои е толкова страшен, че те отказва завинаги. Разбира се, има и добри примери, но мисля, че пластичната операция отнема от израза и мимиката, които всъщност правят личността. Има начини за поддръжка по по-щадящ начин.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Към днешна дата вече съм свикнала със себе си. Имаше по-ранни години, в които имах недоволство от вида си. Чак комплекс – не. Поначало не съм комплексар – приемам, че всеки има несъвършенства.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
По-твърдо, но с добър дюшек.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Да.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не, напротив. Интересно ми е, стимулира ме.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
По инстинкт у дома, където и стените помагат. А по мечта – в обетованата земя. Още не съм я намерила.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Ще звучи банално, но е вярно. Когато се раждаха децата ми. Има и други, но са от различен порядък.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Живея го от половин година насам. Заредиха се трудни житейски премеждия, буквално без пауза.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че утре идва нов ден. (Получи се по Скарлет О‘Хара. )
- Вярвате ли в приятелството?
Вярвам в подкрепата между хората. Оттук тръгват и приятелствата.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С лодка. За да мога да го напусна щом пожелая.
- Може ли да простите изневяра?
Да.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Нямам такъв казус.
- Привърженик ли сте на брака?
Да.
- Романтични ли сте?
Всъщност да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Онзи полуздрач, когато денят си тръгва, а нощта още не е дошла. Когато и слънцето, и луната са на небето.
- На кой народ симпатизирате?
Симпатизирам на хора. Народът е нещо голямо и твърде обобщено. Обикновено съм на страната на дискриминиран, мачкан народ.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Справям ли се?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Професионалният късмет ми даде възможност да разговарям с различни личности от нашето време – някои истински интересни, други по-малко. Би ми се искало да разговарям с Чърчил, но мога да го правя само на ум.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Тези, които умират, като че ли се раждат отново, макар и в друг контекст и с друг адрес.
- Кога свършва детството?
Май никога.
- С какво никога не искате да се разделите?
С очакванията.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Получих го от един английски посланик у нас, в самото начало на кариерата ми. На протоколно събитие с дипломатическия корпус в Плевен бях облякла дългата рокля на мама ( моят гардероб беше още студентски). Той приближи и тихичко ми каза: „It’s always better to be underdressed than overdressed.” Казвам го в оригинал, тъй като се усеща най-точно. В предовд е по-добре да си ненатрапчив, отколкото фрапантен.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Имало е моменти, когато съм го вярвала. Със сигурност знам, че не можем да изживеем живота на другия. Това ме е спасило от завист.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Разбирателство и добро настроение. И здраве, разбира се. Май най-точната формула е българското „Да си жив и здрав“.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Без агония. С близки хора около себе си.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С това, че съм уважавала всекиго. Стремяла съм се да бягам от лъжата. Вярвала съм в каузи и съм ги следвала, дори и на висока цена понякога.
