- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Елена Поптодорова

Елена Поптодорова е дипломат, политик и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Депутат 4 мандата в парламента. Била е два мандата български посланик в САЩ. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб.

  1. Как се представяте пред хората?

Елена Поптодорова. С името.

  1. Важно ли е за вас първото впечатление?

Важно е. Според известния афоризъм, това е единственото нещо, което не можеш да направиш втори път.

  1. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Вярвам в харесване и химия от първо запознанство. Не е задължително да води до любов. Достатъчно е усещането за общност.

  1. Допускате ли лесно хора до себе си?

Зависи от човека отсреща. Прагът на допустимост варира, но никога не отива отвъд чертата на самозащита.

  1. Какво може да ви извади от равновесие?

Несправедливост, агресивна и самонадеяна неграмотност.

  1. Компромисът, който не бихте си позволили?

Компромисът е винаги в контекст и зависи от конкретни обстоятелства. Намирам го за необходим и неизбежен. Смятам, че трябва да спира, когато вече е незащитим.

  1. Какво може да ви разплаче?

Отстоявано въпреки всичко достойнство, човешка драма. Разветият национален флаг с българския химн – това не е преструвка, случвало ми се е винаги при официални български поводи. Е, не е плач, но е просълзяване и трудно преглъщане.

  1. На какво най-често се смеете?

Смея се лесно, даже сама си търся поводи. Смея се на ситуации, на хубави вицове – тип английски хумор. Смея се на себе си. Не се присмивам.

  1. Последната книга, която ви впечатли?

Прилежно се стремя да следя българските автори, особено по-новите –  Георги Господинов, Теодора Димова, Здравка Ефтимова. Но имам едно срамно признание – от много време вниманието ми е към политическите четива. Като че ли нямам достатъчно концентрация за фабулен сюжет. Хич не е за хвалба …

  1. Последният филм, който ви впечатли?

„Не поглеждай нагоре“ (Don’t Look Up), с Леонардо ди Каприо, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет.

  1. Любим художник?

Трудно ми е да посоча един любим. Гледам колкото мога повече. Възхищавам се на много. Чувствам се уютно с наивистите – 19-ти и 20-ти век.

  1. Любим писател?

Още по-трудно. Като мнозина съм преминала през период на „безразборно“ четене. Готова съм винаги да се върна към Чехов, Мопасан, Керуак, Стайнбек, Роалд Дал, Сол Белоу, Моравияq Fскар Уайлд, Марк Твен r толкова още. Но всъщност май най-отпред ще сложа Павел Вежинов.

  1. Любим поет?

Дебелянов, Дамян Дамянов ….и пак още други …

  1. Любим певец?

Обичам рокендрол, блус, джаз, италианската музика…Наистина са ми трудни такива въпроси за едно име.  Харесвам повече жанрове и изпълнители, отколкото побира един кратък отговор.

  1. Любим филм?

Е, пак не мога с едно име – тук е „Казабланка“, „Оркестър без име“, „Таралежите се раждат без бодли“, “Изборът на Софи“, италианския неореализъм. Всъщност избирам филмите по любими актьори и режисьори.

  1. Любимо тв предаване?

„Стани богат“ с Михаил Биллалов.

  1. Каква музика предпочитате да слушате?

В зависимост от състоянието на бодрост или умора варира от рок и джаз и всякаква танцувална до баладна, инструментална. Вагнер ми е труден.

  1. Политик, на когото вярвате?

Вярата е особена категория. Има политици, които подкрепям, заради сходни виждания.  Уважавам всеки, показал порядъчност – дори и да се разминаваме във възгледите.

  1. Историческа личност, която презирате?

Марк Юний Брут.

  1. Историческа личност, на която се възхищавате?

Елинър Рузвелт.

  1. Любим парфюм?

Рив Гош на Ив Сен Лоран.

  1. Любимо мъжко име?

Борислав, на баща ми. И също Георги.

  1. Любимо женско име?

Ясмина, на дъщеричката ми, която я няма. С времето харесах и Рада, на мама, която пък не си го харесваше.

  1. Какво научихте от родителите си?

„Дръж главата високо и името чисто“ , казваше татко.

  1. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?

Най-сложната задача. Да бъде уважителен човек, четящ (и хартиени книги), засмян и разбиращ. Да знае, че всеки избор носи последствия. И че родителите му не са перфектни – той е по-добър от тях. Но те са винаги до него и за него.

  1. Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?

Като не много малка исках да стана актриса. Даже като студентка играх 5 година в театър „Студентина“. Забележителният режисьор Пантелей  Пантелеев искаше да експериментира с мен, като нестандартна фигура във ВИТИЗ. Е, разумът на Девата надделя и се отказах да сменям попрището …

  1. Кое е любимото ви животно?

Конят. Завиждам на тези, които умеят да яздят.

  1. Мото, девиз или цитат, които следвате?

Не се оплаквай, не се обяснявай.

  1. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?

Наистина много се смея на хубави вицове, заливам се от смях и ги забравям. На много помня края, но без началото не става.

  1. Думата, която използвате най-често?

Всъщност са три – добър ден, извинете, благодаря.

Не ходех още на училище, когато в кварталната  книжарница ми казваха „Добърден-а“. Отварях вратата и оттам се провиквах с всички сили: „Доообър дееен!“. За да ме чуят. След десетилетия, вече бях депутат, в цветарницата срещу Съдебната палата продавачката извика: „А, ама това е Добърден-а!“. Нямам по-вълнуваща среща от тази. Детството изведнъж се върна.

  1. Любимо ястие?

Всякакви салати.

  1. Любим цвят?

Синьо-зелената гама.

  1. Любимо питие?

В последните години чаша вино.

  1. Пушите ли?

Не.

  1. Кое е първото ви разочарование в живота?

Че не можах да стана балерина.

  1. 3 Кога сте били най-горд/а със себе си?

С наименуването на кръстовището пред посолството ни във Вашингтон на името на Димитър Пешев. Беше много сериозно усилие. За да случи, трябваше да се извърви целият законодателен процес на САЩ – започвайки от общината на Вашингтон, та до Конгреса. Отне повече от година. Трябваше да се търсят свидетелства в подкрепа на личността на Д. Пешев. Стигнах до Яд Вашем в Йерусалим и до Габриеле Нисим – италианският автор на книгата „Човекът, който спря Хитлер“. Намерих на място американски изследователи, които се явиха лично да свидетелстват пред нарочна комисия. И най-сложното – трябваше да неутрализирам Музея на Холокоста във Вашингтон, които имат резерви към България заради депортациите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония.

Днес, като се вкара адресът на посолството в GPS системата, при наближаване гласът на оператора съобщава: „Димитър Пешев Плаза“. Всеки път е особено преживяване. Правила съм го многократно – само за да чуя съобщението.

  1. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

В моя случай е невъзможна дилема. Двете са в постоянно състезание, направо конкуренция, с различна степен на превес в различни периоди. Без възможност или право, или желание за отказ от едното от двете.

  1. Какви са хората от приятелския ви кръг?

Много различни. Всеки има място в живота ми по своему, с всеки имам история.

  1. От какво най-много се срамувате?

От ситуации, в които по моите мерки не съм отговорила на собствената представа за себе си.

  1. Кой е най-големият ви страх?

Стомашният. Този, който те превзема отвътре. С рационалните страхове опитвам да се справям.

  1. Мечтата, която преследвате?

Да имам време и спокойствие. Недостижима – като повечето мечти.

  1. Откъде черпите информация?

Информацията е навсякъде – медии, книги, хора. Стремя се да видя повече гледни точки.

  1. Как отсявате истината от фалшивите новини?

Чрез проверка от повече източници.

  1. Колко време прекарвате в социалните мрежи?

Не много. Само в две съм – Туитър и ЛинкдИн. От самата поява на Фейсбук знаех, че не е за мен – не си представям да изляза на виртуалния площад, своеобразна агора, и да разказвам за себе си или себе си пред неизброимо анонимно множество.

  1. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

Не. И не само защото не ми се иска, а защото смятам, че е обективно невъзможно. Човешкият мозък и сетива са действително най-голямото чудо на природата. Самият изкуствен интелект е човешко творение.

  1. Искате ли да летите в Космоса?

Откровено казано не. Въпреки че и аз имах своя период на научна фантастика, Не се чувствам добре в тесни затворени пространства, от където не мога да изляза, когато пожелая. Сигурно затова не съм имала никакво желание за така модните круизи.

  1. Вярвате ли в извънземни?

Допускам, че може да ги има някъде, за да държа ума си отворен. Не е суеверна вяра.

  1. Имате ли пророчески сънища?

Не.

  1. Кое е любимото ви цвете?

Трудно е да посоча едно. Всяко носи толкова смисъл и нежност.

  1. Отглеждате ли домашен любимец?

Да. Едно осиновено, най-добро и най-умно куче.

  1. Кое според вас е най-ценното човешко качество?

Търпението.

  1. Кога предпочитате самотата?

Когато имам нужда да огледам себе си. Когато съм изтощена и търся безвремие.

  1. Има ли порок, който ненавиждате?

Поначало пороците не са за харесване. Не харесвам пороците, които променят ума и поведението на човека.

  1. Борили ли сте се със зависимости?

Не. Страхувам се от тях и затова не съм ги допускала.

  1. Коя е най-тежката битка, която сте водили?

Битката за короната в герба на България. Беше през есента на 1996 г., аз все още бях депутат от БСП. Тя имаше мнозинство и правителство (на Жан Виденов) тогава и с гилотината на мнозинството се готвеше да наложи герб без корона. Смятаха короната за монархически символ и път към връщане на монархията. Никакви аргументи, че е  символ на държавност и сравнения с други държави не помагаха. Предизвиках раздразнение и насмешки в групата.

В пълна безпомощност, малко преди гласуването в зала си спомних за едно ръчно тъкано килимче  в дома на Иван Станчов във Варна, което изобразяваше три лъва с корони, надпис „Свобода“ и …годината 1874 – четири години преди Освобождението !! Взех килимчето от Джони и го отнесох в залата. Помолих квесторите да го държат опънато пред народните представители. Пледоарията ми беше наистина като битка за живот. Имах чувството, че съм извадила в шепа сърцето си и съм го протегнала към всички в залата. Успях да откъртя три гласа от инак монолитното мнозинство и законопроектът не мина. В 1997 г. вече имаше друго мнозинство, което гласува герб с корони, както повелява историческата традиция на България. Хич друго да не съм свършила,  само това ми стига.

  1. Имате ли хоби?

Хобито изисква пълно отдаване, дори лишаване от други неща, за да е истинско. Аз имам  по-скоро любими занимания и отделям време за тях – планината и водата са сред тях.

  1. Бихте ли се определили като бохем?

По-скоро като жизнерадостен човек, със стремеж към savoir vivre – понякога въпреки всичко.

  1. Къде почивате – в България или в чужбина?

Основно в България. Чужбина ми е свързана с работа. Неотдавна си мислех, че може би е крайно време да направя почивки в Гърция и Турция – толкова много българи пътуват натам, сигурно има защо.

  1. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?

Да съм обездвижена.

  1. Вярвате ли в късмета?

Всъщност да, вярвам. Смятам, че има и добър, и лош късмет.

  1. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

Да имам още деца.

  1. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

Винаги отговарям на този въпрос. На 71.

  1. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

Живяла съм достатъчно дълго, за да съм имала повече от една. Преживявала съм ги еднакво самокритично, колкото и различни да са били.

  1. В коя епоха бихте предпочели да живеете?

Тук и сега. Но знам, че ще съжалявам за онова, което неизбежно ще пропусна напред.

  1. Кое според вас е най-голямото научно постижение?

Откриването на ДНК.

  1. За или против ваксините?

За.

  1. Вярвате ли в конспиративни теории?

В теориите не. Знам, обаче, че има такива практики.

  1. Как бихте се определили – либерал или консерватор?

Хм, като се замисля, повече либерал, но и с някои консервативни вкусове.

  1. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?

Това ме плаши, но също усещам, че бих бранила детето си в труден избор, ако това се налага. Това е тежко изпитание, да не дава Бог.

  1. Интересувате ли се от спорт?

О, да! Опитвала съм различни, по-трайно останах с плуване и ски.

  1. Държите ли на перфектна визия?

Драго ми е като я  видя у другите, самата аз не успявам. Утешавам се с максимата, че перфектното е враг на доброто.

  1. За или против пластичните операции?

Ефектът у някои е толкова страшен, че те отказва завинаги. Разбира се, има и добри примери, но мисля, че пластичната операция отнема от израза и мимиката, които всъщност правят личността. Има начини за поддръжка по по-щадящ начин.

  1. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

Към днешна дата вече съм свикнала със себе си. Имаше по-ранни години, в които имах недоволство от вида си. Чак комплекс – не. Поначало не съм комплексар – приемам, че всеки има несъвършенства.

  1. Твърдо или меко легло предпочитате?

По-твърдо, но с добър дюшек.

  1. Доволни ли сте от заплатата, която получавате?

Да.

  1. Страхувате ли се от новото начало?

Не, напротив. Интересно ми е, стимулира ме.

  1. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

По инстинкт у дома, където и стените помагат. А по мечта – в обетованата земя. Още не съм я намерила.

  1. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

Ще звучи банално, но е вярно. Когато се раждаха децата ми. Има и други, но са от различен порядък.

  1. Най-тежкият период, който сте преживели?

Живея го от половин година насам. Заредиха се трудни житейски премеждия, буквално без пауза.

  1. Коя е надеждата, която ви крепи?

Че утре идва нов ден. (Получи се по Скарлет О‘Хара. )

  1. Вярвате ли в приятелството?

Вярвам в подкрепата между хората. Оттук тръгват и приятелствата.

  1. С кого бихте живели на самотен остров?

С лодка. За да мога да го напусна щом пожелая.

  1. Може ли да простите изневяра?

Да.

  1. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?

Нямам такъв казус.

  1. Привърженик ли сте на брака?

Да.

  1. Романтични ли сте?

Всъщност да.

  1. Кой е любимият ви момент от денонощието?

Онзи полуздрач, когато денят си тръгва, а нощта още не е дошла. Когато и слънцето, и луната са на небето.

  1. На кой народ симпатизирате?

Симпатизирам на хора. Народът е нещо голямо и твърде обобщено. Обикновено съм на страната на дискриминиран, мачкан народ.

  1. Кой е въпросът, който си задавате най-често?

Справям ли се?

  1. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

Професионалният късмет ми даде възможност да разговарям с различни личности от нашето време – някои истински интересни, други по-малко. Би ми се искало да разговарям с Чърчил, но мога да го правя само на ум.

  1. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

Тези, които умират, като че ли се раждат отново, макар и в друг контекст и с друг адрес.

  1. Кога свършва детството?

Май никога.

  1. С какво никога не искате да се разделите?

С очакванията.

  1. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

Получих го от един английски посланик у нас, в самото начало на кариерата ми. На протоколно събитие с дипломатическия корпус в Плевен бях облякла дългата рокля на мама ( моят гардероб беше още студентски). Той приближи и тихичко ми каза: „It’s always better to be underdressed than overdressed.” Казвам го в оригинал, тъй като се усеща най-точно. В предовд е по-добре да си ненатрапчив, отколкото фрапантен.

  1. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

Имало е моменти, когато съм го вярвала. Със сигурност знам, че не можем да изживеем живота на другия. Това ме е спасило от завист.

  1. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

Не.

  1. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

Не.

  1. Каква е представата ви за щастие?

Разбирателство и добро настроение. И здраве, разбира се. Май най-точната формула е българското „Да си жив и здрав“.

  1. Как бихте искали да си отидете от този свят?

Без агония. С близки хора около себе си.

  1. С какво бихте искали да ви запомнят хората?

С това, че съм уважавала всекиго. Стремяла съм се да бягам от лъжата. Вярвала съм в каузи и съм ги следвала, дори и на висока цена понякога.

- Реклама -

Последни новини