Елин Рахнев – поет, драматург, журналист, режисьор. Притежава всички възможни награди за пиесите си. Книгите му със стихове „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“, „Зелда“ са библиите на романтиците. „Веселата карета“ – най-новият му авторски спектакъл в театъра на Хасково, където е драматург, е сред актуалните хитове в националния афиш.
- Как се представяте пред хората?
Някакъв, който се мотае на този свят. Ако никой нищо не знае за мен, е идеалният вариант. Не е поза.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Вече не. Продължавам да вярвам, че всеки човек е вселена и всеки има нужда от време, за да разкаже за себе си.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Абсолютно. Но предпочитам следващите погледи.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Винаги. И понякога много страдам от това. Но не знам как да се променя.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Никога не съм в равновесие. Ако постигна това състояние, вече няма да съм тук.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Да остарея като чичка.
- Какво може да ви разплаче?
Всяка котка на този свят. Не знам защо, но имам чувството, че котките са измислени точно заради това.
- На какво най-често се смеете?
Пак на котките.
- Последната книга, която ви впечатли?
Препрочетох „Аутопсия на една любов“ на Виктор Пасков. Огромен писател. Трябва да се препрочита непрекъснато.
- Последният филм, който ви впечатли?
„За безкрайността“ на Рой Андершон. След него за известно време не можех да гледам друг филм.
- Любим художник?
Кольо Карамфилов, естествено. Бяхме неразделни. Смятам го за неизмерим.
- Любим писател?
Започвам с Томас Ман. Но тук списъкът е много дълъг и няма да стигне мястото.
- Любим поет?
Уолт Уитман
- Любим певец?
В началото е Том Йорк, но и тук са много.
- Любим филм?
Всичко на Сорентино. И пак на Сорентино.
- Любимо тв предаване?
Може би онези, които и аз съм правил някъде в годините. Казвам го със закачка.
- Каква музика предпочитате да слушате?
В момента слушам само инди, гаражни банди. Харесвам, че разместват сезоните. Музиката ми е като дишане. Мога дълго да говоря за това.
- Политик, на когото вярвате?
Ицо Хазарта.
- Историческа личност, която презирате?
Менгеле. Не мога да повярвам, че изобщо се е родил някой като него.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Амадеус. След Laсrimosa светът е различен.
- Любим парфюм?
Всичко на „Армани“.
- Любимо мъжко име?
Христо.
- Любимо женско име?
Зелда.
- Какво научихте от родителите си?
В живота няма режисьори. Ти си – и никой друг.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Не разбирам от това. Но вероятно най-естественото нещо е да са добри, съпричастни, да подадат ръка, когато се наложи.
- Какъв искахте да станете като малък?
Бас китарист. Да имам банда, която да счупи облаците.
- Кое е любимото ви животно?
Котките, ако изобщо са животни. Аз мисля, че не са.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Всеки човек те превъзхожда поне с две неща. Никога не забравяй това.
- Разкажете виц, на който искрено сте се смели?
Турист иска да си хване такси от Ню Йорк за Поморие. Пита таксиметровия шофьор дали е удобно. Шофьорът го гледа странно. Пита го втори път, следва още по-странен поглед. На третия път туристът обяснява, че ще даде 300 000 долара. Шофьорът само проронва: До новия или до стария град? В този виц е събран целият ни днешен живот.
- Думата, която използвате най-често?
Есен. Имам чувството, че есента е във всичките ми вени и артерии.
- Любимо ястие?
Палачинките на баба ми Елисавета, на която съм кръстен. Бяха събрали цялата любов към мен.
- Любим цвят?
Бяло. Може би защото много обичам Малевич.
- Любимо питие?
Водка. Много чиста. Без никакви примеси.
- Пушите ли?
Непрекъснато.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато разбрах, че лошите са повече от добрите. Знам, че звучи метафорично, но съм искрен.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Вчера. Една жена ме срещна на улицата и ми каза, че „Зелда“ и „Канела“ са на нощното й шкафче. Притесних се толкова много. Но съм и малко горд.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Кариерата никога не ме е интересувала.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Тези, които ме пазят и обичат. А аз правя същото за тях.
- От какво най-много се срамувате?
Аз целият съм един голям срам. Не се научих да се харесвам. Може би е грешка, може би не. Не знам.
- Кой е най-големият ви страх?
Дали ще умра красиво или не.
- Мечтата, която преследвате?
Да бъда поне в малко хармония с околния свят.
- Откъде черпите информация?
Аз имам деформация. Работил съм дълго време в медии. Хаотично е.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Трудно. Затова все повече се отдалечавам от всекидневието.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Половин час. А може и изобщо да не прекарвам.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Възможно е. Но това ще бъде свят, в който мен няма да ме има.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не, нямам подобно любопитство.
- Вярвате ли в извънземни?
Да. Дори някога с приятели искахме да направим филм за дупката в Царичина. Тогава изчетох много неща по темата.
- Имате ли пророчески сънища?
Понякога има неща, които се сбъдват. Не знам дали това са пророчески сънища.
- Кое е любимото ви цвете?
Кактус. Дори много често съм се питал как изобщо се е появил на този свят.
- Отглеждате ли домашен любимец?
В момента не. Но съвсем скоро ще имам котка. Цял живот съм гледал котки.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Това е въпрос за цяла книга. И всеки отговор ще звучи семпло. Но все пак – да обичаш.
- Кога предпочитате самотата?
От 6 до 8 сутрин. Тогава съм самотник в самотата. Мое време.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Дори не съм се замислял. Ако нечистоплътността във всичките й форми е порок, значи е това.
- Борили ли сте се със зависимости?
Непрекъснато. Но го приех, че това си е моят живот и край. И се успокоих.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Имам чувството, че ми предстои. Но се опитвам да гледам една идея по-мъдро и философски.
- Имате ли хоби?
Не, нямам хоби. Но имам неща, които обичам болезнено – като футбола например.
- Бихте ли се определили като бохем?
Живял съм сред велики бохеми. Сред велики души. И сигурно съм взел нещо от тях. Да, смятам се и ми харесва така.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Никога през живота си не съм ходил на почивка. Все нещо правя. Нямам представа как човек отива някъде и почива. Но все пак България е моето място.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На Салиери. Много, много велика история е неговата. И тъжна.
- Вярвате ли в късмета?
Вярвам. Абсолютно съм на мнението, че той е половин живот.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Много са. Но сега се сещам, че преди години – и то по моя вина, се разминах с един световен импресарио, който искаше да продава пиесите ми.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Другата година ставам на 55. И ако съм жив, ще направя жесток купон. Ще събера живите и мъртвите ми приятели.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Преди години театрални критички ме оприличиха на бездарник заради втората ми пиеса – „Прозорецът на Йонеско“. Никога не съм се чувствал по-безсмислен. Преодолях го. Но ми трябваше време.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Бел епок, разбира се. Иска ли питане. Аз и сега се пробвам да живея там.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Компасът. Без него великите географски открития щяха да са фикция.
- За или против ваксините?
Лично аз се ваксинирах, защото влязох в репетиции и смятах, че така е коректно към останалите.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не вярвам. И не искам да вярвам. И тази тема винаги ми е идвала малко в повече.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
По-скоро либерал. Но вероятно във всеки дреме един консерватор.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не, не смятам. И си мисля, че много започнахме да подценяваме нещата, за които сме измислени.
- Интересувате ли се от спорт?
Много. Радикален футболен фен съм. Футболът е голяма част от моя живот.
- Държите ли на перфектна визия?
Държа да се чувствам себе си. Може би това пак е перфектна визия в по-добрата й форма.
- За или против пластичните операции?
„За“, разбира се. Смятам, че всеки има право на това. Всеки има право да се опита да бъде по-щастлив.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Винаги. Боря се с него, но не ми се получава.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо. Защото там сънувам приказни сънища.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Много. Дори се чудя как изобщо получавам заплата.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Всяко ново начало е и битка с времето. И това си заслужава.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България. Вероятно за много хора е глупаво, но за мен е така.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Никога няма да забравя, когато Христо, сина ми, се роди. Бях на 22. Не знаех къде се намирам.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Смъртта на много хора, които ме пазиха и обичаха.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Нямам надежда, която ме пази и крепи. Живея ден за ден.
- Вярвате ли в приятелството?
Това е едно от най-сакралните неща за мен. Заобиколен съм от приятели и любовта ни е взаимна.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С тези, които ме обичат.
- Можете ли да простите изневяра?
Да. Не мисля, че е най-страшното нещо на света.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не. И не мисля, че е необходимо.
- Привърженик ли сте на брака?
Зависи от дозата хармония и щастие в него. Ако ги няма, мисля, че е безсмислен.
- Романтични ли сте?
Предполагам да. Вероятно, ако не бях, щях да съм служител в голяма корпорация.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сутрин, изгрев, кафе, цигари.
- На кой народ симпатизирате?
Аржентина. Има някаква велика лудост там, която ме привлича.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Дали остарявам красиво. Този въпрос ме мъчи, откакто съм се родил.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Джон Ленън, естествено. Аз непрекъснато си говоря с него. И той с мен. Разбираме се.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Този свят няма да стане по-добър.
- Кога свършва детството?
Когато прочетеш „Майстора и Маргарита“.
- С какво никога не искате да се разделите?
С една-две мечти, които стоят в корените на главата ми. Без тях съм мъртвец.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да си бъда елин и така да прекося света. Това е напълно достатъчно.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че сме прашинки на този свят. И всеки, който се взима на сериозно, ми е много смешен.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не. Искрено се страхувам. Не искам да знам какво ще ми се случи и час напред.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Откакто се помня. Давам си сметка, че не кореспондира с предния отговор, но е така.
- Каква е представата ви за щастие?
Да се събуждаш гълъб и да не си лягаш като таратайка.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Красиво. И да ме изпратят кварталните котки. Мустаците си да сведат в поклон.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Някакъв един елин се е мотал на този свят. Мисля, че е достатъчно.
