„Как може някой да управлява страна, в която има 246 вида сирена?“ Думите са на Шарл дьо Гол, легендарния президент на Франция след Втората световна война, с които се илюстрира дълбокото разделение във френското общество. Известни със своята ненавист към авторитаризма, на избори французите никога не са около „кого харесваме най-много“, а по-скоро „кого мразим най-малко“. Преизбирането на президент се случва рядко във френската политика, Жак Ширак е последният, който получава втори мандат през 2002 година.
В последните пет години французите мразят най-малко Еманюел Макрон. Но дали тази тенденция ще се запази и след април, когато са планирани двата тура на президентските избори във Франция? Да – сочат социологическите проучвания, които периодично са обобщавани от Politico. Въпреки трусовете, ескалирали в митингите на Gillets Jeunes (жълтите жилетки) в страната, най-младият президент в историята на Франция показа сила по-скоро във външнополитически план. Затова войната в Украйна може да се окаже решаващият коз в предстоящите избори.
Първите петима в голямата битка за Елисейския дворец
По последни данни голямата битка за Елисейския дворец ще е между петима – Еманюел Макрон, Марин льо Пен, Ерик Земур, Валери Пекрес и Жан-Люк Меланшон.
Лявата част от политическото пространство е раздробена, но най-поддържаният е Жан-Люк Меланшон с рейтинг от около 10% засега. По време на изборите през 2017 година той получава 20% подкрепа. Губи доверие в последните години най-вече заради навика си да лансира странни теории. През юни миналата година Меланшон заяви, че в дните преди президентските избори ще има сериозен инцидент или дори убийство, за да бъде манипулирано обществото, а резултатите са предварително написани. За жалост на левия избирател без обединение в тази част на политическия спектър техният кандидат няма шанс да прескочи първия тур, който е на 10 април.
Френското дясно е по-мобилизирано и трима кандидати имат шанс да стигнат до втория тур, насрочен за 24 април. Сред тях на първо място е Марин льо Пен, след нея с почти изравнени сили са Ерик Земур и Валери Пекрес.
Всъщност изненадата е Пекрес, която е избрана за представител на републиканците, партията на президента Шарл дьо Гол. Самата Валери Пекрес се представя като 2/3 Ангела Меркел и 1/3 Маргарет Тачър. Произлизаща от семейство на интелектуалци, Пекрес говори японски и руски, възгледите й са проевропейски и представя дясноцентристка икономическа програма. Смята да увеличи сегашната 35-часова работна седмица, да вдигне пенсионната възраст до 65 години и да намали публичните разходи. От 2015 година Пекрес управлява френския регион Ил дьо Франс, където е забранила носенето на бурки. Тя се обявява против еднополовите бракове и застава зад идеята да бъдат депортирани всички незаконни мигранти.
Най-крайнодесният кандидат на изборите е Ерик Земур. С образование от парижкия Институт по политически науки, 63-годишният телевизионер, журналист, есеист и политик през 2021 г. създава своя политически проект Reconquête! (Реконкиста). Типично за крайнодесен кандидат, реториката на Земур обхваща идеята за нации и по-специално за национална принадлежност – французите са във Франция, холандците – в Нидерландия, и т.н. Една от целите му „нулева миграция“ би могла да бъде постигната, ако се постави задължителен депозит от 10 000 евро за „определени чужденци“, които искат френска виза. Борбата срещу исляма също е важна за Ерик Земур, който планира да забрани носенето на бурки на публични места, строежа на джамии, както и да наложи строг контрол и наблюдение над всички имами в страната. Земур обещава на привържениците си, че ще работи за излизане на Франция от НАТО, а също и за преформатиране на Европейския съюз в Европа на народите. Важно за него е да се спре разширяването на ЕС и да бъде прекратен процесът на евроинтеграция на Турция. Според последните проучвания на социолозите Земур и Пекрес делят третото място на първия тур с около 10–11% за всеки от тях.
Същото вино в нова бутилка
Засега с най-големи шансове да се изправи в директен сблъсък с Макрон е Марин льо Пен, което реално ще е повторение на предишния президентски вот. Адвокат по образование, Льо Пен е дъщеря на известния крайнодесен френски политик Жан-Мари льо Пен, бивш военен от френския чуждестранен легион и основател на Националния фронт. След като сменя баща си като лидер на политическото движение, Марин преименува Фронта на Rassemblement national (Национално обединение). В момента Марин льо Пен има около 18% подкрепа, а проучванията показват, че на втори тур би загубила от Макрон с 42% към 58% (33,9% към 66,1% бе резултатът от втория тур на предишните избори). Но оттогава до днес реториката на Марин е омекнала, вместо Фрекзит тя вече предлага преформулиране на Европейския съюз.
Еманюел Макрон има 80% шанс да бъде следващият президент на Франция, показват актуалните прогнози на Politico и Economist. Роден през 1977 г. в семейство на лекари, той не можа да скандализира напълно френското общество, понеже е женен за учителката си по литература, която е 24 години по-възрастна от него. Твърде млад Макрон печели милиони като инвестиционен банкер за Rothschild & Cie. През 2012 година е заместник-началник на щаба на социалистическия президент Франсоа Оланд, две години по-късно става министър на икономиката, придобива популярност със „Закона Макрон“, защитаващ правата на шофьорите.
През 2016 година създава своя политически проект La République En Marche!, накратко En Marche, („Напред!“) с обещанието да продължи промяната. Въпреки че е бил част от социалистите, Макрон не е нито ляв, нито десен. Събира широка подкрепа със своята харизма и сладкодумие, макар да е иронизиран от мнозина, че знае на кого какво да каже, но остава „същото вино в нова бутилка“.
Войната в Украйна изисква силен лидер на ЕС
Няма да е пресилено, ако се каже, че войната в Украйна увеличава преднината на Макрон на предстоящите избори. По време на досегашното си управление той поставя акцент върху по-голямата картина и следователно външната му политика е по-успешна от вътрешната. Една от причините за повишаване на влиянието му е класическият „ефект на митинга около знамето“. По време на криза рейтингът на управляващия лидер се засилва, стига кризата да е международна и достатъчно драматична.
И докато ситуацията в Украйна наклонява везните в ползва на настоящия френски президент, не е така с неговите противници. През 2019 година Ерик Земур заявява, че страната се нуждае от френски Путин. В началото на руската инвазия той застава на страната на Москва с аргумента, че Западът е виновен за положението на Украйна. Според него украинските бежанци трябва да си останат в Полша и съседните държави, но не и във Франция. След рязък спад на рейтинга му Земур се обръща на 180 градуса и осъжда руското нахлуване.
Малко след подкрепата си за анексирането на Крим Марин льо Пен получава 9 милиона евро заем от чешко-руска банка, за която се твърди, че е свързана с Кремъл. От началото на войната досега Льо Пен се опитва да се дистанцира, дори нарежда да бъдат унищожени стотици брошури, в които тя грее на снимка с президента на Руската федерация.
Но щетите вече са нанесени.
В тази ситуация и особено след пенсионирането на Ангела Меркел сегашният, а най-вероятно и бъдещият френски президент Еманюел Макрон ще бъде неформалният лидер на Европейския съюз. Неслучайно именно с Макрон най-често разговаря Путин, въпреки че отношенията между Русия и ЕС днес са обтегнати повече от всякога.
И точно сега има французи, които припомнят идеята на Макрон за европейска стратегическа автономност. Още през 2019 г. той казва, че НАТО е в „мозъчна смърт“, а ЕС трябва да се отдалечи от Алианса и САЩ и в същото време да се концентрира върху собствената си сигурност.
