Петър БОЙЧЕВ
Симеон Сакскобургготски, сменяйки короната с държавния печат, промени много неща за родината си. И в личен план. Един приятел много оригинално го нарече СакскобургГорски. Пък и за света – стана първият цар министър-председател.
Той обаче промени нещо много важно – езика на властта. Неслучайно прякорът на дядо му е бил Фердинанд Лисицата. При първото интервю на царя при Кеворк Кеворкян той ни изуми с брилянтния си запазен архаичен български език. Може би първите червени точки за бъдещата му кариера бяха направени точно тогава. По-нататък всичко вече беше предначертано.
Идвайки на власт обаче, хитрият Симеон усети силата на поговорката „Език мой – враг мой“. Всяка негова грешка в публично изявление му ядеше здраво от популярността. И той, бидейки виден полиглот, взе гениално решение. Промени си езика. Направи го неразбираем. Дотолкова неразбираем, че царските репортерки си късаха блузите от немощ да преведат какво е казал министър-председателят. Да не говорим пък как се гърчеха на въпроса на главния си редактор: А какво е искал да каже царят?
Ето едно гениално негово мнение по темата Македония. „… Важното е с нещо България да допринесе. Разбира се, Северна Македония също. И нека помислим – защо Албания трябва да е потърпевша заради някакви теми, които ни делят? Пък и едно са историци и учени, друго е прагматичното. Сега, в такъв момент за Европа, е наистина много важно да дадем ход на тези две държави. Така че трябва да се намери прагматичното. Тук има нещо, което аз наричам прагматика. Хем си отстояват едно и те, а от друга страна – защо не помогнем, защо не търгуваме.“
Така де, защо да не помогнем, защо да не търгуваме? И с Албания, покрай прабратята.
Харвардците, които сега ни управляват, по някакъв начин, случайно или не, взеха този елегантен подход на въоръжение. Дали от западното възпитание, дали от забравения български, дали от добър пиар тука, но те много бързо овладяха речта на нищоговоренето. Така няма как да те хванат в крачка, въпреки че зловещо те дебнат от много места. И ето Кирил Петков по темата:
„Ние трябва да говорим, примерно, за фашистки режим, ако е имало такъв, но не трябва да говорим за български фашисти, защото комбинацията между двете… има голяма разлика. Знаем, че фашисткият режим в много европейски страни е направил ужасни неща по времето на Втората световна война, но тези действия са свързани с фашистките режими, не са свързани с националността на тези режими толкова много. Ще се опитаме ясно да разграничим между едното и другото, така че да постигнем да няма език на омразата, но едновременно с това нещата, които са исторически факти, да бъдат такива, каквито са“.
Нещо да стана ясно? Обосновано предположение, както казваше един друг гений на изящната словесност – Цветан Цветанов. Но при него това не беше заучено положение. Просто фразите, които те оплитат тотално, му идваха отвътре, талант. Редактирал съм му интервю. Трудно ми беше с въпроса какво е искал да каже авторът. Беше обаче абсолютно ясно какво не е искал.
Но както е отговорил великият Добри Войников още преди 150 години в „Криворазбраната цивилизация“ откъде да дойде новият ни управник: „Е, ти къф искаш? От нибету, със зюмбюли ли да дойди?“.