Ивет САВОВА
Животът на богатите и успелите отстрани винаги изглежда като приказка. Всеки техен ход и дума предизвиква интерес и коментари. Категоричен пример бе и Стефан Шарлопов. Бизнесменът, наричан българският Доналд Тръмп, издъхна внезапно на 5 февруари 2018 г. в съня си. След неговата кончина начело на бизнеса застанаха голямата му дъщеря Ева и жена му Бояна, от която Шарлопов имаше още четири деца. Как се справят двете жени в тежкия свят на бизнеса, има ли вражда помежду им и как тече животът им сега, разказват единствено пред „Филтър“.
– Изминаха 4 години от внезапната кончина на Стефан Шарлопов. Кое беше най-важното, което си казахте, когато той си отиде?
– Бояна: Казахме си, че трябва да бъдем заедно, за да сме силни, че когато имаме спор, е по-добре да се затворим в една стая, да го изчистим и да вземем заедно решение.
– Ева: Да, разбрахме се за това и спазваме тази уговорка. Колкото и да им се иска на някои хора, с Бояна не си скубем косите една на друга.
– Какъв беше последният ви разговор?
– Ева: Бях родила дъщеря ми Маги и изживявах тежка следродилна депресия. Чувствах се ужасно неразбрана от него, а имах огромна нужда точно той да е до мен. Последният ни разговор бе в една неделя, когато ми звънна да ме пита какво правя. Обясних му, че се занимавам с бебето и това беше. Много глупав и обикновен разговор. Лишен от смисъл, за мой ужас. Често не си даваме сметка, че технически всеки разговор с даден човек може да бъде последен. Но… няма как да знаем.
– Бояна: Моят последен разговор с мъжа ми беше точно преди да си легне. Казах му, че не мога да си представя да живея без него. Но той не се чувстваше добре, искаше масаж на главата, измери си кръвното – беше високо и пи хапчета. Малко преди това да се случи, изкарахме много сантиментален уикенд. По това време бях записала да уча психотерапия и през почивните дни ходех на курсове. Вечерта в събота като се прибрах, той се занимаваше с момчетата и им обясняваше как да сложат масата, как трябва да бъдат грижовни към жената, бяха сготвили. Проведохме и много личен разговор. Искаше да знае с какво е обидил децата. Каза, че много ги обича, сякаш се сбогуваше с тях. Някои твърдят, че човек усеща, когато краят настъпва. Не знам дали е така.
Бояна и Стефан с четирите си деца
– Кога ви липсва най-много?
– Ева: На мен изключително силно ми липсва. С него се разбирахме без да си говорим и откакто го няма, друг такъв човек не мога да намеря. Връзката ни беше невероятно силна. Не съм го преживяла и затова тръгнах на терапия.
– Бояна: Най-силно ми липсва в трудни моменти с децата, когато трябва да се вземат някакви решения за тях. Той много добре им говореше.
Бизнесменът с първородната си дъщеря Ева
– Кой е най-важният съвет, който ви даде ?
– Бояна: Когато някое от децата навърши 18, му давам флашка с интервютата на Стефан, защото той беше много открит и всичко казваше. Често вкъщи си говорим и за формулата „труд, постоянство, амбиция и позитивизъм“, разсъждаваме над нея. Традиция от него е на Коледа, когато се съберем, да си правим равносметка за изминалата година и всеки да види дали е успял да изпълни целите си и да си постави нови.
– Ева: За огромно съжаление, моите деца не можаха да се докоснат до него. По принцип идеята ми за тях е твърде различна от тази, която баща ми имаше за мен. Той беше строг, но и справедлив. Искам да науча децата ми на много неща, които знам от него, но не си представям задължително да наследят бизнеса. Не държа на тази приемственост. Предпочитам да бъдат добри хора, да ги научна на ценности. Баща ми беше човек с морал, мъжкар, един на милион и искам да им го предам. Ако не успея да го направя, значи е било безсмислено, че съм прекарала толкова много години с него.
– Имате ли усещането, че ви праща знаци?
– Ева: Не, рядко и го сънувам, но често ми казваше, че трябва да се науча да слушам интуицията си и да разчитам знаците по пътя.
– Бояна: На мен в трудни моменти сякаш ми изпраща точните хора в точното време, които ми казват неща, които той би ми казал. В края на миналата година имах по-тежък период, бях доста отчаяна и изправена пред сложна дилема. Едната вечер даже се обърнах към него за помощ. И точно на следващия ден получих съобщение, след което веднага ми звънна моя приятелка, защото сънувала Стефан през нощта. Бяха два знака един след друг и точно в този ден получих силата да се преборя с проблем, който много отдавна ми тежеше. Иначе покрай годишнината го сънувам, говори ми, усещам, че е с добро, че е доволен.
– Има ли мит, който искате да развенчаете?
-Ева: Чувала съм предимно положителна неща за баща ми, но се е случвало да се говорят и лоши. Българите наистина сме от особена порода. Виждаме, че някой кара скъпа кола, но не виждаме този човек по колко часа не спи, колко хапчета има на нощното си шкафче и какво му коства всичко. У нас да си богат е мръсна дума. За баща ми със сигурност знам, че не е крадец, лъжец или мутра. Работила съм с него, беше ходещ калкулатор, имаше нюх за правене на пари. Всеки е в правото си да вярва в каквото си поиска, но аз спрях да чета какво се пише, защото мнението на непознатите не ми е важно.
– Бояна: Хората, които нападат и разпространяват грозни слухове и коментари, не харесват себе си. За мен нямат значение тези неща. Тежко е единствено, ако децата ги четат.
– От 4 години вие ръководите бизнеса, създаден от господин Шарлопов. Как се справяте?
– Бояна: Да, нашата компания е от семеен тип. Такава беше идеята и се опитваме вече 4 години да я следваме. Девизът ни е „Дом далеч от дома“ и той съществува от много отдавна. Наистина се стремим, когато гостите посетят някой от нашите хотели, да получат точно уюта и топлината, които семейството може да донесе. По-важното е, че този стремеж не е изкуствен. Самите ние се събираме на всички празници – семейството на Ева винаги идва вкъщи и заедно прекарваме най-важните дни. Така че семейните ценности при нас по принцип са силно заложени. Държах да изградим такива още навремето, защото обикновено това е задача на жената. Бях на 24, когато се събрахме с мъжа ми, а Ева беше на 13. От този момент досега винаги сме се събирали за празници, може би само една година не посрещнахме заедно Бъдни вечер. Успяхме да съхраним тази традиция и след като мъжът ми си отиде. Весело е и всяка година имаме нови попълнения (смее се).
– Ева: Мечтата на баща ми беше да има една голяма дълга маса, да тичат деца и внуци, да се събираме зетьове и снахи. Беше бохем, действаше с размах. Ние сме семейна компания, не само защото хотелите са на фамилията ни, а и защото много държим на служителите си. С част от тях работим от дълги години, нямаме проблем и цели семейства да идват при нас.
-Кога все пак ви е най-трудно?
– Ева: Доста често изпитвам подобна трудност. Откакто баща ми го няма, разбрах, че приятели няма, особено когато става въпрос за бизнес и пари. Видях, че не просто има хора, които не искат да ти помогнат, но и се опитват да те удавят. Когато се сблъскваме с такива, е предизвикателство да останеш позитивен. От нас двете, Бояна е с по-положителна нагласа.
– Бояна: Позитивизмът и на мен ми изневерява на моменти, но се стремя да разбирам хората. Напоследък малко по-добре ми се получава. Четири години учих психотерапия и знам, че всеки идва с определена мисия на земята и да извърви своя път. Когато някой прояви остра реакция срещу теб, е по-добре да се замислиш, че този човек има свой проблем и затова се държи така, че всъщност негативното отношение не е насочено лично към теб. Обикновено хората се оглеждат в човека отсреща, виждат свои качества, които не им харесват, и затова реагират агресивно. Подхождайки с тази мисъл, ми е по-лесно да запазя позитивизма.
– Имаше ли опити да ви скарат и въобще притеснявахте ли се да поемете бизнеса?
– Ева: Не съм се чувствала неподготвена, защото работех с него много години преди той да си отиде. Бях на мястото си, напълно наясно със структурата, с фирмите, с всичко. Сблъсках се обаче с неща, с които преди това не се бях срещала. Оказа се, че татко е бил като чадър над нас и ни е закрилял. Колкото и да съм си мислела, че знам всичко, се оказа, че за много неща ме е пазил.
През тези 4 години продължават да се говорят някакви неща. Отдавна спрях да чета, но преди два месеца чух, че съдя Бояна. Това са пълни глупости. Не ни е лесно и е вярно, че две жени в големия бизнес е сложна работа. По принцип смятам, че колкото повече жени има на едно място, толкова повече са драмите. Но по-важното е да се изглаждат различията и противоречията. Ето, че с Бояна засега успяваме да го правим.
– Бояна: Случиха ни се доста неща за тези години, включително и заплахи получавахме. Имаше много хора, които се опитваха чрез мен или чрез нея да създават изкуствени конфликти, но много пъти съм й казвала на Ева: “Ние сме силни, защото сме заедно“. Още в самото начало се разбрахме – когато някой иска да се види само с едната, ще ходим двете заедно. Хората отсреща оставаха много учудени и в един момент осъзнаха, че не могат да застанат между нас. След като мъжът ми си отиде, Ева каза, че след година ще видим на кого можем да разчитаме. И стана точно така. Сега около нас има само качествени хора.
-Някой път задавате ли си въпроса как би постъпил той в конкретна ситуация?
– Бояна: През първата година на мен ми беше много трудно, защото нямах опита на Ева в бизнеса. Преди това се занимавах основно с вътрешния дизайн и организацията при събития. След като мъжът ми си отиде, преди тежка среща, си слагах негов часовник и парфюм. Така сякаш го интегрирах в себе си, усещах, че е до мен и ми помага. Сега вече нямам този навик, но винаги мислено го питам определени въпроси и ми идват някак отговорите.
– Ева: Аз съм негов продукт и всичко, което знам, съм го научила от него. В последните две години се опитвам сама да взимам решенията, не мисля той какво би ме посъветвал. Дори грешките, които правя, искам да бъдат мои.
