Тайната около имуществото на Слави Трифонов бе сред най-коментираните теми през миналата седмица. Както е известно, лидерът на „Има такъв народ“ отказа да подаде задължителната по закон декларация за имущество и интереси пред Комисията за противодействие на корупцията.
Няма спор, че в любопитството към имотите и банковите сметки на известните хора има нездрав интерес. Но когато те са фактори във властта, задоволяването на това любопитство е задължително. Защото властта дава огромни възможности за обогатяване, нечестни сделки, скрити схеми и облагодетелсткване на гърба на суверена. Не твърдя, че Трифонов го е правил. Но законът изисква да се знае кой колко, включително и той, е богат. Още повече, че ИТН и лидерът му влязоха в управлението със заявката, че ще върнат върховеството на закона в страната.
Думата „закон“ е ключова не само в тази ситуация, но и в окаяното ни съществунане. Всички партии декларират преди изборите, че ще се жертват в името на закона за благото на цялото общество. Малко по-късно става ясно, че са първите, които са готови да го нарушат за собствени облаги.
Трифонов налага челен опит и в тази практика, като заявява, че не е подал задължителната си декларация понеже смята, че „моралът е над закона“. Аргументира се, че от получените около 4,2 млн. лв. като субсидия, ИТН е върнала над 3,7 млн. лв. И това заради референдума от 2016 г., в който преобладавато мнението бе, че партиите трябва да получават по 1 лв. на глас като субсидия, а не 11. След това Трифонов прави странно умозаключение, като заявява, че на този фон информацията за имуществото му „би била просто сеир и задоволяване на жълто любопитство.“
Превъзбудени от думите му, медиите не вникнаха в смисъла на казаното. А то е потресаващо – лидер на партия прави разграничение между морал и закон. Става дума за човек, който оглавява формация, която до скоро беше в парламента и на предстоящите избори ще се бори да прескочи прага отново. Що за депутати влизат в народното събрание, според които законите, които трябва да направят живота по-добър, са контрапункт на морала? В интерес на истината позицията на Слави не е изключение за хората във властта. Просто той я изрече на глас.
Не ни остава нищо друго, освен да се провикнем в стила на Трифонов: „Законъъъъъът, Слави“. Със задължителното уточнение, че моралът не може да бъде над него.
