През 1881 година, на 27 април, княз Александър I Батенберг сваля правителството на Петко Каравелов и разпуска Народното събрание, като поставя на премиерския пост Казимир Ернрот, руски генерал и дотогавашен министър на войната. А на 1 юли същата година суспендира Търновската конституция. Така че конституцията, която винаги изтъкваме като една от най-напредничавите в Европа, е функционирала само две години. След това е била ремонтирана.
В статиите за това събитие се споменава, че княз Александър бил в обтегнати отношения с Либералната партия, която, за негово неудоволствие, за втори път в 1880 спечелила парламентарните избори.
Партията била предвождана от големия политик и държавник Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов. Големият писател, революционер и публицист.
Някой ще каже: защо ни повтаряш неща, които така добре знаем?
Когато Буда получил прозрение под свещеното дърво Бодхи и това прозрение се изразявало в Четирите благородни истини – той занемял. Просто му се струвало, че вече няма никакъв смисъл да говори. И така стоял – в благороден и възвишен ступор – цели седмици. Та се наложило някои по-социално ангажирани божества да го увещават – да сподели с хората това свое велико познание – Познанието за Пътя, по който се излиза от кръговрата на страданието (Самсара). Те го увещават, а Буда все им казва: Няма смисъл бе, хора! Тоест по-право: Няма смисъл бе, божества! Не виждате ли, че никой няма нищо да разбере?! Бъкел няма да разберат! Хората са неспасяеми, няма нищо да схванат, така че няма защо да си хабя езика да им говоря за Благородните истини! А божествата: А ти пробвай, пробвай, миличък, няма нищо да ти стане ако пробваш, няма да ти излезе пришка на езика я! И накрая Буда решил – да пробва да каже туй онуй за благородните истини – само заради тия, малцината, единиците, които ще схванат. Те, знаел Буда, ще бъдат много малко, но все пак – и капка катран в кацата с мед отравя вкуса му – и капка свестни хора в океана от идиоти може да оправи вкуса на човечеството. Знае ли човек?! Па ако ще и да е Буда.
Аз пък – обратното. Убеден съм, че почти всички българи са наясно със суспендирането на конституцията и с Либералната партия на Петко Каравелов, както и с факта, че тя е притискала здраво и е правела труден живота на княза. Но заради малцината, които не са наясно с тия факти – аз съм длъжен да ги кажа. Не бива да изпускаме души – нали така? – пастирът оставя стадото и отива да търси черната овца. А като гледам из телевизора как разни моми като черната Златка (един от многото бляскави кумири на нашия малък, но прост народ) как знаят коя е столицата на Чехия – а именно Будапеща – аз съм убеден, че наистина, повсеместно и целокупно, нашият народ знае в подробности историята си; и въобще – човек може да си замълчи като един Буда и да си гледа кефа под свещеното дърво. Но все пак – за единиците, които случайно не знаят някои подробности – аз ги казвам.
Да. Ернрот. Руски генерал. Става. Министър-председател. Става! Какво пък?
Преди, но скоро преди това, дядо Петко Славейков разказва много живописно за нашето Народно събрание. Споменава за миризмата на пот и чесън и за подобието му на пазар за добитък, за кавгите и ревовете, за мученето и грухтенето в тоя ми ти Парламент. Изискан нос като този, гърбавия европейския – на Ал Батенберг – не е бил способен да издържи дълго на такова панаирджийско зрелище.
И князът суспендирал – тоест прекратил правното действие на конституцията. И сложил генерал за предводител на изпълнителната власт. При това – руски. Чудо голямо! – ще кажете – Та нима малко след това не сме извършили на своя глава Съединението и не сме победили с армия, водена от шепа капитани сърбите при Драгоман и Сливница?
М-да.
Понякога самото Народно събрание…
… и тези, които го съставляват… правят така, че да е неминуемо едно по-рязко и безкомпромисно действие. От страна на пастиря на народа. Което действие – ако не включва тояга и въже – то поне включва разпускане и сваляне – защото повече не може да се търпи!
Когато народните избраници дълго време се гевезят и продават какви ли не маймунджилъци, все се намира някой строг мъж, с голям, гърбав нос, който да вземе да ги натири и да си сложи отпред на държавата някой удобен генерал.
И нещата си потичат ако не по мед и масло – то по заместителен продукт, съдържащ глюкоза и маргарин.
Така е станало и през 34-та година – пак в тия хубави пролетни дни – на 19 май. Големият мъж с голям европейски нос в този случай е бил цар Борис III. Той направо е отменил конституцията и е забранил политическите партии. Направил го е чрез инструмент – този инструмент се е казвал Звено и Военен съюз. Пак генерали. И министър-председател пак е бил назначен, тоест възкачен, поставен (съвсем различно от „избран“ – нали така?), и той е бил уволнилият се като подполковник едноок офицер Кимон Георгиев. Даже, ето – обърках се – даже и генерал не е бил.
Тогава – през 34-та, гевезелъците и маймунджилъците на политическата сцена силно намалели. По това време станали модерни нелегалните комунисти. Които развивали подмолна дейност и чакали Големия Съветски Брат да дойде и съвсем да оправи нещата, като не само разтури всички партии, но като забрани и мисленето за спомена за тия партии. Което, така или иначе накрая се случило.
Някои си спомнят все още със сладка носталгия за тия времена на липса на партии и наличие на Голям Брат.
Сега имаме служебен министър председател, който си управлява съвсем мирно и кротко – даже никой в суматохата не си спомня, че той управлява – назначен и възкачен също от генерал – въобще – какво?! – има ли нещо непознато, нещо будещо безпокойство? Съвсем не! Нещата са си както са били и както вероятно ще си бъдат. 81-ва, 34-та, 44-та… какво толкова?
Когато се види, че народът избира винаги и само разни маймуни, способни единствено на гевезелъци и маймунджилъци – идва мъжът с голям нос и тъпа, упорита воля – решителен и готов на какво ли не – за да изпълни повелите на тия, които му диктуват (защото тия големоноси мъже просто винаги са били също турени от някого, поставени отгоре, измислени от външна и неведома сила) и този мъж разтуря, сваля, суспендира и оправя временно положението. И народът недоволства, но всъщност тайно потрива ръце и благоденства – някак тайно благоденства. Защото той – без да знае, някак по фройдовски, подсъзнателно – е правил всичко възможно да се дойде до това положение. Желаното и очаквано време на военна диктатура.
