35.8 C
София
сряда, 17 юли 2024 г.

Западът срещу Ердоган на изборите в Турция

Тревога: политици от САЩ и Европейския съюз дипломатично коментират, че следят много внимателно енергийните
проекти на президентите Ердоган и Путин
Автор: Теодор ЦЕКОВ

Залогът на президентските и парламентарни избори в Турция надхвърля регионалната рамка. С приближаване на датата 14 май западните медии изострят тона срещу държавния глава Реджеп Таип Ердоган към екстремни определения като деспот и Нов Путин.

Вотът се явява дуел между глобалната игра на Ердоган и вътрешната криза с галопираща инфлация. Обединената опозиция в лицето на Кемал Кълъчдароглу обещава обратен завой от авторитарен режим към парламентарна демокрация, към стандартна фискална политика и връщане доверието на американски и европейски инвеститори. Иначе казано, проектът за нов век на Турция се сблъсква с настоящите локални грижи. Прогнозите сочат баланс на силите и втори президентски тур на 28 май.

Външните критики към 69-годишния лидер за обсебване на власт ескалират покрай автономния подход към войната в Украйна. Турция – ключов член на НАТО, стана буфер в конфронтацията между условните Запад и Изток. Игнорира икономическите санкции срещу Русия и ги използва в свой интерес.

В разрез с плановете за енергийно ембарго и прекъсване на европейската зависимост от руски ресурси, Ердоган развива мащабни схеми с Владимир Путин. „Росатом“ завърши и вече зареди с ядрено гориво първия от 4 блока на атомната централа Аккую, срещу правото да управлява обекта и продава електричеството 15 години. Друг съвместен проект е Турция да стане газов хъб, тоест да пласира микс от руски и азерски въглеводороди към Европа. Отделно президентът обяви начало на добив от ново газово находище в Черно море и обещава безплатно гориво за една година, а също анонсира и открити залежи на нефт. Световни медии коментират, че Ердоган разиграва предизборно картата за енергийна сигурност на Турция и всъщност прикрива голяма зависимост от Русия.

Ердоган говори още за технологична и оръжейна независимост от Запада. Изтъква бум на турската военна промишленост със собствени изтребител, самолетоносач и танкове, както и новите електромобили TOGG. Същевременно хули опозицията за връзки с кюрдски терористи, атаки срещу религиозните и семейни ценности, лансиране на LGBTQ+.

Президентът традиционно мобилизира консервативен патриотичен електорат с обвинения към Америка и Европа за турските проблеми. Този път думите са подкрепени с дела. Турция се еманципира от интересите на САЩ: провежда трансгранични операции срещу кюрдите в Сирия и Ирак, но заедно с Русия, Иран и режима на Асад започва преговори за взаимноизгодно решение; подкрепя азерите в конфликта с Армения, но предлага съдействие за мирен изход; прокарва свои икономически интереси в Близкия Изток, Африка и Латинска Америка.

Опозицията критикува Ердоган, неговата партия и Републиканския алианс главно за вътрешни проблеми: едноличен режим с централизация на власт, контрол над законодателната, съдебната система и силови институции, репресии срещу политически опоненти и медии, икономическа криза и галопираща инфлация с ценови скок на храни, имоти и наеми, грешни реакции срещу ковид, миграцията и опустошителните земетресения.

Решение на властовия проблем виждат в конституционни реформи за връщане от президентска към парламентарна република, от популизъм към плурализъм. Срещу икономическата криза предлагат завой от нестандартния възглед на Ердоган, че вдигането на лихвите провокира инфлация. През есента на 2022 инфлацията удари 85% на годишна база. Официалната статистика сега сочи забавяне до 44% през април, но според независими източници е около 100%. Сривът на валутата е зашеметяващ – преди 10 години един долар струваше 2 лири, в началото на 2020 се разменяше за 6 лири, а сега гони 20.

Международни анализатори предупреждават, че изборният успех може да се окаже отровен за победителя именно поради икономическата криза. Предстоят поне шест тежки месеца. Укротяването на инфлацията ще изисква огромно повишаване на лихвените проценти от сегашните 8,5% докъм 30%, което ще се отрази негативно на местния бизнес.

Ердоган изглежда осъзнава своите грешки и намекна, че е готов за завой от централизираното управление към поверяване на волана на отбор от надпартийни икономисти. Според западните критици обаче той няма нито искрено намерение за същинска промяна, нито нужните експерти, докато в екипа на опозицията имало такива. Очертава се единодушно мнение, че Турция няма време за внимателен подход и половинчати мерки. Трябва да се действа бързо, дори с непопулярни решения. Проблемът е, че през 2024 г. предстоят местни избори. Ако сега опозицията спечели и предприеме нужните реформи, това може да костват загуба на управлението в главните градове Истанбул и Анкара догодина.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини