Открити са космически лъчи, излизащи от Антарктида. Никоя високоскоростна частица, която познаваме, не би могла да влезе от едната страна на Земята и да излезе от другата. Всички предложени обяснения са вълнуващи, особено най-вероятното.
Запознайте се с АНИТА. ANITA означава „Антарктическа импулсивна преходна антена“. Тя търси космически лъчи, докато виси от балон, окачен над Антарктида. През последните две години обаче тя открива два пъти космически лъчи, идващи от посока, която никой не е очаквал: отвътре на Земята. Според Стандартния модел (SM) на физиката това не би трябвало да е възможно.
През септември е представен документ за партньорска проверка от астрофизици от Penn State, ръководен от Дерек Фокс. „Мислех си, ами този модел няма много смисъл“, казва Фокс пред Live Science. Но резултатът бил толкова интригуващ, че той започнал да го проверява. Започнал да говори със съседа си от офиса Щайн Сигурдсон за това дали бихме могли да дадем някои по-правдоподобни обяснения от публикациите, които бяха излезли до момента.
Те потърсили други подобни събития и откриват три. Те са открити от повърхностен антарктически неутрино детектор, наречен IceCube. И когато данните от ANITA и IceCube са комбинирани, учените от Penn State започват да се вълнуват. Те изчисляват, че какъвто и вид частица да лети нагоре и да се отдалечава от Земята, има по-малко шанс от 1 на 3,5 милиона да бъде някоя от частиците, предвидени от Стандартния модел. Очевидно това кара физиците да се почесват по главите, опитвайки се да разберат какво, по дяволите, става.
Как трябва да се държат космическите лъчи
На първо място, разбира се, космическите лъчи трябва да идват от някъде отвън, а не от тук. Земята е бомбардирана с тях през цялото време. Подозрението е, че новооткритите частици са космически лъчи, които се удрят в земята от едната страна и някак си я прокарват от другата.
Космическите лъчи обаче са високоенергийни частици с относително широки напречни сечения, които водят до смъртта им, като ги карат да се разбиват в материята вътре в Земята. Те са главно (89%) протони — ядра на водорода, най-лекият и най-разпространеният елемент във Вселената — но те също така включват ядра на хелий (10%) и по-тежки ядра (1%), та чак до уран частици“, според ЦЕРН. Нискоенергийните неутрино, от друга страна, могат да преминават през скалната маса на Земята, но те не участват в космическите лъчи.
И ANITA, и IceCube проследяват неутрино индиректно, като откриват техните останки, тоест частиците, които неутрино произвеждат, когато се разпаднат след сблъсък. Тъй като неутрино не могат да преминат през Земята обаче, явно нещо друго произвежда тези частици. Но какво?
Дали не са нов вид частици…
Един кандидат, „отговорен за събитието“, е неуловимото „стерилно неутрино“, за което за първи път намекват доказателства, уловени в средата на 90-те години с неутрино детектор (LSND) в Лос Аламос. Данните са интерпретирани като предполагаем странен вид високоскоростно неутрино, което просто преминава през материята без никакво взаимодействие. Никой друг не успява да възпроизведе резултата и идеята изпада в немилост. До миналата пролет, когато MiniBooNE в Чикаго улавя нови признаци, че може би наистина съществува.
„Стерилното неутрино“, ако бъде потвърдено, би нарушило стандартния модел, което е едно от нещата, които правят данните на MiniBoonE толкова вълнуващи за учените. Това би било огромно откритие, смятат учените, което ще изисква изцяло нова аналитична рамка.
Други предполагат, че става дума за продукт на тъмната материя.
Но колкото и „готина“ да е някоя от тези идеи, може би още по-вълнуваща е причината за откритите възходящи космически лъчи.
Може би става дума за дълго търсени суперсиметрични частици в Вътре в Големия адронен колайдер, наричани още Божиите частици.
Според Стандартния модел всяка частица има симетричен партньор, но частиците, за които знаем, не съвпадат. За да се разреши този привиден дисбаланс, беше предложен клас от скрити досега „суперсиметрични“ частици. Надяваха се, че Големият адронен колайдер може да открие тези мистериозни — и засега само теоретични — частици, но не. От 2012 г., когато беше открита последната известна частица, предсказана от Стандартния модел – Хигс-бозонът, не беше открито нищо ново.
До сега, може би
Документът на Penn State предполага, че тези възходящи космически лъчи на Южния полюс могат да бъдат първият ни признак за суперсиметрия, по-специално партньорът на тау-лептоните на Стандартния модел. С добавяне на няколко „S“, за да означават суперсиметрия.
Други са съгласни, че те биха могли да бъдат първото действително доказателство за суперсиметрия. Физикът от Лос Аламос Бил Луис казва пред LiveScience: „Мисля, че е много завладяващо.“
Фокс признава, че не може да бъде напълно сигурен, но че: „От моя гледна точка, опитвайки се да открия нови неща за Вселената, попадам на някакъв наистина странен феномен и след това с моите колеги правим малко литературен анализ, за да видим, дали някой някога е мислил, че това може да се случи. И тогава, ако намерим статии в литературата, включително и една отпреди 14 години, в която предсказват нещо точно като този феномен, тогава това получава наистина голяма тежест. И, познайте какво, авторът още през 2003 г. е предположил, че съществуват частици, които се появяват точно по този начин.
Източник: Live Science