Не е ли късно да бъдеш хипи, ще попита някой по-критичен. А аз ще му отвърна: Все едно ме питаш дали някога е късно да бъдеш човек! За мой ужас, все още, в моята страна, а до някаква степен и в целия ни нецивилизован свят, под „хипи“ се разбира млад човек от края на шейсетте години, който не се къпе и се дрогира с ЛСД и всевъзможни наркотици.
Непознаването на източните философски системи, не пълният отказ от насилието като начин за решаването на междучовешките проблеми, не търсенето на пътища за разширяване на съзнанието, не миролюбивият начин на живот, не преклонението пред природата, не желанието да се убива – та дори и мравка или комар – не култа към свободата и любовта, не даже свободния и артистичен начин на обличане…а ползването на козметика и на душ гелове е разделителната линия между „нормалните хора“ и „хипитата“. Защото истинският хипи човек се къпе по-често и от другите, но е ангажиран с бъдещето на планетата ни и затова избягва химическите вещества, индустриалните продукти, които съсипват природата, и които използваме в чудовищни количества в баните, тоалетните и кухните си. Знаете ли, примерно, че присъствието на ПАВ в средата, дори и в минимални количества, силно уврежда жизнеспособността на сперматозоидите и така води до мъжко безплодие? ПАВ – повърхностно активни вещества – от бебешкото сапунче, до препаратите за миене на атомни реактори. Ние ги изпускаме в канализацията с милиарди тонове, те отиват в „асенизационни“ полета, където донякъде се очистват, но предимно се просмукват в подпочвените води, оттам – право във водите на реките – оттам – в язовирите и в нашите чешми. Ние пием минерална вода – ще каже „нормалният консуматор“ и ще предизвика смях дори у гаргите. В наше време замърсяването е глобално – и дори и в Амазонските гори вали дъжд, съдържащ канцерогенни серни и хлорни съединения, страничен продукт от индустриите в Манаос или Кито.
Но нека не ставам като момиченцето Тумберг. То създаде донякъде съмнителна слава на природозащитниците. Никой, когато стане въпрос за ангажираност (което си е хипи-поведение) с проблемите на околната среда, не се сеща за Леонардо ди Каприо – един от най-големите актьори в историята на киното, но също така – и един от най-големите активисти в борбата срещу безотговорността към природата (който наскоро направи един голям документален природозащитнически филм – „Лед върху огъня“) – но всички се сещат за Тумберг. Лошият пример винаги изниква в главите пръв.
И хунвейбините от времето на Културната революция в Китай са били честни и всеотдайни революционери – деца, които са имали чисти помисли (но дали? – та те предимно са биели и изтезавали учителите и преподавателите си, които са смятали за „червена буржоазия“), и хората свързват маоизма предимно с тях и техните ужасни безобразия… Но никой не се сеща, че самият Жан-Пол Сартър е бил маоист!
Така и с хипитата. Некъпането (за което казах, че е пропаганден, злонамерен и дискредитиращ антимит) е останало, пацифизмът – не.
Джон Ленън протестира срещу войната във Виетнам, срещу неравноправието в обществото, срещу расовата сегрегация, срещу неравенствата между половете… но в наше време от него, като че ли, е останала и се пуска ей така, за пълнеж, по коледно време, една песничка. Която тъпите журналисти пускат, просто защото е коледна. Защото е влязла, по случайност, в тъпия плейлист на коледното слабоумно песно-оглушаване. Мери Кристмас. Никой не се сеща, че песента всъщност се казва: Мери Кристмас, уор ис оувър. Честита Коледа, войната свърши!
И е една велика, антивоенна песен.
Така де. Джон Ленън беше убит, вероятно от службите на „най-свободната страна“, а сега е и обезличен – от новата вълна на конформизъм, мракобесие и безпросветност – заливаща света. Неолиберално, информационно ултратехнологично Средновековие. Стесняване на мирогледите. Постмодерни суеверия. Глупост и безпросветност с дипломи от Харвард. Войни и епидемии. Високопарна и нагла неграмотност. Липса на морален център – и поради липса на истински – създаване на изкуствен, наричащ се „политическа коректност“. Лицемерие от страна на стесняващия се кръг на имащите, глупост – от страна на безмерно разширяващия се кръг на нямащите. Пауперизация. Тесногръдие, шовинизъм, фашизъм. И…
Повсеместно говорене за война. За войната, като нещо естествено и приемливо. Клаузевиц: Войната е продължение на политиката с други средства. Вероятно верни и валидни за XIX век думи. Но звучащи чудовищно и безумно, като думи на свиреп и опасен луд – в завършващата първа четвърт на XXI век!
И всички говорят и цъкат с езици за войната – и политиците, и журналистите, тези гарвани гробари (към които се числя и аз, но се опитвам да внимавам), и обикновените хора по стъгди и паланки. Но не говорят за войната като хипита. О, не. Сегашното говорене за войната – след всичко, което е преживял света в миналия век, че и в тоя – при положението, че всяка и най-малка война може да се превърне в Армагедон и да заличи ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА! – сегашното говорене за войната…прилича на говоренето за войната… именно на средновековните хора! Или – най-малкото – на хората от началото на ХХ век. Клаузевицово говорене.
За което дават тон, естествено, политиците. Те вкарват в езика си отново и без капка осъзнатост… лексика от милитаристичните времена! Те говорят, просто казано, като кръвожадни изроди от миналото, като канибали – с изрази от сорта на „Няма да дадем и един сантиметър земя!“, „Ще се бием до последна капка кръв!“ и тям подобни – реториката на кръвожадното животно, бранещо територията си!
Така правят политиците. От Вашингтон през Москва до Пекин. Без да включват в мисловната си продукция съображението, че Човечеството е преживяло всички тия чудовищни войни от предходния век… напълно заобикаляйки с мисълта си цялата еволюция на мисленето и нагласите, която… чуйте сега: която ние, цивилизованите хора, си мислехме, че човечеството е преживяло – тази еволюция на мисленето и нагласите, която е довела до това – войната да се приема за НАПЪЛНО НЕПРИЕМЛИВА! Не – политиците не са преживели (все едно) тази еволюция. Те не са излезли на сушата. Те са като че ли все още хищни земноводни, като че ли още плуват в кървавото море на милитаризма – то е удобно море – то е море, от чиито води лесно можеш да ръководиш едни оскотели маси от хора, наричащи се с високопарното име „народи“, с помпозното име „нации“.
И едно хипи от края на първата четвърт на XXI век гледа с ужас и висят, посърнали, дългите му коси. Дългите коси са символ на благородство – спомнете си Меровингите. Те са и символ на сила – спомнете си Самсон от Стария завет. Но никой не слуша гласа на съвременното хипи. Защото сега се слушат усилените милиардократно, средновековни, гъгниви и вещаещи война гласове на мракобесните, говорещи като вождове на канибалски племена Политици!
Това е то.
