В България хората масово карат коли пияни и дрогирани. Повечето нарушават правилата за движение, а мнозина не ги знаят. Немалко дават подкупи на пътни полицаи и така „се разбират“. Страната е водеща по катастрофи и смърт на пътя. Много от шофьорите убийци се измъкват от правосъдието.
Най-после бяха приети промени в Наказателния кодекс, според които шофьор, задържан зад волана с концентрация на алкохол в кръвта, по-висока от 1,2 промила, се наказва с отнемане на автомобила му в полза на държавата. Ако шофьорът не е собственик на автомобила, който управлява, той ще трябва да плати на държавата сума, равна на стойността на превозното средство. Седнеш ли зад волана с над 1,2 промила алкохол, вече носиш наказателна, а не административна отговорност.
И се надигна нечуван вой до небесата. Как така ще ти вземат автомобила? Какъв е този социалистически подход в стил национализацията след 9 септември. Това е нарушение на човешките права и отнемане на законно придобито имущество.
Какво се крие зад тези вопли? Че повечето българи допускат, че могат да шофират пияни и дрогирани. Дори го правят редовно. Защо иначе да се притесняват, че ще останат без колата си?
Хванат ли те пък пиян и надрусан, потича мощен поток от абсурдни обяснения. Решил си в разгара на партито да изминеш стотина метра с колата, за да купиш цигари, както разказа Белослава. Изгубил си кучето си, плакал си и си го търсил цял ден, и затова си обърнал чаша вино, както обясни княгиня Калина. Не си разбрал колко вещества си смесил поради някаква причина и си направил зверска катастрофа, както твърди убиецът на Милен Цветков.
Тарикатско е правилата у нас да са калпави, а висшият пилотаж е да успееш да ги заобиколиш. По тази схема се влиза в университети, заемат се постове, градят се корупционни схеми. Българинът се стряска само когато му бръкнат дълбоко в джоба и загуби пари, имоти и автомобили.
Тъпо е да се вайкаме, когато невинни хора си отиват по пътищата. Важно е да направим нещо това да не се случва. А строгите наказания за пияни и дрогирани шофьори са просто неизбежни.
