За пръв път при изследване на екзопланета са открити следи от въглероден диоксид в атмосферата ѝ. Това съобщава екипът зад космически телескоп „Джеймс Уеб“, като обявява находката за „хеттрик“: първо „официално“ изследване на екзопланета, първи толкова подробен спектър на планета и първо натъкване на въглероден диоксид на далечна звезда.
Данните, събрани от Near-Infrared Spectograph (NIRSpec) – инструмента на „Джеймс Уеб“ за спектрографски анализ – съдържат „недвусмислено доказателство за въгледорен диоксид в атмосферата“.
Към картината трябва да се добавят данните от предишни изследвания: на планетата има водни пари, натрий и калий. Тя вероятно има и облаци и „някакъв вид време“, но може да няма атмосферни пластове като тези на Юпитер и Сатурн.
В анализа на екзопланети JWST търси т.нар. биосигнатури: следи в светлината, взаимодействала с повърхността или атмосферата на дадена планета. Ако средата е преобразена от наличието на живот (като земната преди 2.4 млрд. години, когато ново семейство водорасли произвеждат кислород с фотосинтеза), в атмосферата ще се засичат кислород, метан, въглероден диоксид, водни пари.
Споменатата от екипа близка до инфрачервената част от спектъра е много важна за изследванията на екзопланети: чрез нея се измерва наличието на газове като метан, както и на вода и въглероден диоксид.
В случая комбинацията от въглероден диоксид и водни пари е недостатъчна дори да се допуска обитаемост, днес или в миналото: WASP-39 b се описва като „горещ, пухкав газов гигант“ с маса под 30% от тази на Юпитер, но 1.3 пъти по-голям диаметър. Звездата, около която орбитира, е малко по-лека от слънцето, се казва в описанието на планетата.
Разстоянието между двете тела е над 20 пъти по-малко от това между Земята и Слънцето, а една обиколка около звездата отнема малко над 4 земни дни. „Тъй като е толкова близо до звездата си, WASP-39 b е много гореща и вероятно се върти синхронно – едната ѝ страна винаги гледа към звездата“, се казва на сайта на „Джеймс Уеб“.
Разбирането за това как е изградена атмосферата на планети като WASP-39 b е жизненоважно за проследяване на еволюцията им – молекулите въглероден диоксид носят информация за това. Анализът им според Майк Лайн от щатския университет в Аризона (част от изследователския екип) може да помогне да се „определи колко твърд спрямо колко газообразен материал е бил използван, за да се формира тази планета газов гигант“.
Наличието на въглероден диоксид помага да се измери и кислородът, с който разполага атмосферата, обяснява в разработка, описваща откритието, Лаура Крайдберг, директор на астрономическия институт „Макс Планк“ в Хайделберг. В началото ѝ находката се определя като начало на „нова ера в науката за екзопланетите“.
По думите му изследването на редица други екзопланети в следващото десетилетие ще помогне за разбирането как се формират планетите, но и ще помогне за опознаването на Слънчевата система.
Снимка: NASA, ESA, CSA, Joseph Olmsted (STScI)
