- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
сряда, 7 декември 2022 г.
9.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Здравка Евтимова

Избрано

Разказите на Здравка Евтимова са преведени в 32 страни по света. Един от тях, „Кръв от къртица“, е включен в учебниците по английски за гимназиалния курс в Дания и в антология за прогимназиите на САЩ. През 2019 тя печели наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност. Зрителите на БНТ избират Здравка Евтимова за любим български автор.

1.Как се представяте пред хората?

Като човек, който работи по различни задачи в продължение на 9–10 часа на ден и се стреми да свърши онова, което вярва, че е добро и с високо качество.

  1. Важно ли е за вас първото впечатление?

Никога не разчитам на първото впечатление. За мен то е като камък на шията. Стремя се колкото е възможно по-бързо да го изтласкам от съзнанието си, но невинаги успявам. Първото впечатление е малка лодка в езерото на безкрайността. Предпочитам да плувам, отколкото да се кача в тази лодка.

3.Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Единствено любовта може да отнеме подлостта от подлеца и лъжата от лъжеца. На мен винаги ми е бил необходим не само втори, а двайсет и втори поглед.

  1. Допускате ли лесно хора до себе си?

Принципно съм открит човек. Но почти никой не знае кои са нещата, които дълбоко ме интересуват. Вярно е, че те са не повече от три-четири, но не мисля, че хората биха се развълнували от тях. Това би ги обременило.

  1. Какво може да ви извади от равновесие?

Със сигурност не са обидите. Когато някой крещи, той е искрен – а няма по-безценна среда от искреността. Когато някой говори на висок глас, се вслушвам, защото тогава сърцето му е на длан. Обидата е по-скоро път към разбиране на човека, а не средство за бягство от него. Лъжата я допускам, защото много често я схващам още преди изречението да бъде завършено докрай. Предателството е неизменна част от човешката природа. Предателството на доверието ме отблъсква най-много – то е посока, в която никога няма да тръгна.

  1. Компромисът, който не бихте си позволили?

Никога не бих си позволила да застраша живота на когото и да било – с действие, с бездействие или раболепие пред някого.

  1. Какво може да ви разплаче?

Не съм от хората, които лесно плачат. Но ръка на възрастна жена, която проси, и гладно дете, чиито родители не разполагат със средства, за да го нахранят, могат да ме разтърсят.

  1. На какво най-често се смеете?

На остри, остроумни до язвителност реплики – които се раждат неочаквано в разговора. Когато оригиналност и духовитост са композирани от живота в единна сплав. Много често ме забавляват находчивите реплики на непознати хора във влака.

  1. Последната книга, която ви впечатли?

Няколко са. „24 часа труд“ на Васил Панайотов – притежава силата на разтърсване. „Мисия Туран“ на Алек Попов. „Светулки ще ти покажат пътя“ на Христо Добротинов. Хумор блика от всяка страница на романа „Записки от шато Лакрот“ на Мария Касимова-Моасе. „Жена на вятъра“ от Александър Секулов – много ми хареса. „Не подлежи на осиновяване“ от Александра Шехтова. Разбира се, „Опашката“ на Захари Карабашлиев. Прочетох и няколко криминални много добре написани романа. Сред тях – „Клеймото на гения“ от Василка Николова.

  1. Последният филм, който ви впечатли?

Никой не ме е впечатлявал толкова, колкото „Амадеус“. Не казвам, че всичко, което гледам след него, е лошо или слабо. Но не влиза по същия начин в кръвообращението.

  1. Любим художник?

Винсент ван Гог. Всяка негова картина ме отвежда в посока, която в никакъв друг случай не бих избрала – на страха и на паниката. Води до много интересни открития в моето поведение и в това на хората.

  1. Любим писател?

Чехов. Йовков.

  1. Любим поет?

Димчо Дебелянов. „Да се завърнеш в бащината къща…“ е винаги с мен.

  1. Любим певец?

Понякога е един, след това става друг. Не по вина на певеца, а поради моята непостоянна природа в музиката. Много уважавам Лили Иванова – и това е непоклатимо от години. Заради нейните талант и воля да се бори с времето и във висока степен да доказва на хората, че дарбата дава сила и събужда възторг.

  1. Любим филм?

„Амадеус“.

  1. Любимо тв предаване?

„Панорама“.

  1. Каква музика предпочитате да слушате?

Бетовен. Хендел. Вивалди с неговите „Годишни времена“. Обичам български народни песни – като „Вечеряй, Радо“, чиито музика и текст са в уникална спойка, каквато рядко може да бъде открита. Джо Кокър.

  1. Политик, на когото вярвате?

Маргарет Тачър беше моята представа за политик. Надявам се да се появи жена, която да постигне измеренията на сила, решителност, знание и експертиза на Тачър.

  1. Историческа личност, която презирате?

Не е открит – но предателят на Левски, който и да е той. Презирам него.

  1. Историческа личност, на която се възхищавате?

Цар Симеон Велики. Ботев – за неговото дело, космически талант и саможертвата за това, в което вярва.

  1. Любим парфюм?

Не обичам ароматите, които са резултат на химически съединения. Предпочитам уханието на цъфнали дървета и на люляк. И най-скъпият парфюм, когато е прекалено силен, ме отблъсва от човека.

  1. Любимо мъжко име?

Иван.

  1. Любимо женско име?

Мария.

  1. Какво научихте от родителите си?

От майка ми – да съм много строг господар на парите си. Да знам къде отива всяка десета от стотинката – това е помогнало на семейството ми да оцелее в трудни моменти. От баща ми – да слушам хората, да имам огромно уважение към думите. И да присаждам дървета.

  1. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?

Много строго възпитавах децата си. Те вече са големи – единият ми син е лекар, другият – програмист, дъщеря ми е детска учителка. Не бях лесна майка, защото годините, в които те растяха, не бяха леки. Научих ги на труд от малки – синовете започнаха да превеждат още след подготвителните класове в езиковата гимназия. Изкарваха си пари, за да ходят на летни лагери. Платиха си костюмите за абитуриентските си вечери. Това работи чудесно – направи ги задружни. Не питах кой е виновен – и тримата бяха солидарни във вината си.

  1. Каква искахте да станете като малка?

Майка ми искаше да стана лекар. А аз не можех, защото при вида на кръвта ми ставаше лошо. Но мисля, че станах това, което винаги съм искала – има истории в главата ми. Когато си сигурен в онова, което знаеш, смелостта и победата са с теб.

  1. Кое е любимото ви животно?

Котката.

  1. Мото, девиз или цитат, които следвате?

Ковейки, се става ковач. Колкото повече работиш, толкова по-голям майстор ставаш. Ненавиждам привилегиите. Ненавиждам обажданията по телефона – за мен или за когото и да било. Знам, че когато кова, ще изкова онова, което искам. Без някой да ми налага, без някой да агитира за мен.

  1. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?

Не мога да разказвам вицове. Този въпрос е за моя колега Марин Маринов. Смея се на всичките му вицове.

  1. Думата, която използвате най-често?

Благодаря.

  1. Любимо ястие?

По-скоро храна: сирене.

  1. Любим цвят?

Зелен.

  1. Любимо питие?

Айрян.

  1. Пушите ли?

Не.

  1. Кое е първото ви разочарование в живота?

Бях на 16–17, когато след публикация на мой разказ ме запитаха дали искам да уча в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. С огромна радост казах „Да“ и подадох документите си. След това ми обясниха, че е заминал друг. Оттогава се научих да не завися от каприза на когото и да било. Да не разчитам на нещо, което не съм си изработила сама. Много е трудно, но винаги се стремя към този тип независимост.

  1. Кога сте били най-горд/а със себе си?

Когато се родиха внуците ми. Тогава бях много горда и щастлива. Казах си: Доживях тези малки диванета.

  1. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

За мен не е дилема, а добро единство. За да са щастливи хората до вас, които обичате – децата, мъжът или жената, трябва да имате кариера. Човекът, който си стои само вкъщи, няма как да постигне ниво – може би някои могат, но аз не бих успяла да докажа, че знам, ако не работя всеки ден. Няма кариера без семейство и семейство без кариера.

  1. Какви са хората от приятелския ви кръг?

Много различни. Юристи, писатели, шивачи, икономка в заможно семейство. Но преди всичко са личности, които ме радват. С някои от тях имаме много различни възгледи за това, което се случва в света около нас. Но те изказват тези възгледи по начин, който ме кара да усещам като безценна всяка секунда, в която сме заедно.

  1. От какво най-много се срамувате?

Когато съм направила нещо недобро и след това се страхувам да го призная. Но този страх е победим, справяла съм с него.

  1. Кой е най-големият ви страх?

От тежки болести.

  1. Мечтата, която преследвате?

Мога да мечтая само когато съм сигурна, че хората, които обичам, са здрави. Едва тогава започвам да мечтая да напиша разкази и романи, които ще направят читателя щастлив поне за час. И той да узнае, че кръвта му е двигател, който ще го изтласка от тинята на всяко появило се на пътя му блато. Така човек създава у себе неизчерпаемото гориво на смелостта.

  1. Откъде черпите информация?

От различни източници – гледам и слушам програми на немски, английски и френски. Чета сайтове, търся различни гледни точки. Нямам време за български телевизии, защото се прибирам късно. Но когато човек иска да научи, той научава.

  1. Как отсявате истината от фалшивите новини?

Говоря с приятели, които са осведомени по-добре от мен. И се вслушвам в хора, на които имам доверие.

  1. Колко време прекарвате в социалните мрежи?

Бих искала да е много повече, но засега – не повече от четвърт час на ден.

  1. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

Четох роман на Владимир Левчев, в който умните машини правят всичко добро за хората и им подаряват безсмъртие. И хората така се изхабяват, че настъпва буквално заличаване на човешкия род. Надявам се, че изкуственият интелект ще подпомага хората в тяхното развитие към човещина и добро, както и в преодоляването на стремежа им към кражба и престъпно придобиване на чужда собственост. Това е най-страшният проблем на вечността.

  1. Искате ли да летите в Космоса?

Категорично да.

  1. Вярвате ли в извънземни?

Чела съм десетки романи за извънземни. Би ми се искало да има, би ми се искало да ги срещна. Но имам усещането, че това няма да се случи.

  1. Имате ли пророчески сънища?

Имам сънища, които искам да забравя, но ги помня десетилетия. Те не са пророчески, но някои от тях са страшни. Веднъж ми се случи нещо невероятно – сънувах изумително красива музика, звучеше в главата ми. Но не съм музикално грамотна и нямаше как да я нотирам.

  1. Кое е любимото ви цвете?

Зюмбюлът.

  1. Отглеждате ли домашен любимец?

Докато преди години живеехме в къщата на родителите ми, имахме куче. Сега нямаме. Но на село имаме котка – казва се Стивън Кинг.

  1. Кое според вас е най-ценното човешко качество?

Почтеността. И това да не ви изоставят в тежък момент.

  1. Кога предпочитате самотата?

Когато имам да пиша. Самотата е къс път и който тръгне по него, скоро намира приятел. Самотата не е лоша. Понякога е красива.

  1. Има ли порок, който ненавиждате?

Кражбата от бедния. Изключително я ненавиждам. Има и други пороци, но кражбата ме довежда до бяс.

  1. Борили ли сте се със зависимости?

Не. Исках да се преборя с навика си да ям шоколад. И изядох три огромни шоколада наведнъж – оттогава не мога да погледна шоколад.

  1. Коя е най-тежката битка, която сте водили?

Един от синовете ми беше много болен. Не беше битка, а ужас, който не пожелавам на никого. Слава богу, синът ми оздравя – вече има семейство. Всъщност той е лекар.

  1. Имате ли хоби?

Да ашладисвам, с други думи – да облагородявам дръвчета. Това е моята мания. Имам още едно тъмно хоби – да пиша разкази за хора, които дълбоко са ме разочаровали. Но не публикувам.

  1. Бихте ли се определили като бохем?

Не. В никакъв случай. Не мога да поддържам приятелства с бохеми – да са живи и здрави. В тяхната компания не се чувствам добре. Възхищавам се на някои от проявите им, но житейската им философия противоречи на разбиранията ми.

  1. Къде почивате – в България или в чужбина?

Искам да почивам на селото, където мога да ашладисвам дървета. И на морето, където можем да плуваме с часове – и да науча и малката ми внучка, и внучетата ми от Германия да плуват. Голямата ми внучка Мария вече може.

  1. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?

Като изключим болестите, не бих желала да ме сполети съдбата на банкер.

  1. Вярвате ли в късмета?

О, да – особено в добрия. Пожелавам на всички единствено добрият късмет да ги очаква на пътя им. Лошият късмет затова е лош, защото само човек е в състояние да го превърне в добър. Приемам го като възможност да се случи нещо много добро.

  1. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

Не вярвам в пропуснати шансове. Вярвам в активното търпение. Когато нещо не се е случило, много енергично и целенасочено се занимавам с второ, трето и четвърто. Въобще не съжалявам за онова, другото, което не е станало. Ще го поканя да стане с постъпките и постигнатите вече резултати. И пак казвам: най-важното е хората да са здрави.

  1. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

Ще стана на 63 пред юли.

  1. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

Много често забравям ключовете си. Тогава звъня на съседката, моята добра приятелка Даряна, от шестия етаж. Когато и нея я няма, звъня на съседката, също приятелка, Наташка, от първия етаж. Чувствам се адски неудобно, защото им звъня късно вечер – тогава се прибирам от работа. Но пък това мое забравяне много ни сближи и е повод да си пием кафето заедно.

  1. В коя епоха бихте предпочели да живеете?

Точно днес. В никоя друга.

  1. Кое според вас е най-голямото научно постижение?

Лечението на болести, които преди са убивали хора. И основната посока, в която мечтая да се развива човечеството, е да открива лечение и спасение от тежки диагнози.

  1. За или против ваксините?

Ваксинирах се. И първата, и втората ваксина ги преживях много тежко – вдигнах толкова високо кръвно, колкото не ми се беше случвало. Самия ковид го изкарах също тежко – не можех да вдигна главата си. Но пък не стигнах до болница.

  1. Вярвате ли в конспиративни теории?

Не. Категорично ги отхвърлям.

  1. Как бихте се определили – либерал или консерватор?

Когато става дума за семейни ценности, съм изключително консервативна. Когато говорим за развитието на човечеството, съм истински либерална. Вярвам, че всеки заслужава респект, заслужава да открием неговия потенциал и талант, мощта на духовния му строй.

  1. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?

Да. Но това трябва да бъде консултирано от сериозен лекарски екип, в който да участват психолози и психиатри.

  1. Интересувате ли се от спорт?

О, да, много горещо – плувам, карам ски, кънки, велосипед. Всички вкъщи са така.

  1. Държите ли на перфектна визия?

О, не. Не робувам на идеята за визия. Моя приятелка историчка, Дора, казва: „Само да не плашим народа“. Всичко извън това е добро.

  1. За или против пластичните операции?

Категорично против.

  1. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

В никакъв случай. Гордея се с всяка своя бръчка. Дано да съм жива и здрава още дълги години, та да се сбръчкам много.

  1. Твърдо или меко легло предпочитате?

Твърдо.

  1. Доволни ли сте от заплатата, която получавате?

Когато не съм била доволна, винаги съм намирала начин – с по 14–15 часа труд, да направя така, че да съм доволна. Благодарна съм, че физическото ми състояние го е позволявало. Но не съветвам хората да се подлагат на подобни упражнения, защото организмът се износва.

  1. Страхувате ли се от новото начало?

Никога. Новото начало е възможност да се смени посоката към по-добро – колкото и страшно да изглежда в първия момент.

  1. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

Винаги съм искала да живея в България. Можех да живея в САЩ, Великобритания и Китай, но не останах там. Добре ми е тук. Не защото съм богата, а защото имам заради какво да живея тук – семейството и приятелите.

  1. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

Не е много весел. Малкият ми син беше на три и половина, когато влязох в стаята и го заварих върху перваза на отворения прозорец – живеем на петия етаж. Ако бях извикала, можеше и да падне. Грабнах го за секунда. Когато мъжът ми се прибра, веднага сложихме дървени летви на всички прозорци. Изтръпвам, когато си го спомням.

  1. Най-тежкият период, който сте преживели?

Болестта на сина ми.

  1. Коя е надеждата, която ви крепи?

Че ще отведем българския кораб на добро пристанище. Ако пристанището го няма, ще го построим. Ако кораба го няма, ще го направим. Ако няма моряци, ние ще станем моряци. Само да сме живи и здрави.

  1. Вярвате ли в приятелството?

Да.

  1. С кого бихте живели на самотен остров?

О, боже мой. Ако не мога да взема 1000 човека, ще бъдат поне 100. Но в никакъв случай по-малко от 50.

  1. Може ли да простите изневяра?

Ами не знам. Сигурно не. Не обичам измамите. Изключително безумно нещо е изневярата. По-добре си кажи: „Довиждане, не искам да живея повече с теб“. Небето е широко – под него има много мъже, много жени. Иначе само се губи време – безценно. Когато човек загуби пари, може да ги спечели отново. Но изгуби ли време, няма как да го върне.

  1. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?

Нямам бивши половинки. С мъжа ми имаме някакви спорове, но продължаваме нататък.

  1. Привърженик ли сте на брака?

Да. Не ми пречи.

  1. Романтични ли сте?

Не.

  1. Кой е любимият ви момент от денонощието?

Всеки момент, в който мога да отворя лаптопа си и да работя това, което искам. Но този момент е възможен само когато децата са нахранени и нямам ангажимент, който изисква цялото ми внимание.

  1. На кой народ симпатизирате?

На българския.

  1. Кой е въпросът, който си задавате най-често?

Всеки момент, всеки ден въпросите, които си задавам, са различни. Аз съм човек, който търси отговори. И когато ми е трудно да ги намеря, се обръщам към знаещи хора.

  1. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

Левски – от българската история. С кралица Елизабет – от британската. От писателите ми се иска да поговоря с Мопасан и Чехов. Но тъй като това не е възможно, ги чета. Със съвременните личности няма проблем – общувам с тези, от които често се възхищавам.

  1. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

Може би никога не съм хранила илюзии – още от малка. Знам, че човешкият характер е сплав от добро и зло. Интересува ме какво точно предизвиква появата на злото. И кога то може да бъде трансформирано в добро. Но това не е илюзия – продължава да бъде цел за мен.

  1. Кога свършва детството?

На 102 години.

  1. С какво никога не искате да се разделите?

С обичта на близките ми хора.

  1. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

Баща ми казваше: Няма нищо невъзможно. Щом си ти, значи е възможно.

  1. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

Мислила съм за хората, които казват: „Така е писано“. Вярвам, че от подготовката на човека зависи как ще прочете написаното. Ако той е добре подготвен, ще прочете това, което се крие в подробностите и детайлите. И ще поведе не само себе си, но и тези, които не умеят да четат, в посока на благоденствие.

  1. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

Не.

  1. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

Не.

  1. Каква е представата ви за щастие?

Здрави хора в семейство или в общност, които се грижат един за друг и си подаряват обич и сигурност.

  1. Как бихте искали да си отидете от този свят?

Като моята баба. Беше вече над 90, когато един следобед легна да си почине и в пет часа – беше обещала на дъщеря ми по това време да правят заедно палачинки, просто не се събуди. Това е прекрасно „Сбогом“ със света – рядко се случва, но човек трябва да го мечтае.

  1. С какво бихте искали да ви запомнят хората?

С каквото ме запомнят, с това. Дано да има нещо добро в спомените им за мен.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини