- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Ивана: Постоянно се питам „защо“

Автор: Ивет САВОВА

През 1999 г., точно на Кръстовден, компания „Пайнер“ подписва договор с нов изпълнител – Ивана. За рекордно кратко време младата певица с икономическо образование се превръща в звезда. За изминалите 23 години кариера Ивана реализира десетки хитове, албуми, концерти, получила е куп награди.

Ивана има дъщеря – Теодора, която се занимава с режисура. В началото на годината, на 7 януари, певица празнува имения си ден, а на 31 януари – рождения си ден.

–      Ивана, изминалата година беше изпълнена с най-различни събития, които разбуниха света. Каква бе тя за вас?

–      За мен беше хубава година, независимо, че имаше и трудни моменти. Наложи се да бъда до мои приятели, които преминаваха през тежки ситуации и проблеми, но важното е, че ги преодоляхме. Фактът, че аз и всички мои близки хора сме здрави, прави изминалата година добра.

–      А какви са уроците, които научихте?

–      Не е нужно да мине цяла година, за да научиш нещо. Всеки ден ти носи уроци, стига да имаш време да останеш насаме с мислите си и да видиш защо нещо се получава, а друго не, за да намериш смисъла. Трябва да си отделяме време, в което да обмисляме събитията. Лично аз понякога карам на максимални обороти и увлечена в потока от ангажименти, не ми остава такова време. Но има дни, в които тишината ми е страшно необходима. В тези моменти дори умишлено пътуваме без музика в колата, защото тогава се събирам в себе си. Отпускам се, релаксирам и сякаш изведнъж отговорите се появяват в ума ми и дори се чудя как по-рано не съм ги откривала. Има ситуации, в които човек се напъва, бори се, а нещата не се получават. Просто не им е било времето.

–      През януари празнувате имен ден и рожден ден. Това ли е най-любимото ви време от годината?

–      За мен това е най-празничният месец, но най-много обичам краят на лятото – началото на есента, т.нар. циганско лято. Когато не е толкова горещо, по-спокойно е, изпълнил си всичките си задачи. Лятото с еуфорията, с тичанията, с ангажиментите е отминало. Настъпва някакво затишие, в което да се подготвиш за следващите си цели. Пък и не харесвам нито горещините, нито студа. Преди харесвах пролетта, когато животът се заражда, започва новото. И сега обичам този период от годината, но той е лишен от спокойствието, защото усещаш вътрешна еуфория покрай това, което предстои и трябва да направиш. А след това, в началото на есента, когато всичко е приключило, идва удовлетворението и спокойствието в ума и душата.

–      Какво си пожелавате обикновено?

–      Първо благодаря на Бог, че имам възможността да празнувам този ден. А другото е здраве за мен и близките ми. Преди пожеланията бяха дълги – освен здраве да имам хубави песни, успешна кариера, хиляди неща. Сега те остават на втори план, защото, ако не си здрав, всичко останало губи смисъл.

–      Пандемията, която се отрази сериозно на всички хора, най-после приключи. Усещате ли се по-различна след нея?

–      Убедена съм, че нищо не е случайно в този живот. За да ни се даде тази „пауза“, е имало причина, въпросът е кой как я е интерпретирал. Оценихме много неща, които имахме за даденост, като дори просто да излезеш на чист въздух. Осъзнахме, че истината в живота се състои в това да сме свободни, да правим нещата, които обичаме, да сме здрави, и да си поставим цели, които да следваме. За мен животът е движение с необходимите му паузи.

–      През септември се навършиха 23 години, откакто подписвате договор с „Пайнер“. Мислили ли сте какво стои в основата на успеха ви?

–      Успехът не е един миг, една песен. За мен да си успешен, означава да се чувстваш удовлетворен, да си на „ти“ със себе си. В основата на всичко е хубавата музика и добри текстове, за да те запомнят с качествени неща. Още в самото начало знаех, че трябва да изпълнявам песните с душата си. Сега времето е различно и има силен комерсиален момент, днес песните се таргетират закъде да са насочени. Самата аз никога не направих компромис със себе си да пусна песни, от които да се срамувам. Имаше момент, в който на всяка цена трябваше да се вадят парчета. Точно в такива ситуации правиш компромиси. Винаги съм вярвала, че за да останеш във времето, трябва да пееш това, което харесвам. Самата аз дори имам записани клипове на парчета, които в крайна сметка не пускам и оставям в графата „грешна инвестиция“ и не излизат.

Ивана с дъщеря си Теодора

–      Винаги ли се питате „защо“?

–      Аз съм човек, който може да задава постоянно въпроси. След първото „защо“, идва още едно и още едно и така, докато не разнищя дадената тема и не стигна до истината. За да разбера дали зад дадено нещо стои егото ми или наистина е мое желание. Затова постоянно се питам „защо“. Много обичам този въпрос. След като откриеш първия отговор, веднага се появяват още въпросителни. Накрая може да се окаже, че истината е коренна различна от тази, която си мислил. Мариета Ангелова е жената, която е написала може би най-много текстове за мои песни и през годините съм анализирала всяка дума, всяка сричка, какво ще си помисли слушателят. Дори дъщеря ми казва понякога, че правя литературни анализи, сякаш чета есе. Но аз не мога по друг начин. В музиката се наблюдават безумни аномалии, объркаха се нещата. Социалните мрежи ни дават много възможности, но същевременно всеки започва да прави различни неща, независимо дали ги умее и има нужното образование. Днес много хора правят подкасти, пишат текстове, без да имат подготовката за това. Къде отива образованието, как да мотивираме младите хора да четат, да учат, да се развиват и да полагат усилия? И все пак – черното не е само черно. И днес има колеги, които държат на перфекционизма.

–      С какво най-много се гордеете в дългогодишната си кариера?

–      Това, което съм постигнала, не се е случило лесно, а с много работа, енергия, време, постоянство. Но най-много се гордея, че съм добра майка. Имам прекрасно възпитано дете и съм благодарна на Бог, че не съм се сблъскала с трудности, с които други родители се срещат – капризи, непрестанни искания за нови неща, зависимости. Благословена съм за това. Добре съм си свършила работата, и не само аз, защото от първи до седми клас дъщеря ми беше гледана от баба и дядо й и те са й дали много стабилна основа. Вероятно съм малко консервативна, но това върши работа. Според мен прекаленото приятелство с децата ни, свободията заличават границата родител-дете. А за мен тя е важна.

–      Какъв съвет бихте дали на младата Ивана?

–      Щях да й кажа: „Не бързай да изпреварваш времето“. С колегите ми направихме толкова много неща – първите лайфове, които издавахме на касетки, концерти с живи бендове, големия концерт с Индира Радич на живо. Толкова съм бързала и това да направя, и онова да пусна, че сега бих казала на младата Ивана: „Малко по-спокойно, на час по лъжичка“. Не го определям като грешка и ако се върна назад, сигурно пак така ще постъпя.

–      В кой момент усетихте, че имате повече нужда от спокойствие?

–      Спокойствието не бива да се разбира като нищоправене, а да не бъде всичко на всяка цена. Когато ти е дошла някаква идея, която е чисто емоционална, изчакай малко, преспи и на другия ден я помисли. Когато всичко е на всяка цена, се правят грешни песни, хаби се време и енергия. Спокойствието за мен е балансът и преди повече от 10 години започнах да го търся, да прецизирам участията си. Дадох си сметка, че ако продължа с това темпо, физически и психически няма да издържа, а в един момент може би дори ще спра заради стреса и напрежението. Казах си, че трябва да стъпвам по-бавно, да отказвам ангажименти, за да имам време за почивка. Запитах се кое ми е по-важно – да приема 30 участия или да ги намаля до 10, но да бъдат качествени. Бях стигнала до момент, в който не знаех в кой град съм. Имала съм такива нелепи случаи. Ставаш като робот – спиш в колата, гримираш се в колата, пееш, после бягаш за клип, след това отиваш да правиш друго парче и не ти остава време да дишаш. Малко ми дойде в повече. Тогава качих и килограмите, защото хормоните и обмяната на веществата се объркаха.

–      Това ли е компромисът, който вече не бихте направили?

–      Не че не се случва и сега, но много по-рядко и след това задължително си давам моето време, да избягам някъде на друго място, с други хора.

–      Лесно ли казвате „не“?

–      Много пъти досега ми се е случвало да го казвам и нямам притеснение да го правя. Вече ми е лесно, отдавна се научих на „не“-то. Преди имах проблем, за да няма обидени и разсърдени.

–      Емблематична е песента ви „Шампанско и сълзи“. В живота ви до момента повече е шампанското или сълзите?

–      Бог ме обича и много повече е било шампанското. Онези тежки сълзи, идващи от истинското страдание на душата, са от загубата на баща ми по време на пандемията.

Да си успешен, означава да си на „ти“ със себе си, казва певицата

–      Лекува ли времето болката ви?

–      Не. Лъжа е, че времето лекува. Просто свикваш да живееш с болката и липсата.

–      Какво бихте му казали сега?

–      Че имам още много нужда от него. Не трябваше да ме оставя, да си тръгва. Имах нужда да остане още малко. Питала съм приятели, които са преминавали през трудности, казват, че дори когато е предопределен краят, пак е много тежко. Когато стане изведнъж, както беше с баща ми, е ударно тежко. Живот…

–      Успяхте ли да проведе онзи важен разговор, в който да си кажете всичко?

–      Не. Никой от нас не очакваше подобно нещо, след като пандемията бе почти вече в края си и имаше много случаи на излекувани хора дори и след тежко състояние. Мислехме, че ще могат да го спасят. Но ако нещо е писано да се случи, каквото и да се опитваш да направиш, ще стане по Божия план. Опитвам се да го приема. Важно е да се смириш и да приемеш нещата. Като човек, който винаги пита „защо“, вероятно ще си остана точно с този въпрос без отговор.

–      Умеете ли въобще да се смирявате?

–      Не, защото много пъти си мисля, че нещата зависят от мен, че аз нещо трябва да направя. Напъвам и се старая, но не се получава. И съм стигнала до извода, че ако нещо не се случва, има прекалено големи трудности, може би трябва да се откажеш от него. Не му е сега времето. Има система от знаци, които ясно показват, че за момента трябва да поспреш.

–      Има ли решения, които бихте променили?

–      Не. Не можем да бъдем по-силни от Бог и от решенията, които душата е избрала. Това, което си решил в дадения момент, е било най-правилното. Опитвам се да приема тази мисъл и да живея с нея, защото няма смисъл да се осъждам. Умиротворението в душата си го намирам, като си казвам, че така е трябвало да стане.

–      Лесно ли прощавате?

–      На хората – да, на себе си трудно. За другите намирам оправдания, но за себе си – не, и отново идват въпросите защо не съм постъпила по друг начин. Но със съдбата не можем да се борим. Искам да я приема. Явно в живота този баланс е наложителен – както да получаваш, така и да ти отнемат.

–      Има ли мечта, която все още не сте сбъднали?

–      Имам цели, не мечти. Иска ми се да напълня „Арена Армеец“.

- Реклама -

Последни новини