Интервю на
Димитър ПЕТРОВ
Иван Кънчев е един от създателите на сдружение „Българска история“, бакалавър по Международни отношения от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по Финансов мениджмънт в УНСС. През годините участва във всяка една от дейностите на сдружението, сред които активна издателска и продуцентска дейност, уроци по родолюбие и реализиране на телевизионни продукции. От 2023 г. е част от проекта „ЗНАНИЕ+“.
Проектът „ЗНАНИЕ+“ предоставя възможност на работодателите да подпомогнат културното обогатяване на своите служители чрез специални карти за събития от областта на културата. Притежателите на тази карта получават отстъпка при посещения на избрани културни обекти, сред които театри, музеи, кина и книжарници, както и при пазаруване от партньорски онлайн магазини. По този начин работодателите създават условия, при които техните служители развиват не само професионалните си качества, но и личностните си знания и умения.
– Г-н Кънчев, разкажете какво представлява Вашият проект „ЗНАНИЕ+”.
– „ЗНАНИЕ+” е първата социална придобивка в страната, която е насочена само и единствено в сферата на културата и образованието. Нейната цел е да подпомогне както работодателите и техните служители да развиват своите „меки умения” и своите интереси, а също така да подкрепи и културните институции. Нашата цел е именно това – да подпомогнем всички онези културни институции, които развиват дейност в страната като театри, кина, музеи и галерии. Разбира се, част от обектите в „ЗНАНИЕ+” са и много образователни и обучителни центрове, които биха били полезни на всеки, без значение от неговата сфера на интереси, защото са изключително разнообразни и всеки може да намери нещо за себе си.
– Как се роди тази Ваша идея?
– Роди се вследствие на дейността на нашето сдружение „Българска история”. През изминалата 2022 г. сдружението стана на десет години, като през тези години установихме доста контакти в сферата на културата с различни представители на институции, а сме работили и с немалко представители на бизнеса – различни компании са подкрепяли наши проекти, така че имахме добра основа, на която да стъпим. Пандемията от COVID-19 удари най-силно онези места, които предоставят услуги, свързани с присъствие. Една от сферите, които бяха най-потърпевши, е културният живот, защото всички тези обекти, с които работим в момента, бяха затворени и изживяха едни от най-трудните си времена. След това се появи и инфлационният шок – по данни на НСИ за декември 2022 г. сферата на културата и развлечението е с най-висока месечна инфлация – 20%. През януари 2023 г. ситуацията се подобри и вече не е толкова висок процента, но е факт, че инфлационните процеси не подминаха и културата. Всичко това ни накара да се замислим какво можем да направим. И идеята дойде някак от само себе си. Казахме си, че в това има голям потенциал. Това е нещо, което ще бъде полезно за всяка една от страните. Цялата втора половина на 2022 г. работихме тихо и кротко, не на повърхността, за да изградим целия начин на работа, целия сайт, всички чисто юридически аспекти на услугата. И от началото на тази година започнахме срещи с институции и партньори, а от началото на март и с работодатели.
– От колко човека е съставен Вашият екип и с какви професиите са хората, които са в него?
– От една страна сме аз, Марио Мишев и Йордан Русев. С Марио сме създатели на „Българска история”, Йордан също работи в нашето сдружение. От другата страна са Любомир Благов и Александър Македонски, които са софтуерните разработчици зад ЗНАНИЕ+, защото той на пръв поглед може да изглежда като един простичък сайт, но има доста код и мисъл, вкаран зад него, за да бъде потребителското изживяване максимално приятно. Предвиждаме и мобилно приложение, което да известява хората за различни новини и предложения от страна на нашите партньори, както и да ги информира за намиращи се в близост до тях обекти, които могат да посетят. Самият сайт ще се превърне в платформа за културна информация, понеже насърчаваме всеки един от нашите партньори да ни изпраща информация какво се случва при него, какво ново предлага. Няма как да правим една услуга, която искаме да е атрактивна и адекватна за XXI в. без тя да е направена по този начин. И това нямаше как да стане без колегите Любомир Благов и Александър Македонски. Тяхната работа е онази част от дейността, която не се забелязва толкова много, но ще улесни потребителското усещане. Идеята е тази карта да бъде полезна и хората да я използват, без дори понякога да се замислят.
– Какви са ползите за работодателите от картата ЗНАНИЕ+?
– Освен ясната полза, която има всяка една социална придобивка, тук плюс е и фактът, че работодателят може да се отличи с тази карта, защото, както вече казах, няма до момента социална придобивка изцяло с културна насоченост. Постепенно с годините става все по-важно за работодателя да задоволява, в хубавия смисъл на думата, това, което искат неговите служителите и да им осигурява добри условия на труд, но и възможност те да се развиват личностно. Не само в сферата, в която съответната компания работи, но и да развиват личностните си интереси, понеже по този начин човек се чувства активен, удовлетворен и много по-продуктивен на работното място. И все повече работодатели го осъзнават. Вече има изградени екипи в големите компании, които се занимават само с това да удовлетворяват потребностите и нуждите на служителите. Смятам, че точно заради това тези работодатели много лесно и бързо ще оценят какво преимущество ще им донесе тази карта. Извън всичко това, реално те по този начин подпомагат и културните институции. Това е един индиректен начин те да направят това, което е по силите им, за да насърчат техните служители. Има компании с хиляди служители и част от тях може би ще отидат за първи път от много време на музей. Така че извън плюсове, които са за дадена компания и нейните служителите, тук налице е и предимството, че отделяш средства за нещо, което е смислено и от което има полза цялото общество.
– Всъщност по този начин се създава взаимодействие между бизнес средата и културните институции, което съответно довежда и до повишаване на културното образование на населението.
– Естествено, това е и идеята. За щастие така се е стекъл моят живот, че до момента това, с което съм се занимавал, всичко това, което сме правили и ще продължим да правим с „Българска история”, зад него винаги е имало кауза – популяризиране на родното минало и извличането на онези градивни ползи, които могат да ни помогнат днес. В случая със „ЗНАНИЕ+” също имаме кауза, защото ние реално помагаме на културните институции. Някои от тях развиват впечатляваща дейност, която остава на заден план и това е начин, по който може да им се помогне.
– Има ли интерес от страна на работодателите?
– Има интерес. Бяхме заложили в началото на годината в плана за развитие, че първите три месеца ще бъдат отдадени изцяло на това да се свързваме с партньори. И очаквахме от началото на април да започнем активна кампания и с работодатели, но те ни изпревариха. Всъщност първите фирми, с които започнахме работа, се свързаха с нас, без да сме ги търсили предварително. В последните две-три седмици се получи лавинообразен ефект, понеже тези хора, които отговарят за човешките ресурси, за социалните придобивки, общуват помежду си, и от дума на дума се разбра за нашия проект. За около две седмици имаме запитвания от петдесет компании с всякакъв профил – такива със стотици или хиляди служители, има държавни предприятия и има малки семейни фирми с по четири-пет човека. Вече имаме първи подписани договора, работим с няколко работодателя и оттук нататък очакваме да видим каква ще е тяхната обратна връзка. Но това показва, че очевидно тази идея предизвиква интерес и те виждат потенциал в нея и я смятат за нещо важно.
– Кои културни обекти попадат сред вашите партньори?
– Тук е важно да направя уточнението, че до месец септември ще сме съсредоточени само в София. Изчакваме да мине летният период, в който театрите не работят, и тогава ще навлезем в другите големи областни центрове. През изминалите месеци успяхме да установим контакт с почти всички театри и повечето големи музеи в София. Към момента работим с театър „Българска армия”, малък градски театър „Зад канала“, Софийска опера и балет, театър „Възраждане”, театър НАТФИЗ, някои от най-интересните музеи като Националния политехнически музей. Наши партньори са също така много образователни центрове и академии като Академия „Роботика” и Академия „Първа Помощ”, както и много издателства. Работим с една от най-големите книжарници, притежаваща обекти в много градове. Пъстра е палитрата, обектите са над 60. Вярвам, че до края на месец май ще стигнем и заветната бройка от 100 обекта.
– Получавате ли достатъчно подкрепа от културните институции?
– Да, със сигурност. Тези срещи бяха едни от най-интересните и предизвикателни, затова и започнахме с тях. Поставихме летвата високо, защото осъзнавахме, че в първите месеци на годината ние бяхме никой за тези хора. Нямахме нищо освен един изграден сайт и идеята, в която силно вярвахме, но почти всеки от представителите на различните институции видя потенациала. И го направи въпреки предизвикателствата – под предизвикателства имам предвид, че някои от тези обекти са държавни, други са общински, трети са под шапката на БАН и при тях не е толкова лесно да се уговори намаление или отстъпка. Естествено, имаме и примери, в които директорите не виждаха смисъл, но аз съм сигурен, че ще се свържем отново след половин година и ще работим и с тях. Защото в крайна сметка те нищо не губят. Те не инвестират и един лев в реклама. Да, предоставят отстъпка, но вярвам, че е по-добре веднъж да предоставиш отстъпка, защото ако на един човек му хареса, той ще разкаже. Всеки един посетител, ако е спечелен, той ще се върне и ще доведе и още хора. Голяма част от институциите видяха този потенциал и ни подадоха ръка, затова и имаме толкова много обекти. Много е важно да кажа, че няма такса за присъединяване и такава такса няма да има. Защото идеята на нашия проект е да е от полза за всеки един от обектите и да е още един инструмент те да привлекат нови посетители.
– Споменахте, че платформата ще стартира пилотно само на територията на София, но планирате ли да разширите своята дейност и в други градове в страната?
– Със сигурност предстои разширяване. Започваме с Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе до края на годината. И вярвам, че процесът там ще бъде по-ускорен, защото те вече ще са видели, че това е работещ модел и могат само да спечелят от него. От друга страна, немалка част от големите компании в областта на информационните технологии имат офиси в повече от един град в България и заради това сме длъжни да влезем в контакт с регионалните културни институции. В момента един притежател на карта от която и да е точка на България може да я използва при пазаруване или използване на услугите на над 30 партньорски онлайн обекта. Искаме обаче там, където има театър или музей, ние да работим с него.
– Вие сте сред основателите на сдружение „Българска история”, което, както споменахте, съвсем наскоро отбеляза десет години от началото на своята дейност. Какво е Вашето мнение относно интереса на нашия народ към родното минало?
– Интересът е висок. Това е една константа на нашия народ – ние като цяло се интересуваме от историята си. Доколко я познаваме задълбочено и доколко ако я познаваме искаме да извлечем поуки, които понякога не са толкова лицеприятни за нас самите, е друг въпрос. Но е факт, че се интересуваме от миналото си и точно затова е важно да има място, на което да се чете историята не само достъпно и увлекателно, но и правдиво, без залитания в една или друга крайност и без обслужването на каквито и да е било чужди интереси. Ние към това се стремим – да сме фактологически винаги на високо ниво и да сме свързващо звено между хората, които имат някакъв интерес към историята и онези научни институти като университетите, където човек може по-задълбочено да придобие представа.
