„Целия ден скитах из града, големия студен град, който крещи и зове измъчените. По широките и безкрайни улици видях много хора – много лица хладни и заети само със себе си. Нито един поглед, в който да има състрадание и любов. Всички гледат – гледат ме с големите си очи, но тези очи не говорят, а крещят. Те крещят и крясъкът ме убива – в мен оживяват много гласове и те всички ми викат – безумец, глупец, нищожество“ – пише Иван Милев на 11 ноември 1917 г. в своя дневник, който сам озаглавява „По пътя на страданието“. Това е време гранично, смутно, а той е двадесетгодишен, пленен от изкуството на театъра, литературата и рисуването, болезнено чувствителен, влюбчив и неспирно болнав, но силно вярващ, че успехът, макар и там някъде – незнайно къде и кога – предстои. И като че за да убеди сам себе си, пак в същия дневник ще отбележи: „От днес мой другар и спътник в живота ми става моето хубаво изкуство. Аз него най обичам и на него съм служил открай“.
След по-малко от десет години обаче всичко ще приключи. Като внезапно явил се порив, като неподозирана прищявка, като евтин каприз на съдбата, крехкото Иван-Милево тяло ще се предаде. За да потъне в гробищната тишина – неизвървял докрай пътя на страданието си, непостигнал пълно единение със своето изкуство, и въпреки това въздигнал се тъкмо с него до непокорени и до днес от друг творчески върхове. Обречен на странство приживе – странство през непребродени територии в българското изкуство, на Иван Милев е отсъдено въпреки краткия си житейски път, или пък тъкмо поради него, да продължи да странства през епохите напред във времето. Нещо повече – да продължи да ни прави съпричастни към художественото му наследство, така както е вълнувало умовете и сърцата на хората преди век. И въпреки всичко това никога досега след кончината на художника не е осъществявана негова самостоятелна изложба, представяща творчеството на Иван Милев извън пределите на страната ни.
Пейзаж с лодка, ок. 1921 г., ХГ-Казанлък
Днес художествената галерия в Казанлък опазва повече от 100 негови акварели, гвашове, рисунки и бързи скици. В колекцията на институцията се съхранява и най-големият масив от личния архив на художника – неговият дневник, поетични и драматургични опити, лична кореспонденция. По-голямата част от всичко това е дарено от майката и брата на художника посмъртно, а сам той само няколко месеца преди ненавременната си смърт дарява на галерията един от най-големите си шедьоври – „Ахинора“ от 1925 г., творба, отдавна намерила своето подобаващо място в историята на българското изкуство. Всичко това дава основание на екипа на Художествена галерия – Казанлък да продуцират изложбата „В странство. 125 години от рождението на Иван Милев“, която ще бъде представена за първи път в залите на галерия „България“ при Българския културен институт в Рим. Изложбата се провежда под патронажа на президента на Република България Румен Радев и в нея ще бъдат показани 20 от най-ярките произведения на автора, част от колекцията на институцията, които разкриват не само неговите пластически търсения, но и тематичните му фокусирания.
Иван Милев (вляво) със свои приятели от фронта, 28 май 1918 г.
Иван Милев е роден в Казанлък през 1897 г. и в своя кратък житейски път до 1927 г. успява да се утвърди като един от най-значимите български художници. През далечната 1923 година авторът, още студент, посещава заедно с други свои колеги Рим, Флоренция, Венеция, но въпреки това той ще остане дълбоко свързан в творчеството си със своите корени, с родното. А творческото кредо, което изповядва, той дефинира така: „Модернизъм, ултрамодернизъм, декадентство и не зная с какви имена се кръщават днес новите начинания у нас, които времето, векът раждат. За художника, струва ми се, никога не би важало какъв е той – дали импресионист, символист или експресионист – когато той чертае своя път. Той не се справя даже с тия или ония школи и направления, защото изкуството само по себе си не е школа, не търпи школа и път и всевъзможни изтъркани морали, които трябва вече да се запратят в архивите на забвението“.
Изложбата е съпътствана и от печатно издание – пълен каталог на колекцията от творби, съхранявани в Художествена галерия – Казанлък. Зад инициативата застава не само президентската институцията, но и община Казанлък в лицето на Галина Стоянова, която през тази година стартира инициативата за изграждане на ново музейно пространство в родния град на художника – „Домът на Ахинора“, в което да бъде разположена една от най-знаковите творби в българското изкуство. В Казанлък предстоят и редица събития, с които да бъде отбелязана 125-годишнината от рождението на Иван Милев.
„Бежанци“, 8 май 1917 г., ХГ-Казанлък
Казанлък – градът на художниците
През 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев-Видю е образувана първата извънстолична художествена сбирка в България. Благодарение на неуморните усилия и настойчивите покани на Видю към свои колеги от Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в годините от 1902 до 1906 в колекцията на институцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайлов и др. Навярно именно този факт допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. В него са родени много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство, като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и други.