- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 6 декември 2022 г.
4.7 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Ива Ваня превръща в хит „Лили Марлен“

Избрано

Ива Ваня (на преден план) около 1935 г.

Мария ПЕТРОВА

Песента „Лили Марлен“, изпълнявана от над 45 знаменитости, сред които Марлене Дитрих, Едит Пиаф, Бинг Кросби, и преведена на всякакви езици, включително и японски, става шлагер №1 на XX в. благодарение на българката Ива Ваня, артистичен псевдоним на Иванка Янакиева от Карнобат. Тя е и първата ни филмова актриса с международна известност – звезда на европейското нямо кино. Ива печели титлата „Мис Берлин“, а на една от актовите й фотографии я сравняват с Венера Милоска. „Най-красивата берлинчанка е българката Ива Ваня. Тя печели луксозен „Мерцедес-Бенц“ кабриолет“, пише през 1930 г. немският вестник „Берлинер Цайтунг“.

Ива Ваня многократно става шампион на Германия по конен спорт, участва и в олимпийските игри през 1936 г. В средата на 30-те години тя има победи и в моторейсинга – комбинация от конен спорт и мотокрос, както и в спортния бридж. Затова съвсем достоверно звучи припевът на една от популярните през 30-те години в Германия песни, посветена на нея: „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня“. Вълнуващият й живот е описан от писателката Юлиана Вегенер в книгата „Ива Ваня, или Сладоледената фея“.

Парите си харчи главно за коне и автомобили, които кара бясно до 85-годишна възраст. Страстта й към конете идва навярно от раждането й – тя се появява на бял свят под опашката на кон на 10 октомври 1905 г. Болките на майка й започват на пътя София–Карнобат и Иванка проплаква на шосето до коня с каруцата. Баща й очаква син и затова в началото облича Ива като момче, подстригва я нула номер и се обръща към нея с „Ваньо“. Още едва проходила, я научава да язди.

Любовта й към филмите се ражда в кинотеатър „Одеон“ в София, където тя ходи всеки ден. На 17 години вече е убедена, че ще стане актриса, въпреки че строгият й баща е противник на „разврата, наречен кино“. По онова време Берлин се оформял като културна столица на Европа и се смята за Мека на киното, затова Иванка се насочва натам. Макар и да не знае дума немски, момичето вярва, че успехът му е неизбежен. „Което искам – ще стане!“ е нейното верую. И запретва ръкави да го постигне. За да плаща уроците си по немски и по танци, тя работи в различни заведения. Успява да се доближи до културния елит, тъй като в „Романското кафене“, където мие чинии, ходят личности като Бертолт Брехт, Андре Жид, Владимир Набоков.

Актрисата във филм от нямото кино

Постепенно Ваня събира кураж да се срещне с Паул Лени, директор на „Гондел“ – един от големите театри в Берлин. Пленен от вродената й грация и очарование, той й дава адресите на известни режисьори заедно с визитката си вместо препоръка. След месеци обикаляне по студиата късметът й се усмихва. Известният режисьор Робърт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, решава, че свежият й типаж е подходящ за ролята на наивна 16-годишна девойка във филма му „Имах един приятел“, който излиза на екран през 1924 г. В него тя си партнира с голямата звезда Карл де Фогт. Присъствието й на екрана прави впечатление и скоро след това започват да я определят като „новата дива на немското кино“. Тя променя името си на Ива Ваня, влиза от филм във филм и сбъдва мечтата си да бъде уважавана актриса. Германия е залята от пощенски картички с лика й, а тя не престава да снима с най-големите звезди в предвоенна Германия и да жъне успехи. Вестниците публикуват снимки как лично Гьобелс й целува ръка. Нацисткият идеолог е голям неин почитател и постоянно я ухажва. Дори й предлага да смени гражданството си с немско. Без да се замисля за последиците от отказа, Ваня му отговаря: „Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното – навсякъде го афиширам. Няма да се откажа от националността си“.

Кариерата й продължава и след навлизането на говорещото кино. В някои от лентите тя изпълнява оперни арии или шлагери. Филмите с нейно участие са показвани и в България – „Дворцов концерт“, „Той ли беше на третия етаж“, „Отпуска срещу честна дума“.

Песни за нея създават едни от най-известните композитори в Германия, сред които е и Норберт Шулце – голямата любов на Ива. Един ден той нахълтва в студиото, където тя записва плоча. На всичко отгоре е обут с къси кожени панталонки, което дава повод за сарказма на подразнената актриса: „Ти какво бе, да не си някой клоун от цирка?!“. Това не само не обижда Норберт, но той хлътва до уши по 34-годишната българка. Макар тогава Шулце да е на 29 години, вече има жена и четири деца. Подава молба за развод и става като сянка на Ваня. Двамата се женят, раждат им се двама синове и Ива доброволно се отказва от киното.

Шулце е фаворит на фюрера заради марша „Бомби над Англия“, но се превръща в любимец на цял свят с песента си „Един войник на пост“, известна като „Лили Марлен“. Написана в духа на френския шансон, песента е забранена от Гьобелсовата пропаганда, наред с американския джаз и руския романс. Изпълнена е за първи път през 1938 от шведската певица с дрезгав глас Лале Андерсен и от Ива Ваня. Песента става хит по време на войната и от 18 август 1941 г. с нея завършва вечерната емисия на германското радио. През 1942 г. Норберт Шулце уговаря „Телефункен“ да запише песента на български език с Ива Ваня и прави нов аранжимент.

Актовата фотография на Ива, дала повод да я сравняват с Венера Милоска

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини