- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София

Иво Димчев: Секс с Путин или секс с Далай Лама?

Избрано

Автор: Албена АТАНАСОВА

Иво Димчев, който жонглира с жанровете и дори измисля нови, в сред най-големите експериментатори в българското изкуство. Продължава да впечатлява с домашните си концерти по света – негова запазена марка от пиковите дни в пандемията, а отскоро в графика му са и гастролите на авторския мюзикъл „В ада с Христос“. На 8 октомври фестивалът „Синелибри“ ще бъде открит в НДК с антиутопичната приказка „φ1.618“ – дебют на Теодор Ушев в пълнометражното игрално кино. Иво Димчев има песен и роля в него, но засега се въздържа от оценки – както за участието си, така и за самата история за „корпореалната вечност“, защото все още не я е гледал.

До края на годината ще се включи в снимачни процеси и в Холивуд, където го очакват да изпълнява собствени хитове, но и да застане пред камерите. Няма съмнение, че режисьорите високо оценяват магнетичната му екстравагантност, комбинирана с дарбите му на музикант. Талантите на Иво Димчев избуяват още в театралното студио „4хС“, отвеждат го в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев във ВИТИЗ, но характерът му на максималист и антиконформист го мотивира да напусне не само академията, но и България, за да се доказва в Европа и САЩ.

– Господин Димчев, филмът „Жири“ е във фестивалната програма на „Любовта е лудост“ във Варна. В него вие сте и актьор, и автор на музика. Какъв е персонажът ви?

– В „Жири“ присъствам като себе си в сцена на домашен концерт. Написах голяма част от песните във филма. Всъщност тази покана – да създам музиката за „Жири“, е една от основните причини да започна да правя песни на български език. Преди това не вярвах, че би ми било интересно или че би се получило добре.

– Сценарият за музикалната младежка любовна драма е на Николай Георгиев – първия ви ментор в театъра. Какви са спомените ви от ученическата ви години в „4хС“.

– Бяхме непрекъснато на сцена. Общувахме с доста либерална публика, експериментирахме постоянно. Не знам дали едно дете, което мечтае да се занимава с театър, би могло да получи по-добра алтернатива от тази, която предлагаше „4хС“. Това си беше четиригодишна случка, която постави основите на това, в което съм се превърнал като артист.

– И тъй като сред темите в „Жири“ е и тази за наркотиците, какви са наблюденията ви – дали младежите в България са лесна плячка?

– Наркотиците сега са това, което за нас бяха марихуаната и алкохолът преди 30 години. Няма как да не опиташ. Въпросът е дали имаш необходимата ценностна система и уважение към себе си, за да не се потопиш в това блато или поне да не е за непоправимо дълго.

– А какъв е образът ви в първия пълнометражен игрален филм на Теодор Ушев „φ1.618“?

– Ушев ме покани да изпълня своя песен. Поставих условието, че ще участвам само ако имам също и монолог. Сценаристът (известният писател Владислав Тодоров, чиито роман „Пумпал“ е в основата на историята, б.р.) ми написа прекрасен монолог. Играя откачен гуру на някаква секта. Но все още нямам идея какво са ползвали във филма от материала, заснет с мен. Надявам се, че екстравагантният ми образ е в хармония с всичко друго на екрана.

– Историята в „φ1.618“ се случва в мистериозния свят на биологически съвършени хора – защо според вас по-рядко говорим за духовно съвършените?

– Няма съвършени хора. Не са и нужни. Силата и очарованието на човека и въобще на вселената е именно в тяхната незавършеност и противоречивост. Именно грешките и несъвършенствата са базата за всеки научен или духовен прогрес.

– Поклонник ли сте на фентъзи жанра? Какви филми гледате най-често?

– Не гледам филми. Но да, бих предпочел фентъзи жанра пред всичко останало – заради възможността от фантазия, от прекрачването на границите на реалистичното и елементарната логика.

– Ако някъде се засечете с извънземни, коя от вашите песни ще им пуснете?

– „Баница“ в симфоничната версия.

– Щяхте да снимате с Деси Тенекеджиева – появиха се фотоси, подсказващи за сюжет, гравитиращ около Бялото братство на Петър Дънов.

– Не снимам филм с Тенекеджиева. В последния момент – точно преди началото, тя реши да даде на друг ролята, която беше писана специално за мен. Защото й предложили пари за ролята. Поне така ми каза. След което ми предложи по-малка роля. Аз отказах. Предполагам, че това са „нормални“ неща в кинобизнеса.

– Само в България ли?

– Бърнард Роуз, който работи в Холивуд, създаде роля специално за мен в новия си филм. Ще го снимаме в края на годината. Имам чувството, че там нещата ще са по-професионални и по-чистоплътни. Но знае ли човек.

– Бърнард Роуз е режисьорът на „Цигуларят на дявола“ – филма за Паганини с Дейвид Гарет, както и на „Франкенщайн“, „Анна Каренина“ със Софи Марсо и Шон Бийн, „Кендимен“. Какво да очакваме от вас в бъдещата продукция, с кого ще си партнирате?

– Играя нещо като личен асистент на дявола. Или по-точно – дясна ръка на известен илюзионист. В ролята е Дани Хюстън – една от легендите на Холивуд. Любовницата на героя му е невероятната Валерия Голино. Тони Тод – друг от актьорите, с които Бърнард работи, ще бъде полицай. Моят асистент е екстравагантен – умее да омайва хората с гласа си. И така да ги убива. Освен всичко друго, ще изпълнявам и „Халал“ – тази песен от авторския ми репертоар е от любимите на Бернард. В Traveling Light, предишния му филм, има четири мои композиции. Именно една от тях се казва Traveling Light.

– Казвате „по-чистоплътни“ за бъдещите ви ангажименти в Холивуд. Имали ли сте и друг подобен случай – като отменения ангажимент на Деси Тенекеджиева – в българските периоди на кариерата ви?

– Не. Аз въобще досега с киното не съм имал много взимане-даване. Кинаджиите започнаха да се интересуват от мен през последните години заради песните ми. Тепърва опознавам тази нова среда и нейните особености.

– Докъде стигнахте с мюзикъла ви In Hell with Jesus („В ада с Исус“), какви са първите реакции на публиката?

– Премиерата във Виена мина много добре. Българската публика ще го види на 9 септември на сцената в Топлоцентрала в София. Получи се доста забавен спектакъл, надавам се да допадне и на българската публика. Това е моят първи опит за мюзикъл. В него драматургично е синтезирано преживяното от 400-те домашни концерта, които направих в София, Истанбул, Ню Йорк и Лос Анджелис по време на пандемията. Кастинг, вечерно шоу, антимюзикъл – или поредният експеримент, в който моите интереси към религия, сексуалност, постмодернизъм, абсурд, популярна и съвременна култура се блъскат по своеобразен и надявам се, атрактивен начин. Ето и някои от въпросите, на които героите в мюзикъла и на зрителите в театъра им се налага да намират отговори: „Секс с Путин или секс с Далай Лама?“, „В ада с Исус или в рая с Тръмп?“, „Любимият ти способ за убиване?“, „Богат в Русия или известен в Китай?“, „Ако имаш възможност, би ли модифицирал позитивно генетичната информация на новороденото си дете?“, „Кетчуп или майонеза?“, „Любима обидна дума?“.

– Какво най-впечатляващо ви се случи по време на домашните ви концерти в Америка?

– В Ню Йорк пях в дома на единия от създателите на групата „Фюджийз“, както и в къщата на актрисата София Бутела (една от най-добрите хип-хоп танцьорки в света, която работи с Мадона, Бритни Спиърс и Джъстин Тимбърлейк, играе в „Мумията“ и „Кингсмен“, б.р.). Тя ми е близка приятелка от няколко години. Дадох частни концерти за актьори, фотографи, арт студенти, сценаристи, художници, диджеи, порно актьор. Публиката ми в Америка е изключително и само от артисти от всички възможни жанрове.

– Какви са ангажиментите ви в момента в Европа?

– Имам концерти в Германия, Испания, Италия. На първи октомври ще покажем мюзикъла In hell with Jesus в Националния театър в Ротердам по случай откриването на новия сезон. През декември ще е немската премиера в Хебел Театър в Берлин, също копродуцент на постановката.

– Все още ли не понасяте класическа драматургия – дали не сте единственият актьор под слънцето, който не мечтае да се види в пиеса на Шекспир?

– Да, намирам за ужасяващо безпомощна претенция и проява на комплекс за малоценност от съдържателен характер, когато режисьорите поставят Шекспир в днешно време. Така смятах преди 20 години, така смятам и сега.

– Защо не харесвате Шекспир, та творбите му ви се струват излишни?

– Животът и светът тук и сега ни предлагат достатъчно много интересни и важни теми за разговор и анализ. Стократно по-интересни и по-важни от тези преди 200 или 500 години. Вижда ми се признак за глупост, претенция и ескейпизъм да се държиш заключен драматургично в дебати и истории, неадекватни и нерелевантни към актуалната действителност.

– Какво ви предстои на сцената – какви са следващите арт експерименти, които със сигурност замисляте?

– Не обичам да планувам. При мен нещата се случват спонтанно. Тази есен ще наблегна на клипове и може би ще направя концерт с класически музиканти.

– Как дефинирате вашия театър?

– Автобиографичен, абсурден, леко перверзен и доста забавен.

– Правите ли оценка на битието си дотук – доброто ли побеждава по-често, или тъмните сили?

– Всичко, в което лично съм инвестирал постоянство и любов, е побеждавало и ми се е връщало многократно. Прекалено многото изчисления и дребни сметки убиват изкуството и целия му изначален смисъл.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини