25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

Игра на ротация

Димитър ПЕТРОВ

От Освобождението до днес народът ни е бил свидетел на всякакви иновации в държавното управление. Като започнем от правителство без министър-председател, но начело с княз Александър I през 1881-1882 г., преминем през втория режим на стамболовистите през 1903-1907 г., по време на който премиер е безпартийният ген. Рачо Петров, но фактическият ръководител на съвета е министърът на вътрешните работи Димитър Петков, заел официално и тази позиция след корупционен скандал с участието на премиера-генерал, и стигнем до управлението на деветнайсетомайците от 1934-1935 г., които разпускат Народното събрание и си присвояват функциите на депутатите, издавайки наредби-закони с дълготрайни последици.

Ето, че днес можем да видим нов модел на управление – ротационно правителство. То се появи на бял свят след договорка за ротационен председател на Народното събрание и сякаш предвещава представителство на ротационен принцип и в съдебната власт в лицето на шефовете на ВКС и ВАС и главния прокурор. А защо не и на президента на Република България? Ротационният принцип е модерен, прилага се вече в няколко държави по света, включително и в съседна Румъния. Когато са копирали чуждите практики обаче, нашите държавни мъже са пропуснали да забележат една дребна подробност. В другите страни, управлявани на ротационен принцип, политическите сили са сметнали за необходимо да скрепят съюза си с коалиционно споразумение, за да са кристално ясни техните намерения. В него политиците не само предвиждат смяна на министър-председателя след определен период от време, но и договарят пропорционално попълване на министерските позиции с представители на всички партньори. При нас е точно обратното – нашите политици и дума не дават да се каже, че влизат в коалиция. За тях ротацията почива на някакво „джентълменско” споразумение, което по същество няма юридическа, пък и фактическа стойност, а да не говорим за някакви гаранции. Ако политическите сили не постигнат консенсус по важен въпрос, те просто ще свикат брифинг и ще се анатемосат взаимно, за да дадат хляб и зрелище на народа. Така последният ще може да развихри въображението си в социалните мрежи с всевъзможни колажи и видеа.

Излишно е да коментираме и доколко един такъв ротационен модел на управление е съобразен с конституцията. Съпредседателят на ПП Кирил Петков вече нееднократно показа, че основният закон и изобщо цялото българско законодателство е врата в полето, която лесно се заобикаля с усмивка и гръмки фрази в името на борбата с корупцията. В действителност договореното ротационно правителство няма да наруши пряко конституцията, ако се следва оповестения от ГЕРБ и ПП ред за промяна на министър-председателя след изтичане на първоначалния период от време – премиерът Николай Денков ще подаде оставка, рулетката ще се завърти наново и мандатът ще попадне пак в ГЕРБ, които ще издигнат Мария Габриел за министър-председател. Въпросът обаче е дали представителят на ГЕРБ в правителство с премиер Николай Денков няма да действа като втори министър-председател, нищо че официално ще оглави някое министерство. Ако това е така, тогава ще се наруши духът на основния закон, предвиждащ съвсем ясно, че България може да разполага само с един министър-председател по едно и също време. А не двама, управляващи едновременно и сменящи държавните си позиции през девет месеца. Въобще има ли гаранция, че Николай Денков ще подаде оставка след девет месеца или ако подаде оставка – че ПП ще подкрепи кандидата на ГЕРБ за следващ министър-председател? По-скоро отговорът е отрицателен, ако съдим от изтеклия запис на среднощно онлайн заседание на ПП.

Изпаднали в пълна безпомощност да се обединят, без да претърпят електорални щети, първите две политически сили стигнаха до най-смехотворната форма за съвместно управление. Ако тя се реализира, вредите ще са и за двете формации (може би малко повече за ПП), а единствен печеливш ще е опозицията и по-конкретно партия „Възраждане”, която по сметки на анализатори има всички шансове да заеме и второ място при поредни предсрочни избори. Или ако трябва да се изразим модерно и съобразно геополитическите интереси – проатлантическите сили ще се сринат за сметка на проруските, които ще се превърнат в още по-важен фактор в политическите процеси у нас. Разбира се, сходен ще е резултатът и ако двете политически сили влязат в коалиционно споразумение, без ротации или всякакви други иновации. Разликата е, че по този начин политиците ще действат съвсем открито пред своите избиратели, а това, колкото и политическата класа да не го вярва, се забелязва от електората и дава отражение при бъдещ вот. Както се провеждат преговорите сега, остават големи съмнения за задкулисни договорки, свързани с крупни финансови схеми. Което не е в полза нито на самите политически партии, нито на българския народ, напатил се вече повече от тридесет години с неискрени послания и неизпълнени обещания.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини