Леа КОЕН
80-ата годишнина от драматичните за евреите на територията на царство България събития от март-април 1943 г. беше в известен смисъл уникална.
Никога досега в третирането на този исторически период не са били излагани толкова противоречиви и спорни тези, при това защитени като официална позиция на българските власти. За първи път българската пронацистка държава от 40-те години беше исторически реабилитирана вкупом с цялата си йерархия и инструменти (цар, правителство, парламент, армия), като всички те бяха обявени за институционални спасители на евреите. Това беше направено по официален начин, с участието и чрез лични изявления на президента Радев, на министър председателя и на целия държавен апарат. Българският държавен глава и министър председателят обявиха цар Борис Трети за основен спасител на еврейството и участваха в специален тържествен ритуал с поднасяне на цветя на спорната и отречена от държавата Израел паметна плоча на българския цар.
Бяха също така раздадени висши държавни ордени на активисти, отличили се особено с официалната версия за всеобщото и поголовно спасение. Като основен говорител на новата ревизия на спасението беше привлечен от Израел Михаел Барзоар, известен със свои рекламни кампании в подкрепа за положителната роля на монархията и лично на цар Борис за съдбата на българските евреи : безплатно разпространение на неговата книга по темата, с няколко различни заглавия, в която се рекламира царя като спасител, съорганизатор на училищни конкурси и викторини за ролята на българския цар с раздаване на награди в резиденция Врана, автор на многобройни интервюта в популярни медии на същата тема и носител на орден „Стара планина“ за особени заслуги в „популяризиране на историята за спасението“, така както я разбират управляващите в момента.
Трябва веднага да подчертая, че българската еврейска общност и организацията „Шалом“, която представлява и обединява българските евреи, изрази по различни начини своето несъгласие с правителствената теза, не участва в организираните под патронажа на президента Радев „тържества“ (възпоминателна изложба за цар Борис Трети в Народната библиотека, тържествено поднасяне от държавния глава на цветя на негова паметна плоча ). Тя състави своя програма, в която по балансиран начин бяха почетени истинските спасители (Димитър Пешев, представителите на БПЦ, интелектуалци и синдикални лидери) и бе почетена паметта на загиналите в Треблинка 11343 евреи от окупираните от България територии. Тези събития получиха широка подкрепа и публичност сред демократичната българска общественост, предизвикаха писма и декларации на солидарност от страна на видни интелектуалци и изследователи, като някои от тях се включиха в уникалното посещение в Кавала, Гърция, организирано от „Шалом“ в памет на депортираните оттам през март 1943 г. 1500 гръцки евреи.
Несъгласие с историческия ревизионизъм на честванията изразиха и ред световни еврейски организации, като специални писма на протест до президента написаха Световният еврейски конгрес, Антидифамейшън Лиг, Американският еврейски комитет и други, както и някои еврейски общности от Европа. В тях изрично бе подчертана почит и признание към действителните спасители, но бе отхвърлена тезата за невинността на българската държава в лицето на цар, правителство и армия, за депортацията и убийството на 11 343 евреи от окупираните от България територии.
Трябва да се подчертае, че подготовката за този идеологически трус беше внимателно изработена през последните 5 години.
С подкрепата на държавни институции бяха издадени няколко ревизионистични книги, веднага преведени и разпространени на английски. Ще цитирам две от тях : едната за ролята на българската армия като спасителка на евреите (нейната теза е, че лагерите за принудителен труд на евреи в периода 1941–1944 са фактически държавна стратегия евреите да бъдат укрити от германците и запазени от депортация). Другата застъпва тезата, че държавната администрация е издавала с подобна цел транзитни визи за евреи от Централна Европа, благодарение на които хиляди (цифрата в официалния дискурс се движи между 14 и 30 хиляди) са били спасени чрез емиграция в Палестина. Първата книга беше разпространена и представена, включително в Израел, където беше подложена на остра критика в израелската преса, а втората – на официално представяне, организирано от български евродепутати, в Европейския парламент в Страсбург. Очевидна слабост на фабрикуваната теза на втората книга за „спасение чрез визи“ е, че тя не държи сметка за цялата налична архивна документация (голяма част от която в чужбина), от която е видно, че огромната част от въпросните „издадени“ визи са били анулирани от българската администрация и практически не са били използвани. По време на тържествата по спасението бяха лансирани и още две нови тези : изселванията на българските евреи в малки градове през май 1943 и по-късно е било също стратегия лично на царя и на правителството те да бъдат укрити от германците, а Законът за защита на нацията всъщност не бил нанесъл никакви вреди на евреите, а бил умишлено изпреварил евентуално по-строги закони, които германците можели да въведат.
С това кръгът на ревизионистичните неистини беше затворен.
В тази връзка бих желала да направя кратък преглед, как се е развивала темата за честванията на спасението на евреите и мястото на ревизионистичните тези в нея.
За първи път такова честване се организира през 2003 г. по повод 60 годишнината от събитията през март 1943. Министър председател по това време е станал, след спечелени избори, синът на цар Борис Трети – Симеон Сакскобургготски. Той не крие, че има много голяма нетърпимост към темата за отговорността на баща му : за подписване на Закона за защита на нацията и за депортацията на 11343 евреи от окупирани от царството територии. През 2002 г. освен това в Израел са махнати две самоволно сложени паметни плочи – на цар Борис и на царица Йоанна, което повдига отново дебата за отговорността на царя. Неговият син, министър-председател, успява да упражни влияние, поради което плочите, след като са върнати в България, са сложени на видно място срещу сградата на Софийското кметство, където привърженици на монархията извършват оттогава до днес почетни ритуали.
60-годишнината е скромно честване по инициатива на еврейската организация, която почита с цветя и венци паметника на Димитър Пешев в Кюстендил, а официалното представителство е сведено до председателя на инициативния комитет Гиньо Ганев и с участие на министъра на вътрешните работи в правителството на Симеон Кобургготски, Георги Петканов. Еврейските общности в Пловдив, Бургас, Варна и София се включват със свои локални инициативи. По инициатива също на „Шалом“ е издадена възпоменателна сребърна монета с образа на Димитър Пешев. (с номинал 10 лева, тя е в толкова ограничена серия, че днес, 20 години по-късно, се предлага на нумизматичния пазар за 2000 евро). Най-високото държавно присъствие в тези чествания е на вицепрезидента Ангел Марин, който скромно участва в отбелязването на спасението в Пловдив. Не участват нито президентът, нито министър председателят.
Важна последица от честването на 60 годишнината е обаче, че то предизвика исторически дебат и изследвания по тази деликатна за българската история тема. Още през 2002 г. едно малко издателство „Гал-Ико“ издава книжка с голямо значение – дело на Албена Танева от СУ и на Иванка Гезенко от ДАА, в която са публикувани важни протоколи от заседанията на Светия синод по еврейския въпрос.
Тази нова документация не само разкрива ролята на Синода в защита на евреите, но и показва някои непознати страни и действия на българския цар Борис Трети, както и негови антисемитски изявления и действия.
