Дни преди началото на президентските избори в Турция, все повече започва да се отчита значението и силата на кюрдските гласоподаватели.
Кюрдите съставят близо 20% от населението на Турция, а се очаква най-голямата прокюрдска партия, Демократична партия на народите (ДПН), да вземе над 10-12% от вота. ДПН не е част от опозиционния алианс на „Масата за шестима“ с водещи сили основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) и Добрата партия на бившия националист Мерал Акшенер.
Миналата седмица огромни тълпи посрещнаха опозиционния президентски кандидат Кемал Кълъчдароглу в градовете Агръ и Ван, които са с основно кюрдско население. Това е сцена, която доскоро би било немислимо да се види в източните райони на държавата, в които РНП традиционно е недолюбвана от кюрдското население. Въпреки това, разочарованието на кюрдите към президента Реджеп Тайип Ердоган накара много от кюрдското малцинство да подкрепят неговия основен опозиционер.
„Националистическата позиция и политиката за сигурност, приета от настоящото правителство, мобилизира кюрдското малцинство да отхвърли Ердоган“, заяви Родж Гиресун, директор на изследователския център Ревест, разположен в Диарбекир.
Миналият месец турската основна прокюрдска партия, Демократична партия на народите, и нейните политически съюзници официално подкрепиха Кълъчдаролу. ДПН взе решение да не изпраща свой кандидат, в опит да засили шансовете на опозицията за победа на изборите и гласовете да се съсредоточат върху един кандидат.
„Сега кюрдските гласоподаватели играят изключително важна роля в промяната на гласовете в полза на Кълъчдароглу“, заяви Гиресун пред Middle East Eye. „Подкрепата към Кълъчдароглу е по-силна от подкрепата към РНП. Кюрдите са развили симпатия към него, с надеждата да се приключи 21-годишното управление на настоящото правителство“, допълни директорът.
За много хора в Турция, подкрепата на кюрдите към Републиканската народна партия е изключително странно явление. РНП е създадена през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк и е исторически една от най-недолюбваните в кюрдските региони.
По време на еднопартийното управление от 1923 г. до 1950 г., РНП прие политики, които отхвърлят съществуването на кюрдски народ, твърдейки, че кюрдските племена са оригинално турци, живеещи в планините. Дълго асоциирана с турски национализъм, РНП жестоко потуши две кюрдски въстания през 1925 г. и 1938 г., които доведоха до смъртта на хиляди души и миграцията на видни семейства. Употребата на кюрдски език в училищата и на публични места също е била забранена.
„Въпреки това, нагласите на кюрдите са започнали да се променят, главно поради приобщаващата политика на Кълъчдароглу“, подчерта Вахап Чоксун, академик от университета Дикле, намиращ се в Диарбекир.
