Луната на Сатурн Енцелад, снимана от сондата „Касини“ през 2008 г.
Извънземният живот може да процъфтява в топъл, подземен океан на ледената луна на Сатурн Енцелад, според ново изследване. НАСА откри сериозни доказателства, че приливните сили биха могли да поддържат подземното море течно в продължение на милиарди години – достатъчно време, за да се развият организмите. Мистериозният свят има много фрагментирана и пореста скалиста вътрешност, идеални условия за течаща вода, а триенето създава 10 гигавата топлина.
Това количество енергия би осветило и затоплило повече от 7 милиона домове. По-рано тази година космическият кораб на НАСА откри първите доказателства за химични реакции дълбоко под замръзналата кора – което предполага среда, способна да поддържа живот. Това беше един от последните му успехи, преди да се потопи в атмосферата на Сатурн в края на 12-годишната си експедиция до пръстеновидната планета.
Нови точни данни, събрани от сондата „Касини“ при прелитането й над луната, позволили на учените да засекат гравитационното въздействие на водата.
„Измерванията, които направихме, отговарят на потенциалното съществуване на голям воден резервоар, който е приблизително с размерите на Горното езеро (Лейк Съпириър) в Северна Америка“, казва проф. Лучано Иес от екипа. Водата във въпросното езеро има общ обем от 12 000 кубически километра!
Учените използвали хитър метод, за да открият скрития резервоар. Когато сондата „Касини“ прелита над луната, скоростта на полета й се влияе от гравитацията на масата под нея.
Илюстрация на Енцелад, ледената му кора и океана под нея
Изображение: NASA/JPL-Caltech
Тези изменения в скоростта от своя страна влияят на радио-сигнала, който апаратът излъчва обратно към Земята спрямо т.нар. Доплеров ефект. При този физичен феномен честотата на излъчените радио-вълни зависи от движението на източника им по същия начин, както сирената на приближаващ се влак ни звучи по-високо, а на отдалечаващ се – по-ниско.
Измерванията сочат, че океанът на луната на Сатурн е с дълбочина 8-10 километра и е под ледена кора с дебелина 30-40 километра. Според НАСА това превръща Енцелад в едно от най-подходящите за съществуването (поне) на микро живот в Слънчевата система.
Учените от 2005г. подозират, че на Енцелад има океан от 2005 г. насам, когато бяха открити струи водна пара, излизащи от повърхността на южния полюс на луната.
Въпреки че по-рано учените смятаха, че ледената кора на Енцелад е с дебелина около 13 мили, Касини открива на Южния полюс на планетата, че кората може да бъде дълбока само три мили.
Далечната луна отдавна е подозирана като едно от трите най-добри потенциални места за намиране на извънземен живот в Слънчевата система. Другите са Марс и спътникът на Юпитер Европа. Подобно откритие дори на примитивни микроби би направило почти сигурно, че животът е широко разпространен във Вселената.
Изображение: NASA/JPL/Space Science Institute
