Когато видя резултатите от профилактичните си кръвни изследвания Николай М. откровено се изненада. За своите 60 години той изглежда в добра физическа форма, без дежурното бирено коремче и без някакви сериозни здравословни проблеми. Понякога го стяга в сърдечната област, но го отдава на напрегнатата си работа. От две години по лекарско предписание всяка сутрин взима хапче, с което поддържа кръвното си налягане в норма. Толкова.
Два показателя в изследванията му учудиха и лекаря – холестеролът е 8,91 при максимална референтна стойност до 6,20, а триглицеридите са 5,92 при допустими граници между 0 и 1,71. Трябва да влезеш в норма, посъветва докторът, предписа лекарства, назначи диета и препоръча хранителни добавки – ябълков пектин и омега 3-мастни киселини.
Близката аптека е част от голяма верига, има всичко – лекарства, превързочни материали, памперси и бебешки храни, отрупани щандове с хранителни добавки. Дори продуктите, които подпомагат намаляване на лошия холестерол, си имат собствена витрина. Ябълковият пектин, например може да се избере измежду пет-шест вида. Погледна опаковка с 60 таблетки, всяка по 445 мг, произведени от българска фирма. Препоръчаната доза: по 3 таблетки 3 пъти на ден, 30 минути преди хранене, с достатъчно количество вода, т.е. 9 таблетки, което прави 4005 мг. Същият продукт, но описан като концентрат и произведен от известна чуждестранна компания, се предлага в опаковка от 90 капсули, които съдържат ябълков пектин 500 мг и екстракт от зелен чай 10 мг. Препоръчаната доза е 1 таблетка на ден. Средностатистическият потребител като Николай не може да разбере от описанието кой е по-добрият продукт, на него единствено му прави впечатление огромната разлика в препоръчаната доза. След като разгледа и двете опаковки, аптекарката вдига рамене: „Има толкова много добавки и ние фармацевтите трудно се ориентираме в това море“. В крайна сметка изборът падна върху производителя, който предлага по една таблетка дневно, защото поне е по-практично, пък и компанията е добила популярност на световния пазар.
Имат различен статут от лекарствата
Над 50 000 хранителни добавки са регистрирани у нас, съобщиха за „Филтър“ от Българската агенция по безопасност на храните. Една част от тях са внесени от трети страни, други са от членки на ЕС, а има и множество, които се произвеждат в страната ни. Тези продукти са с по-различен статут от лекарствата, те са включени в публичен Регистър на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, който може да се види на сайта на агенцията.
Режимът за продажбата им в България от уведомителен премина в регистрационен, което предполага по-високо ниво на контрол. Освен това новият Закон за храните въведе повече изисквания към документите, придружаващи заявлението за пускане на пазара, за да се докаже съставът, свойства и предназначението на добавките и да се намалят възможностите за подвеждане на потребителя.
Част от добавките в регистъра са служебно прехвърлени от базата данни на контролния орган. Но тъй като уведомителният режим е с по-ниска степен на контрол, все още се установяват проблемни съставки, казаха от БАБХ.
Оттам допълват, че добавките се предлагат на пазара само предварително опаковани. Предназначени са да обогатят и допълнят хранителния режим, но не могат да заместват разнообразното и балансирано хранене. Те не са и не бива да бъдат ползвани като лекарства, предупреждават още от агенцията.
Световният пазар на хранителни добавки достигна 335 милиарда щатски долара през 2021 година и се очаква да надхвърли 624 милиарда щатски долара до 2030-а, сочи анализ на Precedence Research.
Здравната информация постоянно се разширява, все повече са хората, които буквално са пристрастени към фитнеса, с увеличаването на продължителността на живота възрастните имат нужда от повече енергийна подкрепа, добрият външен вид вече не е запазена марка на модните икони. Всичко това бързо вдига потреблението на добавки в целия свят.
Доминират витамините
Пандемията освен всичко друго показа колко са уязвими хората, водили нездравословен начин на живот, и колко по-лесно силният организъм преминава и през най-тежките инфекции. По време на здравната криза витамините, минералите и растителните добавки, повишаващи имунитета, отбелязаха огромен скок в продажбите, въпреки че липсват доказателства, че по някакъв начин те предотвратяват COVID. Очаква се тяхното търсене да продължава да нараства до 2030 г.
Витамините имат доминираща позиция и представляват 30% от хранителните добавки в световен мащаб. Според Nutrition Business Journal 17 от 20 купени витаминни продукта са били свързани с имунитета.
Спортното хранене също е във възходяща тенденция. Чрез социалните медии фитнес ентусиастите и професионалните спортисти насърчават хората да останат здрави и във форма. Сегментът на протеините и аминокиселините се очаква да отбележи най-бързия ръст от 13,4% през следващите 7 години. Нараства търсенето на суроватка на прах, на креатин, тирозин, цитрулин и пролин.
Хората, страдащи от диабет, затлъстяване, от проблеми на сърдечно-съдовата система се увеличават с всеки изминал ден и са подтикнати да включват добавки за повишаване на хранителната стойност на продуктите. Увеличава се търсенето на фибри и специални въглехидрати, които помагат за намаляване на нивата на лошия холестерол и кръвната захар, за управление на теглото. През 2022 г. продуктите за увеличаване на енергията и за отслабване държат 30,47% от приходите на пазара на добавки. Очаква се този сегмент да продължи да се разраства.
Разбира се, по тази тема има и много скептици, които смятат, че голяма част от ползите се основава на плацебо ефекта. Той пък се помпа от агресивните рекламни кампании, които водят производителите, някои от който са се превърнали с бизнес гиганти.
А докато спорят оптимистите и песимистите, компаниите в сектора се фокусират върху разработването на нови линии продукти. Например дъвки с вкусове, различни от тези на лекарствата, се наместват в нишата на таблетките и се приемат доста добре от по-младата част от населението. Иновативни витамини се разтварят под езика и са полезни за хора, които не могат да дъвчат и да преглъщат. Подобни нови продукти имат потенциала да залеят пазара, включително и в България.
Конкуренция – Големите играчи се състезават с иновации
Глобалната индустрия за хранителни добавки е фрагментирана и ставаме свидетели на все по-ожесточена конкуренция между компаниите производители. Ключови играчи като ADM, Abbott и Herbalife Nutrition са пазарни лидери, те предлагат широко продуктово портфолио и силна дистрибуторска мрежа.
Производителите са се фокусирали върху стратегии за инвестиции, нови продукти, разширения и придобивания. Например през февруари 2023 г. Elemis (Великобритания) пусна нови добавки, насочени към грижата за кожата и здравето. Например Pro-Collagen Skin Future включва хиалуронова киселина, антиоксидантна смес, хлорела и витамини А и С. Нараства търсене на добавки за грижа за кожата, които стимулират образуването на колаген.
Сред големите играчи а световния пазар за тези продукти са Amway, Bayer AG, Glanbia plc, Pfizer Inc., Archer-Daniels-Midland, GlaxoSmithKline plc, NU SKIN, Herbalife Nutrition, Nature’s Sunshine Products Inc., Bionova, Arkopharma, Nestlé.
В интернет предлагат опасни продукти
Химия вместо натурални съставки откриват във фалшификатите
Търговията с хранителни добавки може да се осъществява освен в регистрираните обекти по Закона за храните, така също в аптеките и дрогериите. Случаите на закупуване от нерегистрирани обекти, крият рискове за здравето, тъй като чрез интернет се разпространяват добавки, които биха могли да съдържат растения и вещества, вредни за здравето, предупреждават от БАБХ.
Едни от опасните съставки са Sibutramine и Sildenafil. Приемането им повишава риска от сериозни сърдечносъдови усложнения – мозъчен инсулт или миокарден инфаркт. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) е препоръчала спиране на разрешението за употреба на всички продукти, които съдържат Sibutramine.
„Лидадайдай Хуа“, „Мейзи Танк“ и „Липовон“ се спрените добавки, разпространявани на българския пазар, които съдържат Sibutramine. И ако те не са открити в регистрираните обекти, периодично се появяват в интернет сайтове.
Преди две години пък сайт предлагаше хранителна добавка със съставката йохимбин, която се използва предимно от спортисти и атлети за отслабване. Добавката е забранена в целия ЕС от 2019 година, защото активната съставка йохимбин е неравномерно разпределена в кората на растението йохимбе, а това не позволява контролирана дозировка в крайния продукт. Древноафриканските племена преди стотици години са използвали извлека като средство да подпомага мъжката импотентност.
Установено е, че в големи количества йохимбин причинява проблеми със сърдечно-съдовата система, хипертонични кризи, тревожност и напрегнатост на организма.
Фалшиви хранителни добавки често са залавяни при полицейски операции в ЕС. Още пред 2021 г. по време на ковид пандемията Европол съобщи за ментета, продавани онлайн.
Хранителните добавки са четвъртата най-конфискувана нелегална стока след алкохол, зърнени изделия, плодове и зеленчуци по време на пан европейската операция срещу фалшиви храни OPSON, координирана от Европол през 2022 година.
Покрай пандемията разпространението на нелегални добавки и особено на витамини рязко нарасна. В мрежата са забелязани реклами на продукти, за които се твърди, че са натурални, но всъщност е открита фармацевтичната съставка Sildenafil. Разследването на правоохранителните органи по операция SHILD в Италия и Испания доведе до шест ареста и изземване на 2500 опаковки.
139 производители са регистрирани у нас
В България са регистрирани 139 обекта за производство на хранителни добавки. Една част от тях правят собствени марки, а други работят по договор с друг бизнес оператор, който се занимава с разпространението.
За търговия с тези продукти трябва да са изпълнени изискванията на Закона за храните, Наредбата за хранителните добавки и Наредбата за специфичните изисквания към храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти.
Процедурата стартира, след като се подаде заявление по образец до Централното управление на БАБХ, към което се прилагат необходимите документи и доказателства, включително проекти на етикети на съответните продукти. Те задължително трябва да са на български език и да притежават цялата задължителна информация, описана в Регламент 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
Ако се установят неточности при етикетирането, бизнес операторът трябва да ги отстрани. В случай че няма нередности, в 10-дневен срок от получаване на заявлението, съответните хранителни добавки се вписват в регистъра под конкретен номер и дата, които после трябва да присъстват върху етикета.
Новият Закон за храните въведе повече изисквания към документите, придружаващи заявлението за пускане на пазара на хранителна добавка, за да се докаже съставът, свойствата и предназначението й. Проверява се и допустимостта на всяка една съставка, обясниха от БАБХ.
