- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 27 септември 2022 г.
12.7 C
София

Изгубено поколение

Избрано

За президенти, политици, генерали войната може да има някакво политическо, стратегическо, задкулисно, патриотично основание и цел. За всички останали хора войната е смърт, страдания, мъки, кръв, съсипани мечти, болка. Никоя военностратегическа идея не може да оправдае реализирането си, когато цената са трупове и безброй съсипани животи. Какъвто и да е залогът на една война, постигането му не може да е с цената на смъртта. Защото този път не води до победа. И дори да оцелееш, ще продължиш да умираш бавно всеки ден.

Както се случва с героите от романа на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“ – абсолютен шедьовър, който разказва за едно поколение, унищожено от войната. Персонажите са млади хора като тези, които се сражават в момента в Украйна. Тийнейджъри, които сега се впускат в живота, но вече знаят много повече за смъртта, отколкото за самия него. Млади старци с обгорели души.

„Аз съм млад, само на двадесет години, но от живота не познавам нищо друго освен смърт, страх и това най-нелепо безсмислие и преизподнята на страданието. Виждам, че народи биват хвърлени един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно… Години наред наше занимание беше да убиваме – това бе първата ни професия в живота. Това, което знаем за живота, се свежда до смъртта.“

Отчайващо е да си помислиш колко време е минало от Първата световна война досега, колко книги са написани, филми заснети, колко научни открития са били направени, колко спортисти са поставили световен рекорд. Въпреки всички тези успехи същите демони продължават да владеят човешката душа, а млади хора се мятат в капана на войната, за да оцелеят. „Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната попадна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната.“

93 години по-късно е същото. Докога?

 

ФИЛТЪР

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини