Иво ДИМИТРОВ
Може ли да си доставяме удоволствие по време на криза и инфлация, заслужава ли си тези, които имат значителни суми, да ги държат в банка, или е по-добре да заложат на красотата в изкуството? Тези въпроси си задават много хора с възможности, но неизвестността в непознатата или малко позната за тях арт зона често ги спира да направят решаващата крачка. А тя по принцип нито е страшна, нито – при подходящите коректни съветници – е свързана с някакви непремерени рискове, нито ще ги ощети във времето. Защото да вложите средства в истинско качествено изкуство няма как да е грешка и можете спокойно да разчитате, че вложението не само би ви донесло дивиденти, но ще съхрани силата на парите ви за десетилетия напред.
Шедьовър на Владимир Димитров-Майстора, Иван Вукадинов или Христо Явашев-Кристо на стената или, примерно, 60 хиляди евро в банката? Това дори не звучи като въпрос за онези, които отдавна са изкушени да събират изкуство. „Парите са нищо. Въпреки това на мен са ми трябвали, защото с тях си купувам изкуство. Нямам нужда от пачки под възглавницата, а от шедьоври по стената. Докато моите колеги навремето си купуваха плочки и тоалетни чинии, аз започнах да събирам големите български майстори“, разказва най-големият ни колекционер Боян Радев. Неговият домашен музей по размерите си е световен феномен, а двукратният олимпийски шампион е пример за това как един спортист може да стане не само страстен почитател на най-добрите ни майстори в живописта и скулптурата, но меценат №1 и дарител. Нещо повече – завидни са познанията на Боян Радев в изкуството, школувани и тренирани от отлични съветници, каквито са Атанас Яранов-Шаро и Иван Вукадинов.
Но да излезем от случая „Боян Радев“, защото той не подлежи на аналог и сам по себе си е изключителен, и да се върнем към възможностите на хора с по-изострени естетически възприятия да си доставят радост от постиженията на българските артисти във времето.
Първото и най-важно нещо, за да заложи човек на изкуството и да потърси красота в инвестицията си, е да се образова, но не да се самообразова. Последното носи рискове от финансови загуби. Обикновено в подобни случаи се търси мнението на експерти, и то във времето, когато повсеместно коректността е дефицитна. Това са най-острите подводни камъни пред всеки, който е решил да се потопи в този иначе прекрасен свят. Точно лоши съветници или некоректни търговци могат отрано да убият желанието. Затова, когато ви предложат да си купите картина, скулптура, или антикварен предмет, потърсете две, ако трябва, и три мнения на специалисти. И при най-малкото съмнение се откажете да хвърляте парите си на вятъра. И тук отново отварям скобата – първият неуспех от сближаването с изкуството не трябва да ви отчайва и да ви демотивира. Напротив – във времето ще се срещнете с толкова прекрасни неща, че не бързайте. Всяко произведение има свой собствен живот и свой собствен път. Рано или късно, нещо, което е писано да бъде при вас, ще дойде.
Васил Стоилов, „Момиче“, краят на 30-те, началото на 40-те години на ХХ век
Да приемем, че сте намерили надеждни експерти, които да ви разходят в парка на изкуството, втората крачка е да се ориентирате в цените, макар че самите специалисти би трябвало да ви очертаят рамките на разумното, в които би трябвало да се вместите за дадено произведение от определен автор. Има обаче няколко художници и скулптори, чиито произведения не трябва да изпускате. Ако попаднете на оригинал (това никак не е лесна работа) и нямате проблеми със средствата, не трябва да жалите нищо, за да ги купите. Инвестицията в тях не само е сигурна, но и дългосрочна.
Третата крачка е да имате семеен консенсус за покупката. Това също е много трудно осъществимо, защото хората по различен начин възприемат арт произведенията и по различен начин реагират. Да не говорим, че твърде често някои от вашите най-близки нямат никакво отношение към увлечението ви да събирате произведения на изкуството. Затова у нас често наблюдаваме тъжната картина след смъртта на големи колекционери да се разпродават мащабни сбирки, да се разпръсква стореното от един човек на стотици места… Световната практика е съвсем друга и често наблюдаваме консервативна приемственост.
Затова, колкото и повърхностно да ви звучи, когато решите да инвестирате в изкуство, поне се опитайте аргументирано да обясните на близките си за ползите от това ваше ново начинание. Дайте им да разберат, че се посвещавате на една мисия, която не само няма да ги ощети, но ще им даде сигурност за дните напред. Обяснете им, че последното не означава, че трябва да разпилеят с лека ръка онова, което сте събирали с години. И не по-малко важно – колекционерството е мисия. Много произведения живеят втори живот именно заради частните собственици, които ги откриват, почистват, реставрират и им дават вид да радват окото. Да не забравяме, че от частните колекции са тръгнали едни от най-забележителните музеи в света. Такъв е случаят с Третяковската галерия в Москва, основана през 1856 година от руския търговец Павел Третяков. Днес тя съхранява някои от най-значителните колекции на руското изобразително изкуство и разполага с над 130 хиляди произведения.
Семеен портрет Златю Бояджиев, 1941 г.
Ермитажът в Санкт Петербург, който пази 2,7 милиона творби, възниква през далечната 1764 година като частна колекция на Екатерина Втора. В началото в залите му са изложени 225 платна на западноевропейски художници, с които западащият берлински търговец погасил дълговете си към нейно величество. Днес Ермитажът съхранява паметници на древногръцката, римската, средновековната култура, изкуството на Западна и Източна Европа, Азия.
Метрополитън Музеум също тръгва от идеята на неколцина американски предприемачи, запалени от Джон Дей – дипломат и внук на първия главен съдия на САЩ. През 1866 година той е в Париж и толкова се окрилява от идеята за създаването на национална галерия, че до 4 години я осъществява в Ню Йорк.
Соломон Гугенхайм също започва да колекционира произведения на изкуството през 1929 година. След 14 години сбирката му е нараснала дотолкова, че моли Франк Лойд Райт да му проектира сграда за експозициите. Проектът продължава 15 години и е разположен на парцел между Пето авеню, 88 и 89 улица, с гледка към Сентръл Парк в Ню Йорк. През есента на 1959 година, 10 години след смъртта на Соломон Гугенхайм и 6 месеца след смъртта на Франк Лойд Райт, музеят „Гугенхайм“ отваря врати и днес е един от най-забележителните в света.
Британският музей, който е вторият по големина на планетата след Лувъра, също тръгва от частната колекция на доктор Ханс Слоън, който я преотстъпва и това слага началото на това мащабно средище на изкуството още в далечната 1759 година.
Споменавам малко по-подробно как тръгват големите музеи по света, защото частните сбирки наистина са в основата на световното музейно дело и на колекционерството трябва да се гледа не само като на инвестицията в изкуство, а и като на инвестиция в памет. Няма как да си въобразим, че у нас са възможни толкова мащабни сбирки като тези, които са поставили основите на Британския музей, Третяковската галерия или Гугенхайм, но със сигурност един малък домашен музей и една малка сбирка би осмислила живота на хора, които могат да си позволят това удоволствие. А изкуството наистина носи далеч по-голяма радост от няколко цифри, изписани пред банковата сметка. И това е неоспоримо.
Внимание, ментета!
Нагло менте на Иван Вукадинов. Фалшификатът некадърно е съчинен от две картини на художника
Арт пазарът и желанието да се събира изкуство най-често корозират от некоректни търговци и производители на ментета. За жалост у нас, както и по целия свят, има мафия, която печели добре от незнанието на хората и с имената на някои от най-големите ни автори. С уговорката, че никой не е застрахован да сбърка при атрибутирането на дадено произведение и всеки може да направи човешка грешка, се концентрираме върху случаите, когато умишлено се продават фалшификати и копия за оригинали на едни от най-големите ни автори. За това спомага и изключително заниженият контрол от страна на държавата и раздаването на лицензи на аукционни къщи от страна на Министерството на културата на недотам добросъвестни търговци.
Такъв случай имаше в края на 2018 година, когато аукционна къща „Ракурси“, в която всичко се движи от небезизвестния реставратор Емил Чушев, извади на търг половин дузина недотам добре направени копия на знакови картини на Владимир Димитров-Майстора. Независимо от сигналите до Боил Банов, тогавашният министър на културата се изгаври с паметта на великия художник и не направи нищо, за да осуети скандалния търг. Тогава изкуствоведите, начело с Доротея Соколова, както и директорът на Кюстендилската галерия Валентин Господинов, заедно с две медии – една печатна и една национална телевизия, успяха да направят обществено достояние готвената грандиозна измама за над половин милион лева. Въпросната аукционна къща обаче и до днес има лиценз, а в нейната галерия се правят изложби. Вероятно, защото се свързва с кръгове около бивш шеф на „Лукойл“ и един бивш български премиер. Нито служебните кабинети бръкнаха по-дълбоко в проблема, нито „Продължаваме промяната“ направиха нещо по въпроса. Сигурно ще се оправдаят, че не им е стигнало времето.
Оригиналът на Владимир Димитров-Майстора (вляво) и нескопосното менте, продавано от аукционна къща „Ракурси“
И все пак старите частни галерии с авторитет и останалите аукционни къщи са най-сигурните места, от които можете да си купите изкуство. По-добре е да заложите на тях, отколкото на разносни търговци. Истински и хубави произведения се появяват на пазара и когато някой от знаковите колекционери реши да се раздели с някое свое бижу. Но във всички случаи е добре да се посъветвате или с някой специалист, на когото имате пълно доверие, или поне с двама души за качествата на това, което купувате. Има и трети вариант – да дебнете да си купите картина или скулптора, която вече е атрибутирана, участвала е на изложба в някоя от големите ни галерии или е влязла в книга, монография или публикация за отделен автор. Въпросните произведения са по-скъпи, но пък ще сте абсолютно сигурни, че няма как да бъдете измамени.
Мнението на експерта
Иван Бърнев-Буби, управител на Антиквариат-галерия „Сан Стефано“ 15:
Купувайте само стойностни неща
Иван Бърнев-Буби е един от доайените сред търговците на произведения на изобразителното изкуство и антикварни предмети. Член на Съюза на българските колекционери и един от хората, които се славят с безпогрешна оценка и безкомпромисно отношение към търговията с фалшификати.
-Господин Бърнев, какви са тенденциите на световния арт пазар?
-Изключително разнопосочни. Следя международните търгове и виждам, че напоследък често се набляга на съвременно изкуство. Това има своето обяснение с факта, че хората се съобразяват с модерните интериорни архитектурни решения в домовете си. Все пак съм категоричен, че класическото изкуство държи най-високи цени, защото годините в него му придават особена добавена стойност. Много от колекционерите на старо изкуство и на стари предмети се връщат в едно наистина по-хубаво от днешното време и с мебелите в своите къщи.
-Изкуството и антикварните предмети могат ли сега да са инвестиция?
-Те винаги са инвестиция, когато са стойностни. Много по-лесно и сигурно е да инвестираш в скъпа и качествена картина, отколкото в произведение, което е направено набързо от някой си автор.
-Вие какво бихте си купили за вашия дом?
-Хубава скулптура от Андрей Николов, Иван Лазаров или Асен Пейков, защото имам много и качествени картини. Не бих пропуснал и хубав интериорен предмет в стил арт нуво.
-Стари майстори или модерна живопис?
-Мисля, че от разговора ни става ясно, че аз лично залагам и предпочитам инвестиция в стари български майстори и антикварни предмети от края на XIX и началото на XX век в стиловете арт нуво и арт деко.
-Как коректни търговци като вас могат да се преборят с ментетата, които заливат арт пазара?
-Без държавата е невъзможно да се спечели тази битка. Крайно време е държавата да си влезе във функциите и да бъде строга и безкомпромисна с тези, които нарушават правилата. Защото няма значение дали крадеш пари от джоба на един човек директно или с умисъл го мамиш да му вземеш парите за някакъв фалшификат. Ако трябва, да се отнемат лицензи на търговци и на акционери и да се стига до осъдителни присъди.
Скулптурата – триизмерното удоволствие
Скулптурните сбирки у нас са далеч по-малко от тези с живопис, независимо че не са малко събирачите, които имат в колекциите си и от двете направления на изящното изобразително изкуство. Третото направление – графиката, също има своите почитатели.
Триизмерното изкуство (високо, широко и дълго) е старо, колкото е старо човечеството – от праисторическите глинени примитиви на животни и хора, през най-изящните древногръцки и римски произведения от камък и бронз, ренесансовите творби на Микеланджело и Джан Лоренцо Бернини, до Огюст Роден, Хенри Мур и Алберто Джакомети.
Българската скулптура през ХХ век има своите изключителни постижения с европейски и дори световни измерения. Нашият скулптор Асен Пейков (1908–1973) прави истински фурор в Италия и печели конкурс неговата фигура на Леонардо да Винчи да посреща всички гости на Рим още на летището. Андрей Николов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Марко Марков и Анастас Дудулов са едни от най-ярките имена в началото на миналия век, а традициите в скулптурата продължават по-късно Крум Дерменджиев, Борис Гондов, Вежди Рашидов, Величко Минеков, Георги Чапкънов, Павел Койчев, Крум Дамянов, Валентин Старчев.
Най-сложното при колекционирането на скулптура е тиражирането на произведенията. За оригинали се смятат първият екземпляр, който се нарича нулев, и следващите пет авторски копия. С това много често не се съобразяват някои автори и така добри произведения се разпространяват масово, изкуството се губи и всичко добива бутафорен характер. Затова най-добре е скулптурни произведения да се купуват от авторите и да бъдат номерирани.
В помощ на начинаещите колекционери
Кои художници да събираме? Това е въпросът, който най-често си задават хората, когато пристъпват към „този странен занаят“, както писателят Богомил Райнов наричаше колекционерството. Правейки уточнението, че възприятието на изкуството е строго индивидуално, все пак има автори, които не бива да пропускаме, и които биха били постижение и за утвърдените колекционери, и за начинаещите събирачи. Този списък е правен от трима експерти в областта на живописта, но не претендира за изчерпателност и също е субективен. Все пак той може да ви бъде от полза, когато прекрачвате галерия или антиквариат, в който има произведения от български автори. Художниците са разделени в три раздела, като във всеки от разделите са подредени по азбучен ред, а не по предполагаема стойност на произведенията им.
Автопортрет на Владимир Димитров-Майстора
Десетте най-големи:
Владимир Димитров-Майстора
Жорж Папазов
Жул Паскин
Захари Зограф
Златю Бояджиев
Иван Вукадинов
Иван Милев
Никола Петров
Христо Явашев-Кристо
Ярослав Вешин
Изключителни автори
Антон Митов
Асен Белковски
Бенчо Обрешков
Борис Митов
Васил Бараков
Васил Стоилов
Генко Генков
Георги Божилов-Слона
Георги Митов
Давид Перец
Данаил Дечев
Дечко Узунов
Димитър Казаков-Нерон
Елена Карамихайлова
Елисавета Консулова-Вазова
Иван Ангелов
Иван Димитров
Иван Ненов
Иван Пенков
Илия Бешков
Илия Петров
Кирил Цонев
Константин Щъркелов
Найден Петков
Ненко Балкански
Николай Павлович
Николай Райнов
Никола Георгиев
Никола Танев
Рафаел Михайлов
Сирак Скитник
Станислав Доспевски
Стефан Иванов
Стоян Венев
Христо Цокев
Цанко Лавренов
Цено Тодоров
Ян Вацлав Мърквичка
Забележителни български художници:
Александър Лазаров
Александър Мутафов
Александър Петров-Лавандулата
Александър Поплилов
Анастас Стайков
Асен Василиев
Асен Николов – Шопа
Атанас Михов
Атанас Яранов
Бистра Винарова
Борис Ангелушев
Борис Иванов
Ваня Дечева
Васил Атанасов
Васил Иванов
Васил Чакъров
Василка Монева
Вера Недкова
Вихрони Попнеделев
Владимир Мански
Владимир Рилски
Георги Баев
Георги Богданов
Георги Машев
Георги Попов-Джон
Георги Черкезов
Гошка Дацов
Димитър Буюклийски-Мичи
Димитър Гюдженов
Димитър Добрович
Димитър Киров
Емил Стойчев
Енчо Пиронков
Здравко Александров
Иван Бояджиев
Иван Вълчанов
Иван Гешев
Иван Кирков
Иван Койчев
Иван Христов
Карл Йорданов
Кирил Петров
Кирил Станчев-Турука
Лика Янко
Любен Гайдаров
Марио Жеков
Милко Божков
Наум Хаджимладенов
Никола Ганушев
Никола Кожухаров
Никола Мирчев
Никола Николов
Петко Клисуров
Петър Славов-Кера
Никола Образописов
Олга Брадистилова
Светлин Русев
Свилен Блажев
Слави Генев
Стефан Гацев
Стефан Първанов-Байката
Султана Суружон
Христо Берберов
Петър Урумов
Тихомир Коджаманов
Тома Трифоновски
Филип Седефчев
Янаки Манасиев
Янко Маринов
